ПРИЯТЕЛСКИ РАБОТИ

Май че знам вече с кои приятели или с КОЙ приятел е разговарял уважаемият професор по латински А. Герджиков преди да приеме да стане кандидат–президент под егидата на ГЕРБ.

Откъде го знам? А, не, не другарувам с гледачки на турско кафе. Препрочитам просто книгата на Зорница Маркова „Държавата КТБ”. Стигнах до страница 57-ма нощес и го видях – между 18-ия и 22-ия ред. Там пише за двама знакови съпредседатели на „Новото време”- на „младежкото НДСВ“, от което е част и бъдещият зам.-министър и ректор на Софийския университет…

Сега чета нататък. Интересно е, препоръчвам го и на вас – едно журналистическо повествование, в което фактите заместват коментарите: за най-големия банков фалит у нас, за функциите и функционерите на захванатата държава.

Подчертавам с молив имената – та като видя лицата им на екрана, да спирам звука–то е ясно устните им, като мърдат, какъв шум издават. Достатъчно е, че видяхме как почитаемият г-н Карадайъ не се големее, а се строява след добрия г-н Йоло Денев – само и само да покаже колко гласа може да извади срещу Радев.

Държа на думите си, че е голям залогът на тези избори – че разделителната линия не е между леви и десни, вярващи и невярващи във ваксините, а е между клиентелата на корупцията и нейните противници. Иска ми се да добавя, че тя е между държавата КТБ и държавата България. Да, двете трудно се различават. Понеже втората хич я няма, бере душа – кръвта й изтече и изтича зад граница. Обаче е била и ще я бъде пак. Поправете ме, ако греша.

Анна Заркова