Просто обяснение на видовете ваксини от един микробиолог

Според д-р Антоанета Тончева това е простичко обяснение на видовете ваксини. Тончева е микробиолог, генетик, работи в лаболатория в гр. Регенсбург- Германия.
Аз нищо не разбрах и си бих квот имаше- Астра Зенека.
Но ако някой сега ще избира, тъй като сайта на МЗ за записвания дава опция и ако разберете нещо…ето ви инфо:

РНК-базираните ваксини са на принципа на малко липидно балонче съдържа информационна РНК за кодиране на точно един единствен белтък от вирусния геном – това е шиповият S (spike) протеин. Той изгражда шипчетата на корната на вирусната обвивка и чрез него става закчаването на вирусните частички за клетките на гостоприемника. Чак тогава вирусната частица може да влезе вътре в клетката и да превземе клетъчната машинария, за да подаде генома си като матрица и човешката клетка да започне да възпроизвежда в големи количества тази матрица, сиреч материал за множество нови вирусни частици.

Та, когато в човешките клетки се възпроизведе само този вирусен белтък, имунната система го разпознава като враг и си „мисли“, че в тялото има инвазия от цял жизнеспособен вирус, дори и да не е така и да е само този белтък. Тогава имунната система се задейства, подават се молекулни сигнали до клетките, които са на първа линия и трябва чисто механично да елиминират врага – това ще са различни Т-клетки – фагоцити, NK клетки и прочие фракции от клетки-войници и те ще атакуват този белтък и ще го разградят. Това е клетъчният имунитет. Но имунната система подава сигнали и за изграждане на антитела, т.е. да се образува дълготрайна имунологична памет – това е хуморален имунитет. Когато имаме антитела (те по същество са белтъчни молекули с определена специфична структура), та ще бъдат за в бъдеще онези молекули, които ще реагират при контакт с вируса, ще се закачат по обвиваката му, за да го неутрализират и след това ще дойдат имунни клетки на място, за да го „изядат“ и разкарат от организма.

Ваксината на Астра Зенека действа на друг принцип, но цели същото нещо. Принципът е, че използва за матрица на оригиналната последователност от РНК, ами нейният еквивалент в код на ДНК. Това е, защото ДНК е по-устойчива на различни въздействия молекула. А совалката в този случай не е липидно мехурче, ами празен скелет на маймунски аденовирус. Той просто служи да се пренесе молекулата ДНК, която ще кодира този същия шипов протеин от обивката на вируса.

Ако човек някога е боледувал от аденовирусна инфекция (например респираторен аденовирус – в България обаче масово никой не прави тест за него, или пък от дрисливите ентерални аденовируси, инфекцията от които е съпроводена с диария, повърщане и много висока температура), то евентуално антителата, които си е изградил срещу човешките аденовируси, е възможно да са ефективни в известна степен и срещу маймунския аденовирус. Т.е. има шанс да разпознаят аденовирусния вектор във ваксината и да го елиминират, а по-малко вектор = на по-малко ДНК, на база на която да се произведе шиповия протеин. А по-малко белтък е възможно да е равно на по-малко прозиведени антитела и респективно по-слаб имунен отговор. Това, разбира се, няма да е общият случай, а ще е само при някои хора.

Това е простичкото обяснение за ваксините.

Автор: Аделина Банакиева, фб