проф. Велислав Минеков: Националната катастрофа е пред вратата ни

Скулпторът проф. Велислав Минеков пред в. „БАНКЕРЪ“

Проф. Минеков, как оценявате началото на новия политически сезон?

– Като продължение на политическата ни държавническа смърт. Не мисля, че този политически сезон е обречен на какъвто и да било успех. Положението е такова, че всъщност ние продължаваме да изчезваме като нация, да умираме като част от европейската цивилизация и да оставаме в мълчанието на своето недоволство и нещастие. Успехът може да бъде забравен.

Правилни ли са действията на премиера Бойко Борисов да поиска оставките на тримата министри заради тежката катастрофа край Своге? Те дори вече напуснаха постовете си и има нови хора на техните места.

– Това са панически решения, които нямат абсолютно никакво значение по отношение на общото управление на държавата. А общото управление е крах. Една предвидена, очаквана политическа смърт. Зависи сега с тези внезапни промени колко продължителна ще бъде тази болест и колко ще бъде делът на агонията в нищетата, в която сме поставени. Особено политическата нищета. Това е и парламентарна нищета. Не вярвам, че тези оставки ще променят изведнъж ситуацията в държавата, че това ще ни доведе до успех, че ще се доближим до Шенген и че ще приемем еврото за национална валута. Все едно – това няма да се случи при сегашното управление.

Как си обяснявате непрестанните скандали в патриотичната коалиция, които се отразяват и на голямата управленска коалиция?

– Основно с примитивното желание за присъствие във властта на всяка цена. Това е всъщност маргиналният стремеж и на техните партийни членове. Условието да влезеш в такава политическа власт е желанието ти да се замогнеш, а не да извършваш каквито и да било добрини за нацията. Мисля, че тези скандали са повече смешни, отколкото тъжни. Отличават се с един изключителен примитив, задълбочена простота и елементарна мисъл, която не може да бъде спасена или поправена в тези години.

Смятате ли, че Бойко Борисов и правителството му могат да продължат да управляват и да изкарат мандата с тези непрестанни скандали, гафове и интриги?

– Твърде късно е вече да броим и да изчисляваме качествата на Бойко Борисов. За съжаление резултатът е налице. А аз не съм сигурен и какви са неговите качества. Може би той би могъл да се завърне отново в своя занаят да бъде охранител – един добър охранител, или да започне да се учи да бъде пожарникар. Това са достойни професии, вероятно там би имал отново успех. Но да управляваш държава не е като да пазиш бостан. Няма нищо общо. За съжаление бедата в избора на негови министри е винаги в самото й начало, а това са неговите интелектуални качества. Позволявам си да изкажа съмнение относно същите.

Някои от анализаторите виждат разместване на икономическите интереси с промените в кабинета.

– Е, не ще и дума. Това е вечна борба на любимци и на олигарси. Бедата е, че много от тези олигарси – били те любими, или току-що станали омразни – са създали своя капитал не по пътя на предприемчивостта, а по пътя на своите политически връзки, наследства, често пъти дори обикновен бандитизъм, насилия или мутренско съществувание, което помним още от преди 27 години. Така че това разместване е частично и временно. Но аз не вярвам, че лошите бизнесмени биха получили някаква присъда или просто обществена оценка, която да ги постави на мястото им. Струва ми се, че българският капитал в почти 99% е изграден по нечестен път.

Забелязвате ли някакво напрежение между първия и втория в ГЕРБ, за което намекват някои политолози?

– Аз не вярвам в такова напрежение. Честно казано, няма и за какво. Това е класическата банална игра на добър и лош милиционер. Тя не е съществена по отношение на политиката и държавния ни ход. За съжаление тя е лишена даже от въображение. Не мога да кажа, че там има противопоставяне. Напротив, любовта е еднаква, интелектуално те са абсолютно същите, както и като свое развитие и намерения. Не вярвам, че това може да бъде повод за какъвто и да било проблем в управляващите и изобщо в коалицията.

Истинска опозиция ли е БСП? В състояние ли е тя да промени порочния модел на управление, за който говори?

– Ами, това е парламентарната трагедия всъщност, защото БСП може да бъде определена като майка, а не като мащеха на създадения ГЕРБ. Когато ГЕРБ се създаваше, БСП бяха изключително доволни от това ново явление, което трябваше да ги изтръска от каквато и да било реална политическа конкуренция. Нека да си спомним, че там обществото на генералите в партията наистина помогна и избра този наш нов вожд с всичките му качества и способности. Той беше подходящ. Те се подпряха на популизма и вероятно си въобразяваха, че могат да бъдат заедно в политиката. Това не е невъзможно. В една тежка политическа криза аз предполагам, че те биха се съюзили в едно правителство на националната отговорност, както се нарича обикновено след преврати. Напълно е възможно.

