ПОЛИТИЧЕСКАТА КОРЕКТНОСТ СРЕЩУ СВОБОДАТА НИ

 

„Политическата коректност е фашизъм, преструващ се на благовъзпитание“
Джордж Карлин

Културата на политическата коректност, подсилена със самочувствието на нарцистичната епоха на масовият псевдоморал е фашизъм, маскиран като толерантност. Тя ни премести в епоха на нетолерантност, контролирана от техно- цензори, насилници в социалните медии и правителствени наблюдатели.

Това е цензура, спрямо всичко, което може да се тълкува като омразна, обидна, фанатизирана, или обидна реч, при условие че противоречи на установената гледна точка. По този начин най-противоречивите въпроси на нашето време – раса, етнос, религия, пол, сексуалност, политика, наука, здраве, корупция в правителството, полицейска бруталност и т.н. – се превърнаха в бойно поле за онези, които нагло твърдят, че вярват в свободата на словото, но само когато благоприятства възгледите и позициите, които те подкрепят.„Свобода на словото за мен, но не и за теб“, обобщава този двоен стандарт.

Тази тенденция за цензуриране, заглушаване, изтриване, етикетиране като „омразни“ и демонизиране на гледни точки, които противоречат на елита, се прегръща с почти фанатично ревност от купената интелигенция, която цени конформизма и груповото мислене над индивидуалността.

Например, скептични ли сте относно ефикасността на ваксините срещу COVID-19? Имате ли притеснения относно резултата от провеждане на избори? Подържате ли традиционни религиозни вярвания, които формират възгледите ви за сексуалността, брака и пола?

Умишлено, или по невнимание участвате в грешно определяне на пола на дадено лице (неправилно идентифициране на пола, или използване на грешни местоимени, или рождено име за транссексуално лице)? Кажете „да“ на всеки от тези въпроси и след това се осмелете да изразите гласно тези възгледи и може да се окажете спрени в Twitter, изключени от Facebook и забранени за достъп в медиите. Тази авторитарна нетолерантност, маскирана като толерантност, вежливост и любов е краен резултат от една „политически коректна култура”, която се е радикализирала, институционализирала и е тиранично налагана.

През последните няколко години гласове на видни личности в социалните медии бяха цензурирани, заглушени и изчезнаха от Facebook, Twitter, YouTube и Instagram за изразяване на идеи, които бяха счетени за политически некоректни, омразни, опасни, или конспиративни.

Най-ярък пример е Дж. К. Роулинг, автор на популярната поредица за Хари Потър. Тя се осъжда като трансфобна и широко отбягвана за това, че се осмелява да критикува усилията на транссексуалните активисти да подкопаят легалната дефиниция за пол и да я заменят с транспол.

Есето на Роулинг, обясняващо нейните възгледи е мощно, ясно изразено, добре аргументирано произведение, което не само подчертава важността на свободата на словото и правата на жените, като същевременно осъжда усилията на транс активистите да демонизират онези, които са привърженици на „грешното мислене“, но също така признава, че докато борбата по отношение на полова дисморфия е реална, опасенията за предпазване на родените като нормални жени и момичета от насилие също са основателни.

По ирония на съдбата дискредитирането на Роулинг включва буквално публично изгаряне на книгите и. И както Рей Бредбъри предупреди: „Има повече от един начин да изгорите книга. Светът е пълен с хора, които тичат със запален кибрит.”

Примери за някои от видовете изказвания, които са обект на цензура или направо елиминиране.
Реч на омразата: – реч, която атакува човек, или група въз основа на атрибути като пол, етнически произход, религия, раса, увреждане или сексуална ориентация е основният кандидат за онлайн цензура. Корпоративните интернет гиганти Google, Twitter и Facebook продължават да предефинират какви видове реч ще бъдат разрешени онлайн и какви ще бъдат изтрити.
Опасна, антиправителствена реч : Като част от продължаващата си война срещу „екстремизма“, правителствата си партнират с технологичната индустрия, за да се противопоставят на онлайн „пропагандата“ от терористи, надяващи се да намерят подкрепа, или да планират атаки.

По този начин всеки, който критикува правителството онлайн, може да се счита за екстремист и съдържанието му ще бъде докладвано на правителствените агенции за допълнително разследване, или изтрито.

Резултатът от цялото това редактиране, анализиране, забрана и заглушаване е появата на нов език, който Джордж Оруел нарече новоговор, с който властта контролира езика във вече тоталитарната държава. При такава система езикът се превръща в оръжие за промяна на начина, по който хората мислят, като променят думите, които използват. Крайният резултат е контрол на ума и зомбиране. В тоталитарните държави, където съответствието и спазването се налагат със зареден пистолет, правителството диктува кои думи могат и не могат да се използват.

В страни, където полицейската държава се крие зад добронамерена маска и се маскира като толерантност, гражданите се цензурират, контролирайки думите и мислите си, за да отговарят на диктата на масовия мейнстрийм, за да не се окажат остракирани, или поставени под наблюдение. Политическата коректност доведе до ограничаване свободата на словото и нарастваща враждебност към онези, които упражняват правото си да говорят свободно.

Дори когато мотивите зад тази строго калибрирана преориентация на обществения език изглеждат добронамерени – обезкуражаване на расизма, осъждане на насилието, изобличаване на дискриминацията и омразата – неизбежно, крайният резултат е един и същ: нетолерантност, индоктринация и инфантилизъм.

Този контрол на ума може да приеме много форми, но крайният резултат е поробено, податливо население, неспособно да оспори тиранията. Проблемът е, че сме позволили да ни убедят, че имаме нужда от някой друг, който да мисли и говори вместо нас. И ние се присъединихме към идеята, че имаме нужда от правителството и неговите корпоративни партньори да ни предпазят от това, което е грозно, разстройващо или подло.

Резултатът е общество, в което сме спрели да спорим помежду си, спряхме да мислим самостоятелно и престанахме да вярваме, че можем сами да решим проблемите си и да разрешим собствените си различия. Накратко, ние сами се сведохме до мълчаливо, пасивно, поляризирано население, неспособно да се справи със собствените си проблеми и разчитащо на правителството да ни предпази от страховете ни. Не сме направили на себе си, или на обществото никаква услуга, като станахме толкова страшно учтиви, внимателни да избегнем обиди и до голяма степен не желаем да бъдем етикетирани като нетолерантни, мразещи, или невъзпитани, че елиминирахме думи, фрази и символи от обществения диалог.

Позволихме на страха за нашата безопасност, страх един от друг, страх да не бъдем етикетирани като расистки, омразни, или хора с предразсъдъци и т.н. – да надделеят над свободата ни на словото и да ни заглушат много по-ефективно, отколкото който и да е закон, или правителствен указ би могъл.
„Съществената разлика между свободната нация и тоталитарната държава, е, че в нея всеки, включително врагът на демокрацията, има право да изкаже мнението си.“

В крайна сметка „ние хората“ ще бъдем тези, които ще бъдат под прицел. В един или друг момент, в зависимост от това как правителството и неговите корпоративни съюзници дефинират какво представлява „омраза“ или „екстремизъм“, всички ние може да се окажем виновни за някакво мисловно, или друго престъпление.

Когато дойде това време, вече може да няма кой да протестира, или да се изкаже в наша защита…

Светослав Атаджанов