Политици, когато крадете, помнете Исус от Айтос. Той дори няма обувки, но върна портмонето, а вие кога?

Минаха три дни, забравихте ли го вече? Исус от Айтос. Той няма нито един костюм, не носи тъмни очила, не го дават по телевизора всеки ден. На 14 години е и въпреки мизерията, в която живее, е успял да остане човек.

Минаха три дни, откакто показаха по телевизията момчето, което върна намерено с пари портмоне, а на мен ми се иска никога да не го забравяме – и него, и постъпката му. 14 годишния Исус, дето няма обувки, няма какво да яде и никога в живота си не е имал торта за рождения си ден. И въпреки това всяка сутрин, когато отвори очите си вероятно не си казва: „Добро утро мизерия!“, както повечето от нас биха си казали…

14 годишния Исус знае какво е да нямаш, но не знае какво е да имаш, защото дори не предполага какво е да загубиш пари. Живее в дом без ток с още осем братчета и сестричета. Та, той върна парите! В замяна е получил… много – и торта, и доверие, и пари, и благодарности, и доста приятели. 14 годишния Исус е богат, защото е добър и има сърце.

Чудя се само защо обръщаме внимание на хора и деца като Исус, след като направят или нещо много лошо, или пък нещо много добро. Защо Исус, семейството му, братята и сестрите са забравени – от мен, от теб, от държавата?

Иска ми се да имахме очи да виждаме и това добро – доброто на хора като Исус, защото то е истинско. И когато следващия път някой нещо ви обещава от телевизора, сетете се за момчето от Айтос. То не обещава, то направо действа. Дано онези в депутатските кресла – с лъскавите обувки, с белите ризки и късите полички, са видели 14-годишното момче и са научили нещо от него. Ако имат смелост, нека сами за себе си си отговорят – колко портмонета откраднаха, въпреки че не познават мизерията, в която живее Исус?

Веселка Иванова

frognews.bg