Проф. Маринов: Тенденцията е ГЕРБ да губи и това прави интригата за изборите сериозна

Политологът проф. Александър Маринов в интервю за предаването „Метроном“ на Радио „Фокус“

Водещ: Проф. Маринов, аферата „Ало, Банов съм“ пример ли е за това как функционира държавата, както каза Елена Йончева?

Александър Маринов: За съжаление, доста е точна илюстрацията. И ще обясня защо. Тук има един-единствен голям въпрос, който мисля че не е трудно да се изясни. И този голям въпрос е записът автентичен ли е или е фалшифициран или манипулиран. Ако записът е манипулиран, това е престъпление и в известен смисъл също е показателно как се прави политика у нас, ако е така. Но ако записът е автентичен, тоест, ако това, което е говорил тогава зам.-министърът Банов и всички в тази стая, е автентично, това е много, много сериозен проблем.

Оставете настрана въпроса дали министерството е завело дело, дали това дело е било добре подготвено и т.н., това, което ние чуваме в тези разговори само по себе си е фрапиращо. Това е организирана престъпна група под ръководството на зам.-министър в една висша държавна институция – министерство. Това, което те говорят помежду си, това че той им възлага да извършат престъпление, защото изготвянето на документ с невярно съдържание е престъпление и т.н., това само по себе си е шокиращо. Оставете какъв е човекът, на когото се преписва записът.

Това няма съществено значение. Или записът е достоверен или не е достоверен. Прокуратурата трябва да направи експертиза. Аз се консултирах със специалисти по звукозаписи, според тях подправянето на такъв запис е възможно, но изисква много прецизна техника и умение. Така че те смятат, че този разговор между много хора едновременно е по-скоро автентичен. Ако това е вярно и прокуратурата потвърди, ние се намираме в една много тежка ситуация.

На върха на държавата, в кабинета на зам.-министър се договарят, организират престъпления. Това нещо, ако не е типично за функционирането на държавата, както вие ме питате, би трябвало да предизвика незабавна реакция, незабавна – не да уговорят министъра да остане, да изчака, това моментално трябва да бъде изгорено с нажежено желязо. Дори подозрението, че това може да е вярно, е основание най-малко за незабавна оставка. Оттам нататък, ако това се потвърди, ние не сме в хипотезата на оставката, оттам нататък следва наказателно преследване, а оставката е най-малкото. Най-малкото заради това, което се чува. Това е моето мнение.

Водещ: Тоест резултатността от цялата тази афера, наречена „Ало, Банов съм“, ще я видим едва, след като се произнесе прокуратурата, така да ви разбирам?

Александър Маринов: Да, аз смятам, че експертизата на този запис не би трябвало да отнеме, така поне ме консултираха хора, които са професионалисти, много много време. А и самата прокуратура, след като толкова експедитивно се задейства, което е достойно за поздравление, самата тя, за да подпомогне обществото, за да преодолее това напрежение – вярно ли е, не е ли вярно, има интерес да си свърши работата бързо. Така че се надявам да не чакаме много дълго, както например, спомняте си, чакахме повече от половин година, да не кажа дори и повече, за експертизата по трагедията с детето на бившия министър Московски. Така че надявам се бързо да стане.

Водещ: Може ли обаче Елена Йончева да се окаже жертва на интересите на БСП? И такива коментари бяха написани в социалните мрежи, че едва ли не партията е „хвърлила Йончева на кучетата“.

Александър Маринов: Ако става въпрос за този случай, не виждам защо да е жертва. Ако записът е автентичен, това не е жертвоприношение, а това е един доблестен, граждански политически акт. Ако записът е фалшифициран, тук Йончева трябва да се сърди на себе си, защото тя е достатъчно опитен журналист, професионалист и би трябвало да се консултира, да провери преди да се ангажира лично с този запис. Това че БСП в известен смисъл разчита, или хайде дори да използваме думата „използва“ Йончева, е ясно. Йончева е едно популярно лице, ГЕРБ направиха достатъчно, за да я популяризират още, да я превърнат в мъченица с много нескопосани атаки, така че съвсем със сигурност Йончева в момента е силна карта за БСП, и те я използват.

