ПРЕСТЪПЛЕНИЯ СРЕЩУ КАПИТАЛИЗМА

Между двете големи войни на 20 век има само 20 години. В тия години се създават хора като Буров и хиляди знайни и незнайни капиталисти, банкери и фабриканти. Тези образи изчезнаха и бяха доубивани дори в социалитическата литература.

Между днешния ден и края на комунизма минаха повече от 30 години. Ние не създадохме своите големи капиталисти, значими не просто в границите на държавата, ами и извън тях. Погледнете другите държава дали правят като нас. Нещо повече – демокрацията след комунизма унищожаваше капиталитите у нас, по-зловещо, отколкото комунизмът ги забраняваше.

Това се случи заради партизацията на всяка власт и нелогичното задържане на ГЕРБ във властта в една трета от времето на демокрацията. Защото у нас само политици могат да бъдат капиталисти. Това е Проклятието на прехода.

У нас бяха извършени /далеч от очите на публиката/ хиляди домогвания и провали на конкретни капиталисти, два от тях са фрапантни и показателно за липсата на обществена еволюция след комунизма

Това са Цветан Василев и Васил Божков. Претъпленията срещу капитализма се случиха заради две неща – омразата на българина към капиталиста, възпитавана през 50-те години социализъм и липсата на свободен от политически влияния прокурор. Ние нямаме осъден политик, нямаме осъден и капиталист. Имаме несистемната Иванчева (единсвения разследван политик у нас) и изпратените в заточение големи капиталисти Василев и Божков.

Дори да ги бяха осъдили и убили чрез народен съд – за капиталистите това щеше да е по-добро развитие на историята от сегашната патова ситуация в която кражбата от капиталиста и неговото унищожение продължава с десетилетия. Но у нас никой не се притеснява от това, че само политиците ни са капиталисти. Политиците капиталисти разполагаха с невиждан ресурс – не просто публичните средства, а и евро програмите. Това даде възможност политическите хиени да разкъсват капиталистически лъвове.

Правеха това под зоркия поглед на бездействаща съдебна власт и екзалтирана медийна среда, крещяща срещу лошите капиталисти. Капиталистът у нас трябва да стане политик. А не обратното. Защото у нас да си богат и да не си влиятелен е начало на фатална биография.

Капиталистите у нас цял живот плащат данък рекет, но после плащат с цялото си богатство. В Симбиозата “власт/капитализъм” изчезна цяла една държава. Просто потъна и продължава да потъва. Защото демокрацията продължи в комичен вариант на комунизма.

А трябваше да имаме капиталисти. И престъпленията срещу капитализма трябваше да се наказват. Излезте от партийния капитализъм и конкретните имена и кажете кое не е така. Да гониш своите капиталисти в изгнание и да рекетираш чуждите – това е кратката история на прехода. Разберете го.

Мартин Карбовски

lentata.com