Прибързаният некролог, който написаха на БСП

„Г-н Борисов, „От тук до края на света“ цялата власт е ваша! Корнелия уби БСП!“ С тези думи откри последното си предаване водещата Илиана Беновска. Цитираме мнението ѝ не само със садистични цели и кръвожадното желание да го изкормим с хастара навън, а като доказателство, че не остана човек, който да не даде мнение за процесите в левицата. Цели два дни колекционирах анализаторски бисери и мозъчни експлозии за оттеглената оставка на Корнелия Нинова, но на третия, признавам си, се предадох. Реших, че животът е твърде кратък, за да преглеждам толкова спам, пък било и то с научни цели и психиатричен интерес.

Всички, които присъстваха в зала 1 на НДК, обаче със сигурност са на мнение, което е коренно противоположно на това на Беновска. БСП не само не се свлече в предсмъртна агония и не запали клада за лидерката си, а прояви завиден политически имунитет и моментално унищожи привнесените отвън вируси. Тази конгрес свърши, преди изобщо да е започнал. Ако имах художнически талант, щях завинаги да увековеча лицата на т.нар. „вътрешна опозиция“ в мига, в който разбраха, че битката, за която се готвят, е напълно измислена, защото зад тях няма никаква армия. Безценен миг: изражението на Георги Гергов, когато си даде сметка, че всички замислени интриги са обезвредени, че заложените политически мини са се оказали ментета, а подготвената засада е демаскирана. Веднага след форума маститият бизнесмен обяви Корнелия Нинова за лош ученик на Костов, но в неделя в зала 1, убеден съм, съвсем други мисли му се въртяха из главата. Той обича да сяда на първия ред по конгресите, но точно тогава това беше лоша стратегия, защото всички фотографи и камери следяха за реакциите му. Всъщност в деня на конгреса станаха ясни няколко неща – че вътрешната опозиция е предимно телевизионно явление, което трудно даде доказателства за съществуването си на широк форум. В продължение на няколко седмици от всеки телевизор изскачаха до болка познатите лица от миналото на БСП, авторите на не едно и две поражения, участниците в не една и две загуби, които даваха акъл, морализаторстваха, поучаваха, назидаваха, размахваха пръст, обвиняваха, стенеха, мелодраматично извиваха глас, кършеха ръце, съскаха, когато се налага, и апокалиптично бърчеха вежди.

От целия този телевизионен петмез можеше да се разбере, че Корнелия Нинова е някакъв върховен демон на левицата, опиянена от желание за власт маниачка, която води БСП към бездната и към високовъглехидратно политическо меню, включващо национализъм, популизъм и тероризъм. Медиите дадоха широка трибуна на такива мнения. Не остана непосетен сутрешен блок, не остана неразтревожена следобедна телевизионна водеща, не остана неразтърсен политически коментатор. И целта на целия този телевизионен ажиотаж беше само една – конгресът на БСП. Всички стрели, хлипания, мнения и анализи бяха насочени като вирус към делегатите на форума, които трябваше да бъдат химически обработени и зомбирани да изхвърлят Корнелия Нинова от лидерското място. Съвсем спокойно можем да наречем това медийна спецоперация по смяна на ръководството на БСП. Имаше я. Беше организирана. Ясни бяха и изпълнителните на деянието. И това съвсем не е теория на конспирацията, нито пък засилване на съществуващите факти. От години насам левицата не е била подлагана на такъв медиен обстрел. От години насам съществуващите политически факти не са били така морално изнасилвани, както в рамките на тази спецоперация.
Преди да продължим, нека да погледнем хладната статистика. БСП не спечели европейските избори. Въпреки това обаче в сравнение с представянето си преди 5 години ръстът е очевиден. Партията е единствената с повишен брой евродепутати. Тоест неуспехът е налице, но нямаме нищо, което можем да наречем „катастрофална загуба“ или „шокиращо поражение“, както обича да се изразява Георги Коритаров в сутрешните си проповеди. Въпреки това обаче резултатът беше използван като възможност за външен натиск по отстраняването на Нинова. Всеки е свободен да има каквото си иска мнение за лидерката на БСП. Но е факт, че откакто оглави левицата, тя съвсем сериозно започна да диша във врата на Бойко Борисов, а неспирната ѝ парламентарна енергия редовно вдига кръвното на оядената номенклатура, която си мислеше, че вече си е купила окончателно спокойствие. С няколко нестандартни хода и ярка опозиционност Корнелия Нинова превърна БСП в единствената алтернатива на ГЕРБ. И както във всяка истинска суперсила, нейната енергия е и нейната слабост. Защото Нинова често се увлича в политическото противопоставяне до такава степен, че не знае кога трябва да спре. Отстрани е лесно да се забележи, но когато си на бойното поле, подозирам, че адреналинът е в състояние да замъгли всяка преценка. Но е факт, че под ръководството на Нинова БСП излезе от будната кома, в която беше, и започна да набира скорост. Заради това върху челото ѝ отдавна има светлинка от мерник. Не ме разбирайте погрешно – не говоря за физическо ликвидиране, а за политическо приключване. Точно това не успя да разбере и не дооцени вътрешната опозиция в БСП. Предпочитам да говоря за тях като за хора, които не са разбрали какво става, защото другият вариант е свързан с мисълта за тежки зависимости и влияния, но там няма да има място за анализи, а само за псувни.

