Проф. Николай Овчаров: Поредна провокация на Скопие, в която са въвлечени и български историци

В навечерието нарешаването на въпроса за започване на преговори за влизането на Северна Македония в ЕС се прави поредната провокация, като в нея са въвлечени и български историци, известни със спорните си виждания по т. нар. македонски въпрос. Това заявява археологът проф. Николай Овчаров, доктор на историческите науки, в обръщение към българската общественост, изпратено до Агенция „Фокус“ по повод т. нар. oтворено писмо на български и македонски учени до премиерите на България и Северна Македония Бойко Борисов и Зоран Заев.

„Явно целта е да се покаже на света, че българската историческа наука има друго мнение, противоречащо на официалната държавна позиция. Тук искам да поздравя българските политици, които днес загърбиха вътрешните дрязги и излязоха с единна твърда позиция. И премиер, и външен министър, и – Слава-Богу президент, са категорични, че България не може да отстъпи от начертаните в Парламента „червени линии“ за общата българска история до 1944 г. и за единния български език, на който говорим в двете страни“, посочва още проф. Овчаров.

Той допълва, че въпросното писмо излиза не случайно днес.

„На пръв поглед (както всичко, което произвежда северомакедонската пропаганда, талантлива наследница на югославската пропаганда) то е добронамерено. Авторите му са загрижени, че „на карта е поставено приятелството и добросъседството между нашите две страни и два народа.“ Учените от българската страна на историческата комисия робували на остарели модели и ограничени разбирания за националната идентичност. За тях тя била нещо извечно и неизменно, а националната история – нещо свещено. И така накрая се стига до „изплюването на камъчето“: „Съвременната историография отдавна е приела съществуването на множествени интерпретации, като резултат от различни перспективи“, отбелязва той.

„Ето затова става дума. Това е истинската позиция на Скопие – една истина можела да се интерпретира по различен начин!!
Как, скъпи учени и интелектуалци, може да се интерпретира по алтернативен начин Битолския надпис, гласящ, че цар Самуил и неговите наследници са „българи родом“, а народът е „български“? Как по някакъв друг способ може да се прочете написаното от прочутия възрожденец Кирил Пейчинович от Тетово, че пише по времето на Софроний Врачански книгите си на „препростейши български език“? Че Братя Миладинови събират „български песни“? И още хиляди, хиляди примери. Да не говорим за хилядите загинали в югославските комунистически лагери само за това, че не се отричат от своя български произход.
Не, уважаеми учени и интелектуалци, няма друг прочит на истината, защото тя е една. А че Коминтернът и сръбската пропаганда успяха да сътворят нова нация след 1944 г. – да, няма съмнение. Но аз не съм сигурен дали мястото на такава държава е точно в Европейския съюз“, изтъква проф. Овчаров.

„Още веднъж – браво на българските политици! Отдавна чакахме този момент, когато България ще застане твърдо зад своите национални интереси“, подчертава той.

http://epicenter.bg/