Психодрама

                                                            Психодрамата е метод за групова психотерапия. Той е въведен от д-р Джейкъб Леви Морено, който използва ролите в които влизат хората, в различните общества. Като чрез проиграване на ролята се стига до катарзис и синтезиране на нов опит.

В Съвременната терапия приложения намират все повече похвати, умения и компетентности от различни области. Съвременната психотерапия става все по – синкретична, тоест включваща все повече елементи от други области. Така както в творчеството на театралната сцена, наблюдаващия очаква театър, драма, визуални ефекти, креативност, музикалност, добър текст, поезия.

Така и съвременната терапия разчита на връзки, асоциации, приложения, които да допринесат за изразяването и трансформирането в личната работа на човека в неговия психичен свят.

Театралния подход има огромен позитив за нас, защото в някакъв момент наблюдавайки действието, това което артистите предават със своето превъплъщение, ние преосмисляме нашия личен опит и включваме наша собствена драматургия. Която, така или иначе остава в нас.

Може да се припознаем със сюжета на сцената, да включим емпатия или състрадание. И това да ни даде подкрепа за справяне с личните ни предизвикателства. Да преосмислим ролевите игри в които влизаме, да си зададем въпроси, които да ни прекарат през нашите предизвикателства, провокирани от творческата или театрална постановка.

В реалния живот ние влизаме в различни роли – роля на съпруг, роля на лидер, роля на академично лице и всяка една роля предполага формални действия. Предполага и плътност освен драматургия – „Кой как се чувства?“, изпълнявайки определената роля, особено взаимодействайки си с други персонажи. По този начин влизайки в различни роли ние доизграждаме себе си.

В психодрамата всичко това се усеща, заедно със застиналостта в някоя роля, или може би непозната до този момент нова роля в която човек му се налага да застъпи. Цялата тази творческа работа допринася за личната ни сензитивност, за нас самите с авто – въпроси – Къде сме, в каква роля най-често влизаме, кой ни е поставил там или дали искаме да останем статични?

За всичко това е нужно желание, здрави лични граници и осъзнатост. А именно на кое да се даде фокус за по – осъзната реакция, постфактум да се работи с насъщната реакция.

Няколко са вариантите за усвояване на роли в личния и социален живот – чрез несъзнавано подражание (като това между родител и дете) и другия вариант – съзнателно влизане в роля, която роля да спомага развиването на нови личностни качества (като това в защитена, подкрепяща група).

В психодрамата няма готов завършек на творческата постановка, каквато например в театъра има. Завършека става ясен за всеки поотделно в общата работа.

Хубавото в ролевото разгръщане на житейски възможните ситуации е, че можем безопасно да проиграем различни развития на една ситуация.
В тези ролеви ситуации ние можем да изследваме различните алтернативи с въпроса

„Какво би станало, ако..?“, с подкрепата на защитеното пространство на групата.
Чрез тази работа се усвояват нови умения и се трупа ресурс за автентичните житейски предизвикателства.

Автор: Атанас Нанков