ПО КАКВО СИ ПРИЛИЧАТ БОРБАТА С ГЛАВОВИТЕ ВЪШКИ И ИГРАТА МЕЖДУ САЩ И ОСТАНАЛИТЕ

Чета си всяка сутрин аз с песен на уста за това – какво става. Това, казвам си, е съвършената, мегадемонична, ултраскапана формула на самопрецакването!
Да четеш в интернет и оттам, разбирате ли ме правилно, да си вадиш заключенията за това „какво става”!!!
Да четеш вестници и оттам, разбирате ли ме правилно, да си вадиш заключенията за това „какво става”! О, Божичко!
Да гледаш телевизия хаха и да си…
Абе какво да ви разправям!
Най-малкото че комбинирането (а нима в тоя свят именно съпоставянето на „нещата” не ни дава представа за нещата в света?) на новините и информациите е гротескно!
Бъркам плитко-плитко (защото няма как в тая плитичка локва да се бърка дълбоко) в информационната локва на интернет и чета на едно място: Вечната борба с главовите въшки!
На три милиметра от тази, как да я нарека?, новина, се намира един журналистически материал за игрите между ЕС, Техеран, Русия и САЩ.
Човешкото съзнание е кофа, казвам си, в нея хвърляме какво ли не и то в абсолютно произволни комбинации.
С радост се сещам колко неединни и разнопосочни са и постъпките на хората (тоест – действията, родени от техните съзнания).
Примерно един професор неврохирург отива на работа. Там той ще направи изключително сложна операция на мозъка на един пианист, който е прочут с интерпретациите си на Стравински. Операцията ще бъде връх на човешката прецизност, знание и технологично съвършенство. Но на едно кръстовище професорът е засечен от колата на един ядрен физик, който пък е прочут в своите среди с умението си да решава бинарни векторни уравнения без помощта на ЕИМ. Това засичане довежда професора до лека криза, изразяваща се в изблик на гняв, ярост и нетърпение. Ние виждаме как професорът псува на майка – като същински бурлак на Волга – как забравя изискания език, който така добре е усвоил и се връща към корените си. Псува на врачански, на езика на който са псували и дедите му – овчари по Балкана.
И така. Животът е калейдоскоп, мили хора, кюфтетата стоят до симфониите и въобще не си пречат. Ние само присвиваме очи, охкаме, ахкаме, въздишаме, усмихваме се с тъжно разбиране и казваме полугласно: Егати живота!
Какво е, казвам си, общото…и как може да стоят (в това наше шантаво и прекалено шарено съвремие) едно до друго две такива „напълно различни неща” като Мерките на ЕС и Техеран срещу санкциите на САЩ и Борбата с главовите въшки?
Би могло, казвам си, това да е любимата ми Десенсибилизация!
Тоест – този известен от алергологията пиниз (но много отдавна познат и в пропагандата и любим на много други социални практики) с който обезчувствяваме един организъм. За да не реагира бурно на алергените или пък – на новините, да речем.
Принципът на десенсибилизацията е такъв: Подават се малки в началото, а по-нататък – все по-големи дози от алергена. Или от дразнителя, от дразнещата информация. И тъй като нарастването на дозите е много бавно и постепенно – организмът не реагира. Той привиква, той се десенсибилизира, обезчувствява. Това се забелязва най-добре в експериментът с жабите в тенжера, в която водата много бавно се загрява.
И така. На нас ни подават нарастващи дози абсурд, а ние не реагираме.
Тръмп се появява с женска рокля, да речем. Но ние преди това вече сме му свикнали на идиотската коса и на куп други идиотизми и това вече не ни прави впечатление.
Ами ако Тръмп вместо да се появи с рокля реши да завладее Европа с танкове? Хм, пак няма да се учудим.
Тук и един нюанс – не става въпрос за абсурдна сама по себе си информация – нито статията за борбата с главовите въшки, нито тази – за мерките на ЕС и Русия срещу санкциите на САЩ са излишни, абсурдни или идиотски информации. Но съчетани – те определено придобиват гротесков облик.
И човек ги зяпа и цъка с език и си казва: Егати света – едни се борят с Тръмп, други – с въшките…Просто да полудееш!
Някой подреден и акуратен ананкаст (от тия пипкавите, себенеуверените и прекалено подредените психопати) ще каже: Трябва да си имаш критерии, избирателна способност, приоритети. Аз примерно въобще не поглеждам статиите за въшки, но поглеждам статиите за Тръмп винаги и само те ме впечатляват.
Да, човек си въобразява, казвам си, че като изключва част от възприятията си от сметката – и те вече не съществуват. Примерно някой филателист ще го водят да го бесят. Бият барабани, него го влачат вързан към бесилката, тълпата шуми. Но той си мисли само и единствено за страхотната, изключителна марка от Либерия, която със страшни усилия е придобил преди седмица и е включил в невероятната си, огромна колекция от редки пощенски марки.
Каква е връзката, по дяволите, между главовите въшки, Техеран, Русия и санкциите на Тръмп?
Връщам се на професора по неврохирургия. Той само професор ли е? Щом го наричам така, явно го приемам само за професор. Ама ако беше блъснал засеклия го ядрен физик – щеше да стане освен професор и „нарушител, извършил ПТП”. А нима докато псуваше на врачански той не престана да е изискания професор, и не стана ли в миг дивия овчарин от Балкана?
Дали, казвам си, чрез този омешан поток на информациите не ни приучават на нещо?
Нима, казвам си, това не е нещо като обучението на Киану Рийвс в Матрицата? Подаване на извънредно разнообразна, несъчетаема на пръв поглед и абсурдна информация? В огромни, разбъркани количества, безумна, калейдоскопична, влудяваща: само за да изостри нашата интуиция?
Защото със старата и бавна логика на рационалния човек в тия потоци от налудничаво струяща информация няма как да се оправиш!
Със старите декартовски и аристотеловски хватки няма как да живееш в среда, в която главовите въшки пълзят направо по Мерките на ЕС срещу санкциите на САЩ срещу Техеран! Трябват ти нови сетива и нова интуиция.
За по-бързите в мисленето ще кажа един пример: Дъщеря ми изглежда като Извънземното на Спилбърг. Все едно има не три, а четири и то – дълги – фаланги на пръстите на ръцете. Това, знам аз, е от шаренето от най-невръстна възраст по клавиатурите на компютри и мобифони.
Създават се хора с нова антропология! Това е изводът, като че ли. Хора, способни да поемат потоци от информация, която на хората от миналото (каквито сме всички по-възрастни от 40) им изглеждат като безсмислие, като дразнещ, ужасяващ и безсмислен сън…
Това добро или лошо е?
Тук ще направя опит за най-генерален извод. Именно излизането извън рамката на „добро или лошо” е червеният печат на Новото Време. Това не е ни добро, ни лошо. Никакво е.
Както би казала дъщеря ми, която учи медицина в Берлин, но когато и пиша по нещо там (фейсбук или скайп или някоя от тия нови какафонични съноподобни щуротии) тя винаги се оказва или в Милано, или в Барселона, а веднъж даже се оказа в Казанлък: Нек`во такова сек`во.
Струва ми се, че изводът се налага сам. Хората, ние хората…всъщност наистина еволюираме. И това може би е…Добро, Лошо и Всякакво…
Но се случва, случва се пред очите ни.
А връзката между въшките и Мерките на ЕС срещу санкциите на САЩ е най-вероятно косата на Тръмп. В такава коса никоя нормална въшка не би и припарила. Ако припари, ще се поболее от шизофрения, струва ми се.

Калин Т. за Офнюз

Снимка на Калин Терзийски.