БСП може да е на 127 години, но има остър усет за това кой се опитва да имплантира в партията неприсъщи за нея противоречия и разделителни линии. Между другото – това е голямата изненада на сезона. Всички очакваха конгрес, на който да се лее кръв и да се носят писъци, а всичко приключи точно за около час и половина. Нямаше битки, нямаше скандали. БСП отново излезе от конгреса си по-силна, отколкото влезе в него. Тези дни по студиата мълчаливата конгресна опозиция отново взе думата, за да каже, че форумът бил безсмислен, но това е голяма измама. Той трябваше да се проведе, за да констатира лъжата. Че БСП не е разделена, че БСП има сила и надежда за добро представяне на европейските избори. Нинова показа класа на истински политик, защото заложи медийния си образ, но получи единна партия. Защото тя е наясно, че въпросът с оттеглената оставка ще бъде хиперболизиран, раздут като балон и ще бъде ваден като компромат отново и отново, но това е цена, която си струва да бъде платена, за да може левицата да отида на местните избори, без да се раздира от конфликти. И най-важното – да изтръгне вампирската целувка на ГЕРБ от гърлото на БСП. Защото човек трябва да е роден в психиатрия, за да не види, че цялата организация на медийната спецоперация обслужваше каузата на ГЕРБ и лично на Бойко Борисов. Очевидно е, че управляващата партия иска да монополизира целия обществен живот и по пътя към тази заветна цел има само едно препятствие – БСП. Заради това бяха медийните турнета, заради това бяха анализаторските клетви, заради това бяха политологическите клади. Но планът не успя. Тоест предстои нов цикъл на битка между БСП и ГЕРБ наесен, този път заредена с автентичен заряд. Бойко Борисов не успя да си уреди спокойни избори.
Тук можем да спрем с розовите боички и да се опитаме да разгледаме и процесите в БСП обективно. Корнелия Нинова спечели конгреса, но е факт, че Националният съвет е почти изпуснат от контрол. Телевизионните герои на опозицията ще продължат да гостуват по всеки повод в сутрешните блокове и да говорят от името на цялата партия, макар и да не е ясно дали представляват и собствените си организации. Което означава, че на Нинова ѝ предстоят поне още няколко вътрешни битки. Част от опозиционните герои със сигурност ще се откажат, защото последователността не им е от силните черти, Сергей Станишев ще си замине за Брюксел, но противоречията ще останат да тежат. Тоест тепърва ще виждаме още проблясвания на искри и ще чуваме недоволни гласове. Въпреки това обаче можем да диагностицираме най-голямата грешка на вътрешната опозиция. В част от техните критики има смисъл и те трябва да бъдат чути. Но опозиционерите така и не извадиха свой собствен план за развитието на БСП. И отделно – те така и не казаха ще продължат ли линията на подмладяването на левицата. И така заложиха генерационна мина под самите себе си, защото в последните три години в БСП влязоха нови млади лица, които не носят вините на прехода и се чувстват един отбор, който има какво да предложи. Точно това остана недооценено. Точно това, от друга страна, е и най-голямата заслуга на Корнелия Нинова. Тази свежа кръв в БСП ѝ гласува отново доверие. И е добре някой да съобщи това на Илиана Беновска. Хубаво е, че тя подари цялата власт на Борисов, и то завинаги, но твърденията ѝ за смъртта на БСП са твърде пресилени. За мъртъвците се говори или добро, или нищо. А щом си пълен с гняв към тях и се чудиш в каква телевизионна тирада да го изразиш – това е още едно доказателство за искрящ политически живот

Александър Симов

http://retro.bg