ПОЛИТИКАТА ЦАПА – И АНГЕЛИ И ДЯВОЛИ

Възходящият генерал Янев тези дни се ожали горко на дувара си, че го хейтели безумно. Добре дошъл в отбора, както се казва. Не, че в неговия случай, няма причина. Обикновено разочарованието се проявява по много начини. А той разочарова доста хора.
Но от личен опит знам, че в политиката все си неудобен на някого. Безгрешен ангел да си, само истината да говориш, ще се намерят хора или профили, които да те окалят отгоре до долу, само и само да те смъкнат на тяхното ниво. В българската политика неща като възпитание, тактичност и уважение са напълно непознати. Всеки, станал политик, се сблъсква с неистова омраза, плюене, клевети и обиди – като се започне от външния му вид, мине се през семейството до девета рода и се стигне до котката му лелина. И наред с нещата, които наистина са нередни и вредят на народа и държавата, се подвизават и такива, на които единствената цел е унижение и кефа да наплюеш грозно някой известен, та да си осмислиш живота или дребното заплащане за хейта.

Винаги си припомням един прекрасен разказ на Марк Твен – „Кандидат за губернатор“. Тези, които могат да четат и знаят кой е Самюел Клеманс, могат да го прочетат. Когато влязох в политиката, разбрах от „доброжелателите“ колко съм грозна, тъпа, продажна, как съм никоя /писано обикновено от някой, който само майка му го познава/, как съм се/или ще се проваля, как говоря, защо говоря, защо не говоря. Защо съм мълчала и защо не мълча. Защо съм казала нещо или не съм го казала. Угодия няма. Няма и да има.

Та, всеки, който е решил да се занимава с българска политика, трябва да е наясно, че това е образно казано, да го вържат на кол на центъра на селото и всички да го замерят с гнили домати и да го плюят. Някои са гьонсурати и не им пука. Други се погнусяват и решават, че жертвата за тоя озлобен народ не си струва. Всеки сам си решава колко помия може да понесе да се излее върху него. И дали си струва цената да се опитва да направи нещо за хора, за които единственото удоволствие в живота е да обиждат и плюят някой, който се опитва да направи нещо за тях. Или да им каже поне истината.

Естествено, има и заслужени критики. Но има разлика между критика и грозно изливане на помия. Българинът все още не е научил разликата. И според мен, няма и да я научи. Народопсихология. Най-обичаме да мразим.

Елена Гунчева-Гривова