Проф. Овчаров: Напълно е разкрит най-добре запазеният езически храм в Родопите

Големият финал на Перперикон 2022

Учените разгадават система от тайнствени съоръжения за винени обреди и кървави жертвоприношения

Приключи тазгодишния археологически сезон на скалния град Перперикон. Както вече е широко известно, правителството на Четворната коалиция провали археологическата дейност през тази година. Така държавното финансиране на изключително важния за историята и културно-историческия туризъм у нас обект бе спряно, макар средства за това да бяха предвидени в Националния бюджет на Р. България. По този начин целият товар за осигуряване средства за разкопки легна върху Община Кърджали. Благодарение на нейната подкрепа се достигна до откритие, което буквално променя представата ни за живота и култовете на траките в Родопите. Това пише проф. Николай Овчаров в открита позиция до медиите.

Още през 2003-2004 г. на Перперикон бе разкрит величествения олтар на тракийския Дионис, който се намира в огромна и непокрита с покрив зала, издялана изцяло в скалите. В центъра й се извисява висок 3 м изсечен в масива олтар с форма на идеален кръг с диаметър 2 м. Неговата повърхност е обгорена от многократно палени огньове. Всичко това ни показа, че сме попаднали на прочутия храм на тракийския Дионис, описан още от „бащата на историята“ Херодот, сравнил го с известното на всички древни хора светилище в Делфи. В него имало прорицателка, която гадаела бъдещето чрез изливане на свещено вино и по височината на паления върху олтара огън. Според по-късни римски автори като Светоний и Макробий, в светилището на Перперикон са идвали, за да получат предсказание такива личности като Александър Велики и бащата на първия римски император Октавиан Август, Гай Октавий.

С пристигането на римляните през I в. край древния тракийски олтар се появяват много нови храмове. До този момент бяха разкрити храм на Тракийския конник, на източното божество Митра и светилище на предците в близост до мавзолея с 12 каменни саркофази в западната част на Двореца-светилище. Разцветът на всички тези свещени места е през III-IV в., непосредствено преди навлизането на новата християнска вяра в Свещената планина Родопа.

И ето че след проведените през 2022 г. разкопки, само на двадесетина метра от олтара на Дионис и останалите светилища се появи нов езически храм от III-IV в. И то невероятно съхранен на височина на места до 3 м! Което го прави най-добре запазеният езически храм в Родопите, а може би и въобще по днешните български земи. Както е характерно за скалната архитектура на античния Перперикон, долните части на стените и подът на сградата са издялани в скалите. А самите стени са иззидани от прекрасно оформени от умели каменоделци блокове четвъртита форма.

Новооткритият храм впечатлява със своите размери – планът му е квадрат със стена 8.20 м, т. е. над 65 кв. м площ! Цялото светилище е ориентирано юг-север, като от южната страна се влиза през широко преддверие. Входът е оформен тържествено, а към вътрешността води оформен специално изсечен в скалния масив път. Над постройката е имало покрив от добре изпечени антични керемиди.

 

Най-интересни са уникално запазените съоръжения във вътрешността на култовата сграда. Още пред вратата в скалите е издялан плитък басейн с дупка за отичане – вероятно на кръвта на принесено в жертва животно. В притвора е изсечен друг басейн, където по всяка вероятност богомолците са измивали ръцете си, преди да влязат в централната част. А там се открива цяла серия от три дълбоки и долепени до северната стена вани, както и улеи за изтичане на течността от тях. Нагоре в стената пък е иззидана голяма ниша, където е стояло изображението на езическо божество.

 

Тепърва ще гадаем кое е било то. Дълбоките вани едва ли са били предназначени за кървави жертвоприношения. По-вероятно става дума за правене на свещено вино, което е свързано с култа към Дионис, или, както е прието да бъдат наричани „шарапани“. Тази практика е констатирана и на други места на Перперикон и в по-широк план – в Източните Родопи. Предполагаме, че във ваните е мачкано гроздето, а течността е събирана чрез улеите, издълбани в каменния масив.

Находките от храма не са многобройни, но са много показателни. По пода на храма се намират доста монети, като всички са от втората половина на IV в. С култовите дейности са свързани и други предмети от бронз и сребро.

 

Както е известно, християнството в Родопите започва да се налага след мащабната мисионерска акция на епископ Никита Ремесиански през 393-398 г. Преди няколко години в Акропола на Перперикон бе открита най-ранната в Родопите църква от началото на V в., където вероятно е служел самият кръстител. А по това време старите езически храмове в скалния град са съзнателно разрушени, използвани за складове или превърнати в църкви.

 

Същото се е случило и с новооткрития езически храм. В полуразрушената постройка през VI в. са заровени големи делви за съхраняване на зърно, което сме наблюдавали и при някои други древни езически светилища в скалния град. А през XIII-XIV в. високо стърчащите зидове са били използвани от тогавашните жители на средновековния Перперикон, които са изградили там свои жилища.

 

Новооткритият храм още веднъж показва огромното значение на Перперикон за развитието на културно-историческия туризъм у нас и ще бъде една от основните атракции за хилядите посетители. И не е случайно, че „National Geographic“ избра именно скални град,заедно с великолепната столица на средновековна България Търновград, като археологическите обекти, които представят нашата страна в поредицата „Европа отвисоко“. Премиерата на филма ще бъде на 18 септември, неделя, от 22.00 часа.

trud.bg