Въпросът е друг обаче – аз очаквам от БСП много по-конкретни предложения как да се преодолеят тези проблеми, които съществуват в държавата. Какво от предложенията на БСП и на всички останали политически сили, които на думи са „за“ борба с корупцията, какво е предложението, за да не са възможни такива събития. Защото за вас е ясно, че това, което се е случило, ако записът е автентичен, то не е въпрос само на зла воля на един или няколко души – това е системен проблем. Ако това се случва, а това вероятно се случва неведнъж и не два пъти, има някаква дълбока грешка в системата за контрол, за отчетност, за ако щете дори ред и морал в държавното управление.

Водещ: Това, че Йончева е силна карта, както казвате, изостря ли още в по-голяма степен дебата вътре в БСП за водач на евролистата?

Александър Маринов: Този дебат има две страни: ако допуснем, че Йончева бъде номинирана за водач на листата, ясно е, че е много популярна в момента, има голямо преимущество на фона или в сравнение със Сергей Станишев, който е много непопулярен в БСП и съвършено основателно. И тук въпросът не е само за позицията му по Истанбулската конвенция, Пакта за миграция и т.н., в края на краищата той там изразява становището на водещите партии в Партията на европейските социалисти (ПЕС), Станишев е непопулярен в БСП по простата причина, че докато беше председател на партията, БСП се срина, претърпя голям брой загуби, и когато той напусна, беше не в нокдаун, а дори в нокаут. Така че БСП няма защо да обича Станишев. И тук логиката, че виждате ли той трябва да бъде възвеличаван само защото по някаква причина, честно казано неразбираема за мен, са го избрали за председател на ПЕС, той трябва да бъде едва ли не на пиедестал.

Не е така, просто всяка партия си преценява един или друг политически деец доколко е допринесъл за нея, доколко споделя нейните виждания. Разбира се, това ще създаде впечатление, ако Йончева бъде номинирана, за един немного добър вкус и стил. Знаете, че те в миналото са имали близки отношения – сега да противопоставиш Йончева на Станишев, малко не върви. Освен това, трябва допълнително да се легитимира, защото да, Йончева е човек, който има международна дейност и т.н., но все пак за водач на листата за евроизборите би трябвало нещо повече от професионален авторитет и моментна популярност. Там според мен би трябвало да бъде политик, който да е от кариерата, доколкото БСП смятам, че може да намери някакъв такъв, с лидерски качества, със способност поне да формира или да налага, да отстоява позициите на БСП в ПЕС и в тяхната парламентарна група и т.н.

Водещ: Безспорно неяснотите около предстоящите евроизбори са немалко и защото има още време до тях, а и защото социологическите агенции не дават категоричен отговор на въпроса кой всъщност ще бъде лидерът в тези избори. Но смятате ли, че те така или иначе ще се окажат своеобразен референдум „за“ и „против“ управлението вътре в страната?

Александър Маринов: Ако погледнем назад, ще видим, че всеки път евроизборите са изигравали сериозна, понякога и решаваща роля във вътрешнополитическите процеси, или най-малкото са били използвани като претекст. Тук трябва да отворим една скоба, аз продължавам да защитавам тезата, въпреки че времето тече, не е изключено заедно с евроизборите да бъдат проведени и предсрочни парламентарни избори. Тогава естествено въпросът, който вие ми задавате, подлежи на съвършено друга интерпретация. Скоро ще стане ясно – ако нещо има да се случва, то ще се случи през февруари, тъй като 26 март е последната дата, на която би могло да се разпусне парламентът и да се назначи служебно правителство, ако изборите трябва да се състоят заедно с тези за европарламент. Но ако допуснем, че това не се случи, мисля че изборите за Европейски парламент са много важни за вътрешните процеси и поради контекста, в който те протичат в Европа като цяло. В Европа се очертава голям разлом, голям сблъсък по много направления. Очертават се сериозни размествания на пластовете, на представителството на влиянието на различните политически течения във водещите европейски страни.

