ПОРЯЗАХА ЦЕНЗУРАТА ВЪВ ФЕЙСБУК, ТУИТЪР И Т.Н.

*** Обаче решението е и като нож с две остриета
Апелативен федерален съд в Остин, Тексас потвърди щатски закон, с който се налага забрана на социалните мрежи с над 50 000 потребители да ограничават и цензурират клиентите си.
Съдебното решение от 117 страници е написано от съдия Андрю Стивън Олдам, който беше номиниран за 5-ти окръг от президента Доналд Тръмп. Към него се присъедини съдия Едит Джоунс, назначена от Рейгън. Съдия Лесли Х. Саутуик, назначен от Джордж У. Буш, се съгласи отчасти с решението и го подписа с особено мнение и бележки.
Решението
https://www.ca5.uscourts.gov/opinio…/pub/21/21-51178-CV1.pdf
–––––––––––––––––––-
*** бележка: за разлика от правосъдието на Запад, където и по най-простото дело съдът се изказва и мотивира точка по точка, ако ще да са дори стотици, а понякога стигат хиляди, у нас дори по най-сложи спорове и дела съдилищата се ограничават с няколко страници. Вкл. и Тълкувателните решения на колегиите на върховните съдилища и решенията на Конституционния ни съд са в обем до двадесетина-тридесетина страници най-много, и то тогава, когато разглеждания проблем не е един, а са повече.
От години изразявам тази моя тревога: в България съдийските състави не са длъжни задължително и изцяло да мотивират подробно и детайлно всяко свое мнение по абсолютно всички факти, доказателства и мнения на страните! По абсолютно всички без никакво изключение, което е предпоставка за обективно правораздаване.
Без такъв подход се развихря субективизъм, пристрастност и хем се създават условия за корумпиране на съдебните органи, хем тази корупция практически става невъзможна за доказване. Абсолютно същият упрек важи и за творенията на Прокуратурата.
Ако този проблем не се реши, а остане в сегашното си състояние на някакво племенно правосъдие, макар и облечено в тога, никаква съдебна „реформа” никога няма да успее.
Няма да успее Н-И-К-О-Г-А!!!
–––––––––
Според редица наблюдатели решението в Тексас е пореден плод на острата конфронтация в разбиранията за свободата на словото между демократи и републиканци в САЩ. Според други то е победа на свободата на словото, гарантирано от първата поправка в американската конституция.

Пояснявам случая.
Законът, с който се забранява намесата на социалните мрежи в съдържанието, което се публикува,. беше приет от законодателното събрание на щата. Сред технологичните групи, които го оспориха и загубиха, са NetChoice и Computer & Communications Industry Association – асоциация, в която членуват Facebook, Twitter и YouTube.
Те се стремят да запазят правото си да контролират потребителското съдържание, водени от опасения, че нерегулираните платформи ще дадат място за изява на екстремисти като поддръжници на нацизма, терористи и враждебно настроени чужди правителства. В петък асоциацията заяви, че не е съгласна частните компании да бъдат принуждавани да се отнасят еднакво към всички гледни точки. „Бог да благослови Америка“ и „Смърт за Америка“ са две коренно различни гледни точки, но е неразумно и противоконституционно щатът Тексас да задължава частен бизнес да ги третира еднакво“, се казва в изявлението.
.
Но решението на 5-ия апелативен съд на САЩ в Ню Орлиънс едва ли ще бъде последната дума в съдебна битка, която засяга интересите на цялото население на САЩ, а и на света. Сега предстои обжалване и последната дума вероятно ще дойде от Върховния съд на САЩ, който по-рано тази година блокира закона на Тексас, докато течеше съдебният процес.
NetChoice, една от групите, оспорващи закона, изрази разочарование в изявление. В него се посочва, че решението е противоположно на онова, взето в подобно дело в щата Флорида.
В становището Олдам пише, че макар Първата поправка да гарантира правото на всеки човек на свобода на словото, тя не гарантира на корпорациите правото на „изказване с намордник“. Тексаският закон, пише той, „не охлажда речта; ако не друго, то смразява цензурата.“

Решението критикува аргументите на технологичната индустрия срещу закона, заявявайки, че според логиката на компаниите „доставчиците на имейли, компаниите за мобилни телефони и банките могат да закрият акаунтите на всеки, който изпрати имейл, направи телефонно обаждане или харчи пари за поддръжка на неблагоприятна политическа партия, кандидат или бизнес.“
В анализ, споделен с The Washington Post през юли, индустриалната група Computer & Communications Industry Association, една от групите, които оспориха закона в Тексас, идентифицира повече от 100 законопроекта в щатските законодателни органи, насочени към регулиране на политиките за модериране на съдържание в социалните медии.
В своето решение съдиите от 5-ти окръг се съгласиха с Тексас, че компаниите за социални медии са „обикновени оператори“, като телефонните компании, които са обект на правителствени разпоредби, тъй като предоставят основни услуги. Консерваторите отдавна изтъкват този аргумент, който резонира с поне един съдия от Върховния съд, Кларънс Томас, който написа , че има паралели между компаниите за социални медии и телефонните компании.
Групи от технологичната индустрия и правни експерти предупредиха, че решението на 5-ти кръг противоречи на прецедента на Първата поправка и предупредиха, че може да доведе до оставане на вредни публикации в социалните мрежи.
„Малко нещо може да бъде по-оруелско от правителството, което претендира да защитава речта, като диктува какво трябва да казват компаниите“, каза Мат Шруерс, президент на Асоциацията на компютърната и комуникационната индустрия. „Законът в Тексас принуждава частните предприятия да разпространяват опасно съдържание, вариращо от чуждестранна пропаганда до подбуждане към тероризъм, и излага американците на риск.“
Републиканският федерален комисар по комуникациите Брендън Кар, който се очерта като основен критик на големите социални медийни компании, нарече решението „Голяма съдебна победа в усилията да се сложи край на неконтролираната цензура на Big Tech“.
Джамил Джафер, директор на конституционния институт и свободата на словото към Колумбийския университет каза, че има трудни въпроси, с които съдилищата трябва да се справят.
„Не е очевидно точно как законът от Първата поправка от аналоговата ера се прилага или трябва да се прилага към комуникационните платформи от цифровата ера“, каза той. „За съжаление, това становище не представя ясно тези въпроси, камо ли да им отговори.“
.
**** Според мен прнципните проблеми и съответно конфронтацията на прависти и политици е в следните тематики:
1. Кой, доколко и в какъв мащаб освен съда да има правото да налага ограничения на свободата на словото? И при какви условия и предпоставки тези ограничения могат да бъдат допустими?
2. От точка 1 произтича и точка 2 – социалните мрежи медии ли са или не? И каква ще е евенутална медийна регулация спрямо тях, ако се определят като медии, след като съдържанието им не е тяхно дело? И доколко е възможно технологично то да се контролира при огромния му обем.
3. Допустимо ли е или не частен субект да защитава демокрацията и обществения морал със силата на правораздаването, но без да има и да може да използва негов инструментариум. И ако отговорът е „да”, как тази защита ще бъде гарантирана от злоупотреби?

Григор Лилов