ПСИХОПАТОЛОГИЯ НА ЕВРОИЗБОРИТЕ

За 6-те гербаджийски евродепутати са гласували точно 6,9% от избирателите, а за жужето на агент Иван – 1,7%. И то след купуване на цигански гласове, след принуден корпоративен вот, след заставяне на държавната администрация и след ползване на гласовете на умрели от гробищата!
Да считаш горните факти за грандиозна победа и да не виждаш, че съответно 93,1% и 98,3% те мразят и не те искат, е ярък симптом на шизофрения.
Също така е шизофренно да отидеш и да гласуваш за тези, които най-нагло и най-безогледно те крадат, както тези хорица, дали срещу 50 лева или срещу нещо друго 439909 вота за ГЕРБ след апартаментите, терасите, асансьора, суджукгейт, къщите за гости, европарите, асфалта, Барселона, сараите, след сринатата икономика, най-високата смъртност в света, демографската катастрофа и т.н.
Шизофренно е да се дърлиш със свинари, гейове, дърти пияници и крадли от КТБ, и да чакаш изборни победи.
Шизофренно е избраниците ти да са, най-меко казано, глупаци, крадци, плагиоцефали и бъхлясали табакомани.
Шизофренно е да халюцинираш пристанища в Делормана и да ръсиш тъпизми “Всеки ден завод след завод!”
Братя, България се шизофренизира!
Четете повече за шизофренията, прочетете долния текст, тези знания ви трябват, шизофрениците стават все повече и повече!

ШИЗОФРЕНИЯТА
Казват, че царицата на психичните страдания е шизофренията. Заедно с параноята тя образува основната двойка налудности, които по принцип се отличават от почти всички останали психични болести и проблеми. Човекът с определена налудност не й се противопоставя, а, напротив, така да се каже, се бори за нея. Докато, например, обхванатият от даже най-силно изразена мания (или фобия) разбира донякъде своето състояние и се мъчи по някакъв начин, успешно или безуспешно, да му се противопостави, да го надмогне.
Основните симптоми на шизофренията, известни като четирите „А” са: особено разстройство на мисленето с дефект в Асоциативната система, Аутизъм, неудържими Афекти и Амбивалентност (двойственост) на психичните процеси. Страданието се придружава от халюцинации, бълнувания и социална самоизолация. Самият термин „шизофрения” в превод от латински означава разкъсана, разцепена душа. Има се предвид особеното неподредено, разцепено, мислене на болния, водещо го към деградация и разпад на личността. Протичането на това най-сериозно психично страдание е драматично, а перспективите за лечение на практика са твърде нищожни.
Шизофренията по принцип поразява 1% от населението. Така е прието да се счита по целия свят. Съществуват доказателства, че разпространението й почти не се влияе от национални особености. Но се влияе от наследствени фактори. За това способства и фактът, че много от пълноценното население, главно здрави и образовани млади хора, през последните 27 години напуснаха завинаги България. Така че според мен страдащите от шизофрения са между 1,3% и 1,6%, или около 100 000 души.
Аргумент за това по-голямо число е и доста повечето самоубийства (1 600 годишно) и опити за самоубийства (около 6-7 000 годишно) у нас в сравнение със средните европейски параметри. Мисля, че съществува тенденция за увеличаване на разпространението на шизофренията. Тази тенденция е свързана с известната хипотеза за спускане надолу (downward drift), според която по-много шизофреници има в по-ниските социални слоеве, в ъндърграунда. А той в нашето отечество, както знаем, е огромен. Концентрацията на населението само в няколко български градове (София, Варна, Пловдив, Бургас) също способства за увеличаването на разпространеността на шизофренията. Наследената шизофрения в големите градове с голяма плътност на населението, особено в столицата, е два пъти по-висока, отколкото по селата и в малките български градове.
Ето и още един печално известен факт: две трети от бездомниците и несретниците фактически страдат от шизофрения, шизоидни и шизптипни разстройства.
Най-много (90% от случаите) са шизофрениците във възрастовия диапазон 15-54 години. Около половината от тях извършват опит за самоубиство. Освен към суицида (самоубийството) шизофрениците имат склонност и към хомоцид (убийство на друг човек).
Счита се, че етиологията (причиняването) на болеста, както и нейното протичане (патогенеза) са неизвестни. Но все пак съществуват доказателства, че равнището на стреса в обществото е значим фактор. