Празници за богати, празници за бедни. Елате ни вижте!

Коледа е и си мисля: Колко му трябва на човек да е щастлив? Пенсионирана учителка се наредила на благотворителна опашка пред ресторант: Една топла супа и наденичката с бобец ми стигат. Топли и вкусни са. Защо е тям – тя си знае. И ние знаем… До нея млад, премръзнал в тънко палто мъж мечтае автогарите и гарите да не се заключват по празниците, та да полегне на топло…

В моловете е суматоха. Два часа чакане с колата, да се отвори място на паркинга. После те поема ниагароподобния поток. Роботи с трескави погледи, програмирани да харчат, да са в играта. Елате ни вижте!

Рояк политици са се пръснали по слънчеви острови, подложили бели тела под журещо слънце. Ядрото е в Дубай. По традиция. Бутици, шампанско, колие за съпругата, колие за любовницата – чували сте как е.

НСО е наряд. НСО слугува на празнуващите държавни баровци. Плюс Доган и Пеевски, естествено. Лимузините хвърчат, шофьорите носят пакети, торби с покупки, подаръци за роднини и началници – чели сте как е.

Вик в празничното утро: В Перник пуснали водата! Глъч и суматоха. Пълнят се бидони, перат се дрехи и чаршафи, къпят се бебета и болни, печките поемат гозбите. Покрай суетнята увеличили цените на водата, ама кой да ти гледа… Нали се позамихме!

Правителството с горд отчет за празника. Подредена държава, ширнали се полета и магистрали. Помислено е за всички: за бедни, за богати. За вторите доста по-щедро – досещате се как е.

Премиерът поздравява и желае много здраве. И да сме заедно, – пише го във Фейсбук.

Президентът и той с топли пожелания към всички.

Така се прави по Коледа.

Летят есемеси, сипят се поздравления, вдигат се наздравици. Търговска жътва – усещате как е.

Българите в чужбина изпратили един милиард на българите в България. Така родители и роднини турят нещо прилично на трапезата. Властта нарича това „инвестиции отвън“. Но вие, естествено, знаете как е…

Помните ли Юго, Виктор Юго? Казал някога: Бедност и богатство – два сравними гряха.

Има една българска поговорка: Сит на гладния не вярва.

По Рождество много личи…

Огнян Стефанов

https://frognews.bg/

–––––––––––––––––––

Иван Вазов написал отдавна едно нещо, което и днес звучи като разтревожена камбана…

ЕЛАТЕ НИ ВИЖТЕ!

Се тоз вик ме среща, изпраща по пътя,

по кръчми, по хижи – ума ми размътя.

Отбивам се в селското бедно жилище:

картина плачевна душа ми покъртя!

„Елате ни вижте“

Под – гола пръст! Смрад, дим, стени окадени,

тъмничен въздух; в полумрак потопени

човеци и дрипи… На също гноише

лежи скот и стопан, духовно сближени.

„Елате ни вижте“

 

Зла бедност! Неволя! Души затъпели,

набърчени булки, деца застарели;

Къс ръжено тесто в пушливо огнище

загрява се там за гърла изгладнели.

„Елате ни вижте“

 

Тегло, запустенье!… Дълбока неволя

живота от радост, от всичко оголя!

Тор мръсен смърди сред трънливо дворище.

И болести, смърт тук боравят на воля…

„Елате ни вижте“

 

И вечно труд тежък и пот непрестанни –

и пак оскудия и дни окаянни.

Зло входа за смях и за песни заприщи!

Тук бедност вековна е гост постоянни.

„Елате ни вижте“

 

И чупи се воля и дух под хомота

на нужди, в дълбока нощ гасне живота:

ни луч от съзнанье под покрива нищи!

Човекът словесни паднал е до скота.

„Елате ни вижте“

 

„Елате ни вижте!“ – той моли и стене, –

вий, мъдри велможи, от нази гоени…

На миг напуснете там вашто тържище

на шум и на фрази, богато платени –

„Елате ни вижте“

 

Вий, дето в покой и в палати стоите,

към нас приближете – вий, славни, вий, сити!

Зърнете през нашто изгнило плетище

и може би вам ще настръхнат космите!

„Елате ни вижте“

 

Тогаз за народа се бихте смислили

и срам, угризение бихте сетили.

И вашето сърце със болка заби ще.

О, доста на думи сте нази любили –

„Елате ни вижте!“

loading...