Преди Ковид и след Христа

Природата ни дава чрез своите цикли време за действие, промяна и размисъл

Харесва ми латинската абревиатура на Преди Ковид- BC- също като Before Christ

Религиите са, за да бъдат стриктно прилагани и ясно разграничават старото от новото. Старият Завет от Новия. Времената преди Ковид и след него. Или по-скоро, по време на него, защото те все още се точат като мръсна канализация в помръкналите мисли на хората. Всяка религия идва за да подчертае необходимостта от промяна – доброволна или насилствена. Примерите за това са времената на инквизицията, различните религиозни войни но и … болести, подсещащи ни, че сме временни тук. Както и да отделят брашното от плявата, негодните от останалите.

Белезите от тези времена са нетрайно зашити и се пропукват с някой геополитически или природен шамар, точно както е днес. Петър Дънов казва да обичаме болестите си, защото чрез тях разкриваме грешните посоки. Ако правилно разчетем тези сигнали, предприемем нещо и се прочистим – телесно или духовно, ще се възвисим и оздравеем. Поне така аз си превеждам този постулат.

Във всеки случай се знае, че човекът е единственото живо същество, което се спъва в един и същи камък два пъти. В този смисъл, може би историята дава изпит след изпит, скъсва ни на една или пет матури, дава ни диплома, за която може да се считат дълъг живот, щастлив живот, въздигане професионално или духовно. Но след тази диплома уроците не свършват, напротив – те са ежедневните прилагания на наученото или неговото отсъствие. Дънов казва – знанията са нищо, без приложението им.

Харесва ми латинската абревиатура на Преди Ковид- BC- също като Before Christ – BC отново. Вглеждаме се в знаците на Живота и мисля, че подобна прилика вероятно има нещо за казване и тълкуването и не трябва да бъде отминато с лекота. Ако приемем ролята на подобни събития с по-динамична честота, казват, че те се повтарят на осем или дванайсет години. Тоест – Природата ни дава чрез своите цикли време за действие, промяна, размисъл, развитие. Вникваме ли обаче ние в този природен закон или както обикновено казваме си – ден да мине, друг да дойде. Но тези дни идват все по-объркани и пълни с напрежение. Радостта е все по- рядко явление, навъсените лица доминират пейзажа не само в България, а и навън. Преди Христа, след Ковид, преди всичко което ни очаква, да бъдем ококорени и бойци на фронта на собствената си арена. Да си жив е не само да имаме пулс, а да провокираме този пулс и сърце за надграждане, позитивна промяна и смислено съществуване.

Лорд Евгени Минчев

https://trud.bg/