ПОЛОЖЕНИЕТО Е: „НАТИСКАНЕ НА ПАРЦАЛИТЕ“

Положението наистина стигна ниво: НАТИСКАНЕ НА ПАРЦАЛИТЕ… Или нещо като онази детска закачка-подкана да прекрачиш линия-та, за да изядеш пердаха. Нали си спомняте: „Хем ти се иска, хем не ти стиска“… В четворната коалиция имитират бунт, желание да прекрачат чертата, но не могат да го направят.

А истината е проста – след това и да искат няма да могат да прескочат четирисантимет-ровата бариера. И ще се наложи като Мая Манолова да си правят партия подир партия, пък белким някоя уцели скочи над четири-сантиметровата бариера… Само че те виждат Мая, която като ом-будсман имаше огромен рейтинг, надхвърляш най-смелите и очаквания за политик. Разбира се, тука действа другата поговорка: „Намерил се Илия – пак в тия“… И не само Мая е така.

Примери за обикаляне около тъчлинията в политиката на хора, които ги изх-върля центробежната сила има много. Имам предвид българската политика. Но тази четворна коалиция е като в онзи вид за шопа, който разказвал за животните в Африка. И когато обяснил за жира-фа казал: „Е, такова животно няма“…

В нашата съвременна полити-ка се появяват едни животни, които след първи мандат служат за пример: „Е, такова животно нема“… Бих нарекъл подобни полити-чески продукти с общото СЛУЧАЙНИЦИ. А че са политически про-дукти, а не качествено мляко, сирене и кашкавал си личи още на политическата витрина. Уж прилича на политик, уж вратовръзка сложил, уж лъснал чепика – ама уж. Защото под костюма се крие неизмитото тяло, смрадлива душица, жълти отвсякъде слипове… И ги размахват всички тия свои характерни особености от трибуната. Да давам ли примери с „прашасалите и развързани обувки на нез-найния воин“, скъсаните дънки в Народното събрание, Мазната коса на депутат от ИТН, която не е мита от времето на нейното остригване преди месеци…

Лошото е, че този манталитет на е по-казване на някаква естетическа небрежност, на някакъв стайлинг… Като видиш такъв и се сещаш автоматично за „Моминството на войниците“ на Иван Динков, който обрисува българина в едно из-речение: „От този миг нататък българинът разбра, че не е създаден от кал, а от кир…“

Лошото е, че обществените бани изчезнаха и няма вече кой да смъкне от потното тяло на българската политика тази кир… Имаше навремето в обществените бани такива теляци. Ама май и те станаха политици… Първо обаче минаха през ибрик-чийството. Вървят подир силните на деня и дрънчат като ибрици, а от време на време току се провикнат: „Задници подмивам всякак-ви“…

Та заради това си седят в Парламента и си натискат парцалки-те. Защото, а са излезли, а са видели хората жълтото по слиповете им, черното по яките на ризите, под прахта на развързаните им обувки ще се види не само, че не са лачени, ами са и подпетени и с обелени бомбета, защото са се ритали по кокалчетата с тях…

Та, заради това не мърдат. И не с топ, а с яйца и домати не мож` ги изкара от Парламента сега…

Христо Стоянов