„Промяната“ реанимира ГЕРБ, Бойко се сниши пред бурята

Вероятно не съм единственият, на когото нашенската изборна щафета е омръзнала, ама що да сторим? Това ни е орисията – банално, тривиално, досадно до козирката, а отгоре на всичко и още от същото.

Десетина дни преди поредния извънреден вот, изпуснах нишката на хронологията, нацията се оказва пред все същата дилема, вече идеологема. Конкретно – безразличие на електората под 50 процента, разфасован парламент и практически невъзможна управленска формула.

Старите не искат, новите не могат!

Актуалната политическа конюнктура у нас доста напомня за един тъп виц от соца, а именно: „Идеалното семейство – тя не иска, той не може!“ Или нещо подобно. Ето на това ми приличат основните играчи на сцената, които така и не успяват да излъчат адекватно управление.

Всъщност, нелепата битова лакардия май се оказва код към шифъра за разконспириране на нашенската евро-атлантическа бутафория. Старите играчи – БСП, ДПС, ГЕРБ, ДБ, като клонинг на СДС, не искат да лапат горещия картоф, а новите  – „Продължаваме промяната” и „Има такъв народ”, не могат да се справят с хипотетичната си мисия. Отделно – „Възраждане“ печели не от реда, а от Хаоса.

От година и половина ГЕРБ се раздели с изпълнителната власт на 4 април 2021 г., но оттогава досега България живее в някакъв сюрреалистичен сън, при който нищо не е това, което изглежда. За близо 18 месеца, три служебни и един редовен кабинет така и не можа да бъде избистрена формула на Властта.

Ясно е, че нацията е фатално разделена по няколко „червени линии“ – пазарна икономика, евро, Русия, Украйна, НАТО, ЕС, но невъзможността да се излъчи що-годе легитимно правителство вече напомня за наближаваща катастрофа. Армагедон е близо, въпросът е дали обречените си дават сметка за своята участ?

Сентенция без давност

Не съм сигурен на кого принадлежи сентенцията без давност, че Властта се търкаля по улицата, но няма кой да я вземе, но без съмнение това прозрение с пълна сила се отнася за днешна България. В конкретния контекст е важно кой какво иска, за какво се бори и на какво разчита.

Да не връщам машината на Времето век назад, когато с десетина хиляди организирани, мотивирани и въоръжени болшевики плюс блестяща кризисна пропаганда гениалният лидер и манипулатор Владимир Улянов (Ленин) успява да взриви могъщата царска Русия, простираща се от Хелзинки и Талин до Тихия океан…

Да оставим обаче Историята в покой, тъй като сме много дребни. И, все пак – Властта в България се търкаля по жълтите павета, но май само „кирчовците“ са мераклии?!

Никой друг от основните политически фактори не иска да си купи нива на Девети септември, както гласи една друга фолклорна идеологема, фиксираща абсурда. „Промяната“ реанимира ГЕРБ, но световният тарикат Бойко Методиев Борисов се снишава пред бурята. Заедно с патериците. И, сега – по същество за нашето общество…

Кой, кой е и за какво (не) се бори?!

Какво излиза от цялата мимикрия? Ами, това, че така наречените стари или „системни“ играчи хич не искат токсичната Власт по време на чума – пандемична, климатична, инфлационна, енергийна, продоволствена, украинска… Какво още?! Ако я получат, ще платят рестото с лихвите. Само „кирчовците“ се натискат, тъй като знаят, че са за малко, за борбите, за далаверата и за аферата с Посолството. За тях няма ограничения, „червени линии“ и идеологически граници и затова им е лесно.

Кой, кой е и за какво (не) се бори? ГЕРБ – авторският проект с германско ноу-хау на Бойко Борисов е на кръстопът: или Власт или финиш? Тоест, съветниците на Началника са му обяснили в прав текст, че правителство сега означава крах и финал навсегда! Превод не е необходим…

В по-дребен мащаб, същото се отнася и до БСП, докарана от Нинова и Ко до десетина процента. За бизнеса на Председателката и придворни това си е дюшеш. Удобно е да участват в аморфни кабинети ала „Кирчо“, да работят за социалната кауза – признание, но да не носят фундаменталната отговорност за Украйна, за енергетиката, за еврото, за „Северна Македония“ и за цялата цивилизационна трагедия.

По-нататък – ДБ е като БСП. Тоест, благонадеждни, но безполезни! Ще си получат гарантираните места във Ведомостта за „какаЦона“, Гнома и Персона от номенклатурата на унгарската дърта Горгона, разбирай Сорос. ДПС също не иска нива на Девети септември.

Колкото „основните политически сили“ са невнятни и неадекватни, толкова повече Движението на Доган натежава със своите равновесни, благозвучни послания, които нищо не решават, но никого не смущават. И това е политика. И още как при гарантирани от демографията 10-11 процента…

По-нататък – за ПП вече стана дума. „Кирчовците“ са в бонус, тъй като те не градят партия, общност, философия или визия, а потребяват конюнктурата – тук и сега без значение от ефекта за бъдещи времена. Подобна е мисията и на ИТН, която се оказва съвсем маргинална и емоционална по нотите на талантливия певец Слави.