А възможно ли е това да стане след едни предсрочни избори, още повече че конфигурацията в парламента няма да е много по-различна?

– Възможно е, разбира се, защото ситуацията ще бъде тъжна. Няма да се получи създаването на коалиции нито от едната, нито от другата страна. И точно тогава може да се стигне до тази идея, тя да ни бъде обяснена като германска политика или европейска, да ни бъде представено всяко служебно правителство като тежък обществен враг и висяща опасност, да бъдем заплашвани с непрекъснати избори, нови политически организации и всякакъв вид дяволи, които изскачат в такъв период. Това обаче не е така. Трябва да знаете, че всъщност точно един такъв хаос би бил решението на безличието в парламента. Предполагам, че в няколко такива подскока от служебни правителства хората ще имат време да изберат действителна, истинска опозиция, която да получи някакъв вид власт.

А къде е дясната опозиция?

– Дясното – за съжаление, се опари страшно. Такава опозиция има, но тя загуби много сила заради своето съдружие с управляващата партия ГЕРБ. Обикновено много често чувам въпроса: „А кой ще дойде, ако тези си отидат?“ Това е изключително глупава и твърде обидна за мен теза, защото това означава, че в България не е останал нито един интелигентен, достоен и почтен човек. Такива има много. Аз съм убеден, че те трябва да се обединят в една истинска, макар и извънпарламентарна опозиция и да поемат спасяването на държавата, тъй като в момента не можем да говорим и за бъдеще. Трябва да говорим за спасяване. Националната катастрофа е пред вратата ни.

Бихте ли коментирали желанието на Вежди Рашидов да стане член на БАН, академик…

– Ами, това е изключително интересно предложение. Явно, че той е колекционер на постове, значки и медали. Но искам да знам с какво е подкрепено това желание, основно като творчество. Да оставим дори за миг неговото прословуто поведение и неговия грандиозен интелект. Аз бих желал да знам кои са творбите, заради които той би достигнал до този пост. Имайте предвид, че в момента има български скулптори, които са с изключително сериозно творчество. Не само скулптори, но и живописци, и дори български илюстратори, хора на години, които са част от историята на изобразителното изкуство на България. Техните работи са разпознаваеми, срещате ги всеки ден по улици, по площади, в Националната галерия. Има хора, които в Националната галерия са представени с по 10-15-20 работи. И са живи  и здрави днес. Има хора, които са представени с монументално творчество в Ню Йорк, в Женева, в Амстердам, в различни колекции в Белгия, в Австрия, в Германия, в Латинска Америка, дори  в Азия. И това са все българи, които наистина са направили много в това отношение. Аз ще бъда много щастлив, ако ми кажете вие три работи от въпросния автор, които са впечатляващи и които са били запомнени от масовата публика.

Имате ли обяснение въобще за политиката на държавата към историческите, културните, архитектурните паметници?

– Отново искам да припомня, че правото на културно наследство е ваше основно човешко право. Така, както правото да получите работа, както правото да бъдете лекувани, както правото на справедлив съд. И вие трябва да сте част от точно това наследство, което съществува в момента. То е наше и не само наше, то принадлежи на Европа, на света. Ние имаме задължението да го опазваме, не само желанието и самочувствието да направим това. Относно неговото унищожение през предимно последните десет години  то се състоя поради твърде нещастните разбирания за естествен и успешен бизнес. За съжаление много от старинните постройки в градовете бяха срутени с цел построяване на онова, което те наричат ново или съвременно според техните разбирания и вкус строителство. Тези бутафории, които се създадоха в разни крепости… И не намалява желанието да продължат с тази бутафория. Това е нещо ужасяващо и нещо, носещо допълнителна смърт на нашето културно наследство. Бедата е, че там се играе с огромни суми пари. В българската култура се краде, и то се краде в ужасяващи размери. Бедата е, че никой, дори парламентарната опозиция, не желае да забележи това. Аз отдавна агитирам за промени в Закона за културното наследство.

 

Велислав Минеков е роден на 27 март 1959 г. в София. Завършил е художествената гимназия „Илия Петров“ в столицата, а през 1986-а и Националната художествена академия със специалност „Скулптура“ в класа на Димитър Даскалов. Специализира металодизайн в Хамбург при проф. Юрген Бирт. В момента е преподавател в специалността „Метал“ в Художествената академия.

Националната катастрофа е пред вратата ни

http://banker.bg