Припомнете си 5-те принципа на глупостта

Вероятно неслучайно и съвсем основателно бележитият италиански икономист и историк Карло Мария Чипола (1922-2000) посвещава съществена част от своите изследвания на противоречивата и съдбовна материя на глупостта. В първото есе на най-популярната си книга „ Щастлив, но не твърде много” той разглежда глупавите хора като група много помогъща от всяка мафиотска организации или стопанска структура – една извънредно влиятелна група, която при липса на правила, изявени лидери и политически програми успява да работи  ефективно и в  координация, и да постига видими житейски резултати.

 

От тази гледна точка Чипола разделя хората на 4 типа:

  1. Умници – умеещите да носят полза и на себе си, и на другите
  2. Разбойници – които носят полза за себе си и загуба за другите
  3. Идиоти – които носят загуба за всички: и за себе си, и за другите.

Ученият определя 5 основни принципа на глупостта, които действат във всички държави и засягат всички видове общества. Някои от тях звучат грандомански и обидно, но животът непрекъснато потвърждава тяхната истинност.

Първи принцип: Човек винаги подценява броя на идиотите, които го заобикалят.

Много често някой, който на пръв поглед изглежда разумен, на втори поглед върши щуротия след щуротия. И пак така често се срещат пълни глупаци на най-неочаквани и неподходящи за такива срещи места – в държавни институции, университети, академии, училища.

Втори принцип: Вероятността някой да се окаже много глупав не зависи от другите му качества.

Той може да е красив, очарователен, да има певческа дарба, да е лаурерат на различни награди, да стане професор,  академик, партиен лидер, министър, депутат и т.н. Това никак не променя факта, че майка му го е родила такъв, какъвто е – глупак.

Трети принцип:  Глупакът притежава невероятната дарба да причинява на другите хора вреда, дори и самият той да няма печалба или дори да губи от това.

Тази дарба дава грандиозни резултати, ако на глупака е дадена по случайност или по силата на нечий сценарий държавна партийна или друга голяма власт.

Четвърти принцип: Разумните хора обикновено недооценяват разрушителните възможности на идиотите.

Те са склонни да се отнасят към тях снизходително, да им прощават дребните идиотизми и да ги считат погрешно за поправими.  В крайна сметка умните неизменно плащат скъпо за тази грешка.

Пети принцип: Глупакът е най-опасната от всички видове личности.

Той не бива да се бърка с простака, който в общия случай е по-безобиден. Той е по-опасен и от разбойника, който в определени условия може да бъде наказан, да се превъзпита и поправи.

В съюз с разбойника и простака, глупакът става величав.

Това, според Чипола, се вижда най-ясно в държавите, в които корупцията е  главен способ на управляващите, а законите масово се нарушават от гражданите. В такива държави умниците са във вражда с разбойниците и глупаците, като борбата, която водят те, е трудна и неравна. Историята свидетелства, че борейки се с разбойниците, умниците рано или късно успяват да победят – и тогава настъпва това, което историците наричат „подем на държавата и нацията”. В сраженията с глупаците обаче умниците имат нищожен шанс.  Умният човек би могъл да предвиди ходовете на разбойника, който гони противозаконно облагата си, да го издебне, да се защити или да нападне. Той обаче не е в състояние да прогнозира постъпките на глупака, който може всекиму – на цял народ дори – да навреди ей тъй, без цел, без план и без причина, в най-неподходящия и изненадващ миг.

Историята потвърждава, че държавите прогресират тогава, когато във властта влязат достатъчно много умни хора – толкова много, че да успяват, докато градят благоденствие за страната си, да отблъскват неочакваните разрушителни атаки на глупаците и същевременно да нанасят съкрушителни удари върху разбойниците, за да не стане градежът им плячка.

А в държавите, които вървят назад? Там се наблюдава ръст на наглите разбойници във властта и ръст на наивните простаци сред избирателите й. При това положение се усилват разрушителните действия на глупаците, които са навсякъде – и по низините, и по върховете на държавата, която се намира на ръба на пропастта.

pomislete.com