Проблемът със смъртта и доверието

Много е важно Борисов да оздравее. Защото всички други варианти ще ни изправят пред тежки дилеми. Не дай Боже, човешки не го желаем с Борисов – да стане нещо лошо. Какво ще се случва в главите на обикновения човек, нека помислим:
1. Велик човек, нека направим комитет по вдигането на паметник и преименуването на негово име на някой площад. Това се случи в Правец, защо да не стане в Банкя.
2. Наказан беше от Бог заради /….. тук попълнете по желание/, Бог забавя, но не забравя.
3. Не е верно, не е мъртъв. Пак неговите номера. Обърнете внимание на последната версия на обществена реакция. Възможно ли е някой държавник да умре, а някой да не вярва, че е мъртъв? И какъв е повода за това? Възможно е и обратното – от нашата и съветската история знаем, че вождовете умират, но за това не ни се казваше веднага. В демокрацията може да стане обратното – с помощта на службите един вожд да бъде погребан, а същият (за да не плати сметката) отива тайно опериран и разкрасен на някой остров, за да пие дайкири и да се подсмихва. Любителите на конспирации ще харесат това. Аз също мисля че е възможно, защото в това правителство има вече поне един министър, който си смени физиономията – медицината за тия неща просто не знае граници.
Защо да вярваме, ако ни кажат, че вождът е умрял? То е като да вярваме че вождът е болен – много хора имат съмнения в това. Но и замислете се – колко повода имаме да вярваме че вождът е или не е умрял? Николко – защото Борисов живее в собствената си приказка, която всички разказват според политическите си настроения. Как да вярвам че някой е мъртъв, като преди това ми е внушено, че е преследван с дрон? Как да вярвам на която и да е новина от Банкя, когато ЧЕКМЕДЖЕТО ми беше представено като уйдурма на враговете му? А после той самият се представи пред Туск като жертва, а Туск му повярва в рамките на шегата? Как да вярвам на всичко казано лично от него, когато повечето неща си противоречат и плачат за рубриката на Цънцарова “180 градуса”? Как да се вярва на политик е сложна психологическа структура – не е само “вярвах, но излъга ме!” Сред населението е традиция упорито да се допуска, че нещата казани от политик и телевизор не са верни. Не бяха верни именно (по време!) и съобщенията за смъртта на старите вождове. Сега защо да са верни?
В социалните мрежи хората кълнат и пишат – “късно е, и да умрете, вече не ви вярваме!” Други пишат – “оздравей, за да платиш!” Това също е свобода на словото, до преди една година такива шеги се преследваха. Приемете този текст за бележка под черта и пожелайте здраве на тия, от които сме недоволни. Така се прави, това е официална българска черта.
Мартин КАРБОВСКИ
lentata.com
loading...