ПРИЗВАНИЕ КЪМ УПРАВЛЯВАЩИТЕ НА БЪЛГАРИЯ да приведат делата си в синергия със СЛОВОТО БОЖИЕ

ПРИЗВАНИЕ
КЪМЪ НАРОДА МИ — БЪЛГАРСКИ СИНОВЕ НА
СЕМЕЙСТВОТО СЛАВЯНСКО
Дадено чрез Учителя на 8 октомврий 1898 г.

Господ е този, който говори в това Призвание. В него има компоненти, които ни се струват, че се отнасят за времето, когато го е получил Учителят, но не е така, те говорят за „Края на Времето“, в което вече сме с единия крак.

Стилът на това Призвание е такъв, както е говорил Господ във Стария завет, най-вече в Мойсеевото Петокнижие и чрез своите Пророци. Особено показателно е как той се обръща към избрания си народ, как изразява недоволството си от него, защото е вървял и върви в погрешния път, какви изрази Господ е използувал…И най-вече, защото той нарича българския народ от рода славянски „юдино коляно”. Това изречение е може би едно от най-убедителните, че ни има за негов „избран народ”, защото е казано в Библията: „От юдиното коляно ще дойде изцелението”.
И друго, което е много показателно: Господ говори за размириците между славянските родове, които символизират Израилевите Колена, в този случаи мисля, че по-конкретно  славяните от Православието. Господ казва, че ние, българите ще получим дан от руснаците, както Мелхитседек е получил дан от Аврахам, който той е благословил.  А това означава, че българите, подобно на Мелхитседек, ще благословят руснаците:  който стои по-високо, той има правото да благослови по-нискостоящия.

„Но новото поколение, което сам Бог на Силите ще повдигне, ще осъществи Неговите възнамерения, предопределени да се изпълнят. Можете да ускорите и затрудните вървежа на вашето дело, ако се вдадете на разпуснатия живот на покварените народи и това Ме прави повече да бодърствам за вази, да не би изново да се повърнете и паднете в примката на лукавия, което падение ще ви коства живота. Това Ме принуди да сляза от горе помежду ви, да се застъпя изново да изгладя и премахна адската омраза с братския вам род, който е положил за вази безброй человечески жертви; той е свята Русия, на която Бог е отредил велико бъдеще, да изпълни волята Му, за ваша слава и славата на Неговото Царство. Ще приемете от нея дан като Мелхисадек от Авраама, когото и благослови. Днешната сила и слава я вам дължи, такива за Божествените наредби: един сее, друг жъне, в края всички ще участват в Божието благо. Днес адската злоба се отстранява, ходът в работите взема друг вид, адските сили отстъпват в първите сили на бойното поле, нарушителите на Божия мир ще бъдат наказани на всякъде и правдата Му ще се възстанови на земята. Царството, което ще да възстановя, не е царство на омраза, но на любов; подигнете очите си и вижте, че светът е узряла жетва.

Вече наближава „Края на времето”, но докъде сме стигнали ние българите с мисията, която ни предаде да довършим нашият любим Учител и пратеник на Господ Исус Христос? Къде е Господното Страхопочитание и Господното Богопочитание на нашите управници?
Въпрос, който довежда до дълбок размисъл и загриженост, още повече, като прочетем последните думи на Господ в неговото Обръщение към нас:
„Поразмислете догде е време, иде час и сега е, когато ще бъде късно да ме търсите, мислете неверието, което ви е обхванало, самоволно не ще ви принесе никое добро.”

Емилия Екерман