Проф. Люк Монтание – съоткривателят на вируса, причиняващ СПИН – предизвика смут дори със смъртта си

Проф. Люк Монтание – съоткривателят на вируса, причиняващ СПИН – предизвика смут дори със смъртта си. Във Франция покрай пандемията той се бе превърнал в гуру на антиваксърите и обект на подигравки от страна на академичната общност. Това сега вече няма значение. Но си спомням за всичко, което проф. Монтание направи за спасяването на българите в Либия, осъдени за ужасяващо престъпление, което не бяха извършили.

Помня как дойде в залата на съда в Бенгази през 2003 г., за да свидетелства. Снимката е правена тогава. Разпитваха го в продължение на 3 часа. Никой авторитет от такъв ранг дотогава не бе заявявал толкова ясно: ХИВ вирусът, причиняващ СПИН, е в детската болница в Бенгази преди българските медицински сестри да започнат работа там и заразата продължава още и след тяхното арестуване.

Всъщност много преди да стане наш свидетел проф. Люк Монтание бе потърсен от либийците и заедно с проф. Виторио Колици бяха получили цялата информация за заразените деца от болницата в Бенгази. Бяха изготвили конфиденциален доклад, в който дори се споменаваше нулевия пациент – първото заразено дете.

Изкарах последните месеци на 2002 г. в Либия и точно тогава се сдобих с копие от този доклад. Не помня някога да съм се вълнувал толкова, четейки научен текст. За първи път публикувах в „24 часа“ части от доклада през януари 2003 г.
Нулевият пациент бе едно момиченце на име Джамила Мохамед Джума, което е било приемано 28 пъти между 1994 и 1997 г. в различни отделения на болницата „Ал Фатех“.
Според проф. Монтание именно от него бе тръгнала вътреболничната инфекция и до 1997 г. всичко там бе пламнало. Даже и една от либийските медицински сестри се бе заразила по невнимание. Обвиняемите българки бяха почнали работа в болницата едва през 1998 г. А в доклада се посочваха още 3 случая на заразени деца, след като нашите вече бяха отдавна в ареста. Тоест инфекцията продължаваше и неглижирането й от страна на либийските власти бе опасно.

Естествено този доклад не се хареса на либийците и те никога не го показаха, но ние имахме копие и затова призовахме двамата професори да свидетелстват. Пред съда и двамата преповториха изводите от доклада, така че всички вече да чуят ясно за какво става дума.

Другото, което напълно се изясни бе, че в Либия дори на експертно ниво познанията за СПИН бяха твърде откъслечни. Техните научни работници твърдяха пред съда, че в празни стъклени банки в дома на д-р Здравко Георгиев и съпругата му Кристияна Вълчева, които са стояли доста дълго време на перваза на прозореца, са открити следи от кръвна плазма, заразена с вируса.
Наложи се проф. Монтание да обясни, че това е невъзможно, тъй като вирусът не може да оцелее при тия условия. А как либийците бяха открили вируса в банките? Чрез тест, който мери антителата в човешкия организъм. Тоест, стъклото според либийците бе живо… Беше хем смешно, хем трагично. Пълен абсурд!

В доклада двамата професори бяха използвали термина „реконбинантен вирус“, което на арабски бе преведено с такова словосъчетание, което за бенгазийци означаваше най-малкото вирусологична лаборатория на ЦРУ за генни модификации.
Проф. Монтание обясни в залата какво се има предвид под рекомбинантен вирус, но мисля, че съдът не го разбра. После той коментира, че е бил свидетел на пародия на правосъдие.

Макар българските медицински сестри да бяха осъдени на смърт въпреки неговото свидетелство, показанията му в Либия мобилизираха международното обществено мнение. Неговите думи дадоха на света ясна представа, че в Либия се извършва огромна несправедливост, като, от една страна, се търсят изкупителни жертви за трагедията със заразени деца, а от друга страна, заразата в болницата в Бенгази продължава да мори най-беззащитното население, докато властите разиграват фарс.

Каквото и да мислят французите сега за него, мисля че ние, българите, дължим на професора думи на последна почит.
Бог да го прости!

Георги Милков