България не може да остане настрани от този процес, въпреки че у нас драмата в Европа се възпроизвежда малко като фарс. Вярно, че има някои теми, които се засягат оттук-оттам, но не присъства този голям драматизъм, който се наблюдава в Европа, който не е само по линията на по-нататъшно интегриране в рамките на една супердържава и реванш на националните държави. В европейския политически дневен ред има нови точки, които са внесени от много силните социално-политически напрежения. Визирам тук не само „жълтите жилетки“ във Франция, но едно общо надигане в много страни на Европа срещу съществуващото статукво, срещу управляващите елити и срещу задълбочаващото се неравенство. Това в България как ще се възпроизведе или как ще бъде разгледано по време на евроизборите, не ми е ясно, тъй като виждате, че има един очевиден дефицит – в България няма сериозни дискусии от гледна точка на това как България ще участва, ще отстоява своето място в този променящ Европейски съюз.

Това е много голям дефицит, защото това, което се говори, е: „Дайте да се снишим по старата рецепта на Тодор Живков, да се присъединим, да видим кои ще са по-силните сега, да се присламчим към тях“. Това личи много ясно с ухажването на вероятните кандидати на различните партийни семейства за следващ председател на Еврокомисията и т.н. Липсва такъв дебат, в който разбира се, фокусът не е какво ще бъде и какво ще става в Европейския съюз – ние това трябва да го обсъждаме естествено, но важното е друго – как България ще присъства, как ще участва, как ще търси начини на отстояване на своите интереси, защото виждаме, че ние сме безпомощни. Историята, която се случи около българските превозвачи, показва, че ние сме абсолютно безпомощни като държава да отстоява своите интереси, интересите на своя бизнес, на своето население и т.н.

Водещ: Дебатът за съжаление по-скоро е сведен до темата: „БСП или ГЕРБ“, отколкото до визията за отстояване на националните интереси, кой как би могъл да го направи.

Александър Маринов: Точно така.

Водещ: Ще станем ли свидетели все пак на някакво чувствително разместване на електоралните нагласи на тези евроизбори? 

Александър Маринов: Тенденцията е ГЕРБ да губи. И това прави интригата сериозна. БСП не покачва чувствително подкрепата си. Има някакви малки движения в периферията, но те не са съществени. Ако изборите протекат относително честно, тоест, познатата машина за печелене на избори на ГЕРБ не се развихри в познатите мащаби, най-вероятно ще има силно изравняване на резултатите и дори леко преимущество на БСП. Оттам нататък големите въпросителни са дали някой друг в момента с оглед на кондицията на партиите ще може да се намеси. Вероятно ДПС ще се намеси, но оттам нататък нищо не е сигурно, тъй като ние не знаем дали „Обединените патриоти“ ще бъдат все така обединени, полуразединени или напълно разединени, дали ще има някаква консолидация в дясно, която да позволи да бъде изпратен поне един евродепутат и т.н. Напълно е възможно, ако състоянието се запази в днешния си вид, да имаме само три партии, които да изпратят депутати в Европарламента. И това със сигурност ще даде отражение върху вътрешнополитически процеси.

Водещ: Не е изключено, разбира се, да се появи и нов политически играч на сцената. 

Александър Маринов: Ако става дума специално за евроизборите, смятам това за много малко вероятно, не толкова защото няма време, а защото това са друг тип избори. Да се създаде специално такъв проект за евроизборите, не само технически, но и организационно е много трудно, от гледна точка на нормативните изисквания почти невъзможно – там има сложни процедури на регистрация и т.н., но просто няма време да се мобилизира един нов електорат на основата на проблематиката на евроизборите така, както тя се разглежда в България.

Но ако има предсрочни избори, тогава ситуацията се променя. Въпреки всичко аз смятам, че нов политически субект или нови субекти неизбежно ще има, не за друго, а защото партийно-политическата система е изхабена. Това нещо е съвсем различно от формата на държавно управление. Подчертавам партийно-политическата система, тоест, тези партии, които в момента са системни, участват във властта, начинът, по който участват, начинът, по който влияят върху институциите, целият този процес е изчерпан, обществото го вижда. Това рефлектира върху крайно ниския рейтинг на партиите и в ужасяващо нисък рейтинг на парламента. Но това, че ще има нови субекти, аз пак казвам, съм сигурен, но едва ли ще стане за евроизборите.

Росица АНГЕЛОВА

Резултат с изображение за Проф. Александър Маринов

http://epicenter.bg