За „Възраждане“, новата версия на „Атака“, вече стана дума – те ще печелят докато другите губят, но дотук. А залезът на „патриотите“ ала ВМРО и НФСБ показва и доказва колко чупливи и причудливи са посланията на гола поляна. Вярно, патриотична, но изорана от арендатори на вересия…

Служебни до дупка

Да, това ни чака в следващите години до края на мандата на президента Радев. И веднага трябва да се каже, че за тази конюнктура не е виновен Льотчика, а патовата ситуация в Политическата система под формалната егида на суверена. Ако някой от елита въобще обръща внимание на Народа, който го излъчва без да му контролира номерата…

Оттук нататък и в близко бъдеще Властта ще се реализира чрез служебни кабинети. Генерали ала Янев, дипломати ала Райков, технократи ала Гълъб. Ще се намерят и други консенсусни фигури от тази безцветна порода, символизирана от мадам Ренета Инджова. Да не връщам лентата много назад към професор Беров или дори Орешарски в подобна надпартийна стилистика.

Всъщност, аморфните, успокояващи формули са за предпочитане от гледна точка на безизходицата в политическата система, лишена от адекватно ляво и нормално дясно. Няма и център, тъй като ПП и ИТН са едно кръгло нищо.

Съжалявам, искрено им симпатизирах, като субекти на Промяната, агитирах за тях, дадох им глас анти-ГЕРБ, но те всъщност реанимираха Бойко Борисов, циментираха Гешев и даже не успяха да разкарат „мисирките“ от кокошарника на СЕМ. Абсолютно импотентни и безвредни…

Да се върнем обаче на сцената. Кой още? Формацията на генерал Стефан Янев е пример как един сериозен потенциал може да се стопи до маргинал, след като няма нито личности, нито алтернатива, нито дори виц, както бе при ИТН, а преди това и при Марешки, Валери Симеонов, Волен Сидеров, Жорж Ганчев, Сашо Томов. Да не говорим за историческата ниша „ВМРО“, профукана от Джамбазки и роднините на Краси Каракачанов.

Пардон, да сте чули напоследък нещо за евродепутата Слабаков-син, докопал се до Солунската митница на Брюксел и загубил напълно глас и образ?!

Има ли смисъл да добавям напъните на Мая Манолова, Бабикян, Хаджигенов и сие? Това са все проекти, вероятно нелишени от качество и перспектива, но без никакво реално влияние върху процесите, стоварващи се като Армагедон върху България.

Наливат от пусто в празно, откриват минералната вода, но зад цялата досадна говорилня прозира винаги едно и също, а именно – да се докопат до Ведомостта, захранвана от най-сиромашката нация в ЕС. Няма лошо, това влиза в правилата на Играта, но какво има отсреща? Напъни, имитация и симулация…

Без суверенитет се полага пастет

Тоест, микс, смес, тюрлюгювеч по нашенски, ако искаме да избягаме от симпатичната, натурализирана чуждица „пастет“. За три десетилетия и отгоре след преврата на Горбачовата клика начело с Андрей Луканов българската политическа система е напълно деформирана, обезкървена, обезличена и скопена.

 За да стигнем до наши дни, когато в сюрреалистичен каданс БСП и ДБ гребат в една лодка, „Позитано“ №20 изнася оръжие за нацисткия режим в Украйна, а довчерашните партньори от ПП и ИТН се обиждат на „мафия“. А в същото време Бойко Борисов, сервилно обслужил Путин покрай „Южен поток“, агитира за отказ от руските енергийни блага, сякаш е забравил за своята каракачанка, поднесена в краката на Стопанина на Кремъл…

Това е положението, другари и другарки, дами и господа! Без суверенитет се полага… пастет. Днес така, утре обратно, после кръгом! И затова в крайна сметка десетина дни преди поредния извънреден вот е ясно, че пред урните ще отидат не повече от 40 процента от българите.

Плюс-минус. Освен това ще бъде възпроизведена безпътицата от предишните електорални напъни. Тоест, отново консултации, агитации и презентации без овации. Най-вероятно – още от същото служебно хапче за сън, а може би упойка за половин година с „експертен“ наркотик от рецептата на Беров или Инджова?

Няма как да бъде различно без нормална политическа система, без съответните партийни субекти и без национална идеология като тази на Унгария при Орбан. Добри, лоши, лидерите са призвани да задават някаква посока, докато у нас няма нито водачи, нито жалони, нито балони.

Има само досада, отчаяние, безпътица и още от същото, поднасяно с подправки без аромат. Този път май няма да им гласувам, защото ми омръзна да ме правят на идиот с топлата бира на Антон Радичев…

ГЕОРГИ АТАНАСОВ, специално за „Уикенд“