Помните ли първото задължително въвеждане на носенето на маски?

Помните ли първото задължително въвеждане на носенето на маски? Ако сте забравили хронологията: първо министър Кирил Ананиев разписа заповед, че носенето на маски е задължително. После генерал Мутафчийски по време на пресконференция на щаба каза, че ще има преходен период от няколко дни, в които гражданите да се снабдят с въпросните пособия. И няколко часа по-късно излезе пак здравният министър и съобщи, че заради нееднозначните реакции на обществото носенето на маски не е задължително. Седмица – две по-късно пак стана задължително. Едва вчера бе взето публично рационалното решение: маски в парка не са необходими, за да се задушаваме в собствен сос, но на закрити обществени места са задължителни. Колко много зиг-заг, за да се стигне до разумната мярка, а?

Ползвам тая хронология, за да припомня, че щабът започна да дава пресконференции всяка сутрин от 28 февруари насам. Дълго съобщаваха, че заболели от коронавирус у нас няма. Звучеше някак със съжаление. “И днес няма доказан случай”, казваше Мутафчийски. Впрочем, на тая дата 28 февруари пред бТВ генералът съобщи, че грип Б е много по-опасен от COVID-19. Двайсетина дни по-късно към нас се беше насочила “епидемия с невиждана ярост”. А това бе съобщено на извънреден брифинг.

В началото брифингите бяха определяни от аудиторията като комични, после като умишлено плашещи. После станаха почти постоянно извънредни. Всеки ден в 8 и 17 ч – по един час размисли. Извънредните включвания пък бяха обикновено в 23 часа – то не беше болен депутат, радиация, затваряне на София. Властта хем изглеждаше прозрачна, хем че умишлено всява паника.

Един месец след критиките, че това е информационна атака, незнайно как се реши брифинги изобщо да няма. Обяснението: хората недоволствали. Ама хората недоволстват от облъчването. (тук медиите също имат участие – знам, че е по-лесно да се ичлъва всичко на живо, по модела на Канал 3, но журналистика означава това да се синтезира и обясни от журналиста, а не да се пуска поток на съзнание/думи пряко) Сега съвсем по модела с маските (днес, с хроологията, която започнах) брифинги хич няма да има. Чудя се защо тук у нас нещата ставта винаги “ИЛИ/ИЛИ”, а никога не се взема решение в интерес на обществото – балансирано и премерено.

Какво пречеше брифинг на щаба да има веднъж седмично, или два пъти седмично, вместо да бъдат спрени изцяло? Любопитното е, че досега всяка сутрин ни се караха – на нас, “диванната армия” и още колко други определения, но сега, когато има истински проблеми – починала е лекарка; в Гара Орешец положението изглежда излязло от контрол – въпроси журналистите нямат право да задават. За сметка на това, когато нямаше нито един болен всяка сутрин напоително се говореше “на живо”.

Лашкането в крайности изглежда от една страна като “държавна политика”, от друга винаги изглежда като опит да се имитира или скрие нещо. Каква е логиката да носиш маска в парка, както беше до вчера, и това да бъде строго преследвано? Същата като да се дават брифинги, когато нямаше нито един заразен, а когато вече наистина има проблеми – брифингите спират.

Подозирам, че не след дълго ако Борисов бъде питан “защо спряхте брифинги” той ще каже “Ама нали вие не искахте брифинги и ни критикувахте? Ето махнах ги, пак сте недоволни”. Демек – няма угодия, все сте недоволни.

Но, така де – ето сега е времето, в което трябва щабът (може би не всяка сутрин) да излиза и да отговаря на въпроси с уважение и без да се кара. Вместо това ще се чете статистика – разболели се, оздравяли, починали. Как па е възможно никакъв нюанс на нищо да няма и винаги да е или/или, а до вярното решение (грижата за хората) да се стига винаги постфактум (като с носенето на маски)?

Полина Паунова

loading...