Протестите през лятото на 2020 година и бъдещето след тях

Протестите

Българската общност за либерална демокрация (БОЛД) се ръководи от споделената визия на членовете си за общество с демократично управление и плуралистична политическа система, в което основните права и свободи на хората са защитени и в което законите, политиките и практиките са насочени към екологична и социално-икономическа справедливост.

БОЛД приветства и подкрепя правото на гражданите на мирни протести, които са една от основните форми на гражданско участие в демократичното общество. Чрез протестите, започнали на 9 юли 2020 г., чиито искания са за оставки на премиера Борисов и главния прокурор Гешев, десетки хиляди наши съграждани показаха политическа зрелост и гражданска солидарност, като отделиха от времето и енергията си, за да реализират правата си на изразяване, мирни събрания и участие в обществения живот. За БОЛД тези масови мирни протести са източник на надежда, че България има бъдеще като европейска демокрация.

БОЛД разбира и уважава призива на много от протестиращите, подкрепен и от редица коментатори, да не поставят на дневен ред въпроси за бъдещи обществени промени, преди да бъде постигната основната цел на протестите – оставките на Борисов и Гешев. Същевременно, докато протестиращите се въздържат да формулират искания отвъд оставките, други политически субекти, водени от свои собствени разбирания и програми, вече моделират говоренето за бъдещето. Чуваме по медиите и такива радикално-антисистемни лозунги, като пълно „разграждане“ на „системата“, незабавна и тотална „смяна на системата“, Велико народно събрание за изцяло нова конституция, пълен рестарт на всички обществени отношения. Има и внушения, че целият преход от комунизъм към демокрация от 1989 година насам е грешка, която трябва да се поправи. Тези настроения не държат сметка, че наред със сериозните проблеми на функционирането на българската демокрация, след 1989 г. се изградиха и основите на либерално-демократичния правов ред. БОЛД смята, че онова, което трябва да се разгради основно и пълно, е не „системата“ изобщо, не институциите на либералната демокрация, а олигархично-мафиотското присвояване на държавата и нейните институции.

Бъдещето

Като общност, поддържаща ценностите на либералната демокрация, БОЛД има визия и конкретни искания, които са общодемократични и не зависят от това кой ще бъде на власт в България през следващите години, стига да се спазват правилата на демократичното съревнование. Каквото и да се случи след кабинета Борисов 3, ние искаме:

  1. Твърдо и последователно да се отстояват демокрацията, правата на човека и върховенството на правото, и да се запази европейската ориентация на България. Да не допуснем все още неконсолидираната българска демокрация да бъде деградирана и тласната по пътя на авторитарно антидемократично управление! Искаме да се промени с целенасочени политически средства цялостната хранителна среда за олигархизиране на политическия и икономическия живот от кръгове постоянни „играчи“ (политически партии, отделни партийни функционери, субекти от видимия и сенчестия бизнес и т.н.). В среда на непрецизни пазарни механизми и при неефективно контролирана  корупция в държавната и местната власт, те успешно акумулират власт, богатство, привилегии и влияние, недостъпни за гражданите и за тяхна сметка. Да разградим олигархично-мафиотския модел, преди той да е унищожил демокрацията в България!
  2. Промяна в глава 6 на Конституциятаизвършена от обикновено народно събрание, която да реши проблема с безотчетността и безнаказаността на прокуратурата и особено на Главния прокурор. За съжаление сегашната уредба дава възможност институцията на главния прокурор да узурпира ключови функции на правосъдието, да започва произволни наказателни преследвания и да нарушава правото на справедлив процес, все в изгода на олигархичните управляващи кръгове. Промяната на конституционните норми, засягащи прокуратурата, е задължително условие за борба с корупцията. Промяната може да стане по няколко начина, но тя ще е успешна, ако премахне зависимостта на членове на Висшия съдебен съвет от главния прокурор, ако намали значително срока на мандата на главния прокурор и ако въведе ефективен механизъм за отстраняването и отговорността на главния прокурор. Тя може да включва създаване на специална процедура и специална институция, неподчинени на главния прокурор, за наказателно преследване на висши магистрати.
  3. Гражданска асамблея против корупцията, която да приложи инструменти (вкл. дигитални), подпомагащи съвременни форми на демократично гражданско участие в духа на делиберативната (съвещателна) демокрация, разположени между пряката и представителната демокрация. Асамблеята да бъде овластена: а) да изготви независимо проучване на корупционните практики в последните десетилетия, като  идентифицира всички законови и подзаконови норми, които ги правят възможни, б) да създаде обвързваща концепция за пакет от законодателни мерки против корупцията. Това искане се основава на опасението, че независимо от състава си, бъдещият парламент и бъдещата изпълнителна власт няма да бъдат напълно независими от резултатите на реформата в антикорупционната сфера, и че само гражданският контрол може да ограничи този риск. Корупцията е прекалено важен въпрос, за да го оставяме в ръцете единствено на институциите! Тя се практикува преди всичко от публични органи и институции и поради това в контрола над нея трябва да има засилено гражданско участие.
  4. Бързи мерки за осигуряване на дистанционно гласуване като средство срещу изборните манипулации. Настояваме за промени в законодателството, чрез които да се въведе и електронно гласуване, като се гарантира правото да гласуват на парламентарни и президентски избори на всички пълнолетни български граждани независимо от техния социален или правен статус, тяхното постоянно или временно местожителство или местопребиваване, както и правото да гласуват на местни избори на всички постоянно живеещи на територията на България лица, включително и тези, които не са български граждани.
  5. По-добри гаранции за медийна независимост. България е сред най-зле представящите се страни в света по отношение на медийната свобода. Трябва да се реформира начинът, по който се управляват националните радио и телевизия, и да се приемат мерки за ограничаване на обвързаността на ключови медии с управляващите. Органите за управление на обществените медии следва да бъдат формирани на плуралистична основа със засилено гражданско участие, така че решенията, които те вземат, да не бъдат в угода на която и да политическа сила. Трябва да има законови гаранции за прозрачност на медийната собственост, произхода на средствата им, и механизъм, предотвратяващ концентрацията на медийния пазар. Трябва да има подкрепа на саморегулацията на медийния сектор и мерки за предотвратяване на монопол в дистрибуцията на печатни издания.
  6. Политики за противодействие срещу националпопулизма на всички институционални равнища. Да не се допуска нашето гражданско родолюбие да се изражда до нетолерантност към различията и да се проявява за сметка на нарушени права на хора от етнически и религиозни малцинства, бежанци и чужденци. България за съжаление все още е една от най-нетолерантните страни в Европейския съюз. Ние дължим на себе си и на децата си едно по-решително движение към общество, свободно от етнонационални предразсъдъци. За демокрация без расизъм и дискриминация!
  7. Правителството да се съобразява с ангажиментите ни в областта на екологията и да преследва  социално-икономическа справедливост, включително с конкретни планове за постигане на Целите за устойчиво развитие на ООН до 2030 г., Европейския стълб на социалните права и Европейския зелен пакт. Това е особено важно  за преодоляване на последиците от пандемията на Ковид-19 и социално-икономическата криза, която тя отключи. Да не допуснем пандемията да бъде използвана от управляващите като претекст за бездействие, или като оправдание за действия, влошаващи природната среда или усилващи социално-икономическата несправедливост!

boldbg.net

loading...