Прасето е лайфстайл на 10 000 години и усещане за прецакване на системата

Прасетата, заради които държавата се тресе, а румънците жестоко ни се обидиха, са много грешно подценявани животни и който не внимава с тях, рискува да влезе в ужасни самоубийствени неприятности.

Може и някои феминистки да ми се обидят, но в исторически план домашната свиня е най-ценното същество за човека след съпругата и кучето. Духовната, физическа и гастрономическа връзка между прасетата и хората се развива и укрепва над 10 хиляди години още от далечните времена на неолита. И всъщност второто животно, което човекът започнал да отглежда след кучето, било именно свинята.

Всъщност стартът в опитомяването на диви прасета е даден в Азия. Именно затова първата одомашнена свиня е близкоизточната. Китайците може и да са уникални изобретатели, дали на света хартията, коприната, барута, компаса и дори алкохола, но по отношение на одомашняването на прасетата са много назад – цели 2000 години след близкоизточната свиня.

Оказва се дори, че великото преселение на прасетата се е случило хилядолетия преди много по-популярното преселение на народите, въпреки че тези събития днес удобно се премълчават.

Още коприната не е била създадена, да не говорим за Великия път на коприната, когато близкоизточните одомашнени прасета поемат своя дълъг път към Европа по абсолютно същия маршрут. Много скоро обаче процесите на одомашняване се разпростират независимо от това по всички краища на Стария континент и европейската свиня не само измества близкоизточната на своя територия, но поема обратно към Близкия изток, за да завземе цяла Азия като отправна точка за завладяване на Тихия океан.

Прасетата, действително, са отлични плувци (не само днешните мигранти от Румъния), но завземането на тихоокеанските атоли се случва преди хиляди години, когато хората ги пренасят по вода със своите лодки и кораби.

Така одомашнената европейска и близкоизточна свиня достига всички точки на земното кълбо с изключения на екзотичните Великденски острови. Те били така отдалечени от континентите, че нито едно прасе не успяло да стъпи на великденския бряг, защото винаги били изяждани от хората в изтощително дългите презокеански преходи.

В Америка пък одомашнената свиня била пренесена от испанския конкистадор и изследовател Ернандо де Сото през XVI век, но изненадващо претърпяла деволюция – започнала да бяга от фермите и се превръщала обратно в диво прасе за радост на индианците, които още не били натикани в резервати.

Така че, като изключим мюсюлманския свят, където домашната свиня е силно подценена, тя е най-отглежданото животно на планетата, защото на Земята няма друга твар, която да расте и да се угоява толкова бързо и да ражда толкова по много (при това не права, както го правят повечето животни, а интелигентно полегнала).

Освен това прасето е изключително умно, лесно са дресира и научава на различни трикове, много успешно надушва трюфелите под земята и в последните години модерно влезе и в ролята на домашен любимец.

Но ако в световен и исторически план свинята е така важна за човека, трябва да умножим тази любов по 10, за да се доближим леко до значимостта на прасето от задния двор за българина.

За нашия сънародник одомашнената свиня е не просто любимо същество, за което се грижи всекидневно и всеотдайно, тя е символ на хранителна независимост, на банкова сметка в килограми угоено месо, на незабравима коледна еуфория с дъх на греяна ракия, кръв по снега и ухание на пърлено, която кулинарни гурута като Антъни Бурдейн филмират като екзотика от отдавна отминал етап на цивилизацията.

Прасето е утвърден със столетия лайфстайл, задължителен стандарт и приятно измамно усещане за прецакване на системата.

Затова в еуфорията покрай изтребването на свинете заради африканската чума трябва много, ама много да се внимава.

Слави Ангелов

168chasa.bg