Проблемът не е в „Пирогов“, а в системата. Първата стъпка е промяна на финансирането

Проблемът не е в болница “Пирогов”, а в системата. Тя трябва да е ресурсно осигурена, но докато в Европа стандартът е да се заделят 9% от БВП, у нас това е наполовина. Крайният резултат е болно здравеопазване и най-бързо умиращата нация в света.

Междувременно скандалът се задълбочава, протестите на медиците от “Пирогов” продължават и днес като се обмисля те да се преместят и пред Президентството. Блокадата на булеварда пред лечебното заведение ще продължи. Исканията за оставката на служебния министър Стойчо Кацаров и директора на Здравната каса Петко Салчев остават.

Според д-р  Иван Колчаков, член на управата на “Софиямед” посочи пред bTV, че у нас има десетки болници като “Пирогов”, които са държавни. Това означава, че ръководствата им се назначават от министъра на здравеопазването, а отговорност за политиката в здравеопазването носи министър-председателят.

“При държавните болници държавата е собственик, тя осигурява ресурсите. Какъв е резултатът – много трагичен. От тази гледна точка трябва да има промяна на политиката. Първата стъпка е промяна на финансирането, а втората – доизграждането на една европейска система на здравеопазване“, обясни д-р Колчаков.

От “Пирогов” настояват още да има специална клинична пътека за лечение на постковид синдром. Според д-р Колчаков такава пътука би трябвало да има. Проблемът според него е, че има неизградена вече 20-години система. По думите му има нужда от болници за долекуване – сектор, който не е развит. Значителна част от общинските болници биха могли да изпълняват подобна функция, вместо да се закриват.

“Сега най-бързият начин е да се реши този проблем чрез една пътека за долекуване. В България имаме много изкривена статистика. Цените на хляба и горивата са европейски. В здравеопазването цените са афганистански. Няма как да осигурим ресурс”, обясни д-р Колчаков.

“Навлизаме в един проблем, който стои пред всички болници, но по този начин се очерня лекарската гилдия. Хората работят по клинична пътека – на нейна база се включва само една болестна единица. Има калкулация, включени са 5 процедури, които са осъвременявани, но не напълно и не се мисли за човешкия организъм като едно комплексно цяло. Има придружаващи заболявания, които се влошават заедно със заболяването, с което постъпва. Те изискват допълнителни изследвания, които не са включени в клиничната пътека и изискват допълнително лечение. Тоест ние надхвърляме определената сума за лечението на това заболяване”, обясни на свой ред  проф. Даниела Петрова, пулмолог в Университетска болница „Александровска“.

“При недофинансираната система COVID-19 ни дойде в повече. Ние, лекарите, сме поставени в идиотска ситуация – половината от времето ни отива в това да пишем отчети и документации, да се борим за ресурси пред Здравната каса. Това отнема времето ни да бъдем лекари. НЗОК никъде не проверява каква операция и анестезия си направил, дали пациентът е останал жив или не. Важно е документацията да е изрядна. Българските лекари трябва да бъдат освободени от несвойствени ангажименти – да мислят за сгради, консумативи, ток, вода… Война с НЗОК няма и не може да има. Но този горещ картоф е прехвърлен от онези, които носят отговорността, в ръцете на лекарите и здравните заведения. Те трябва да водят непонятен за мен спор със Здравната каса за ресурси”, обясни още д-р Колчаков.

Frognews.bg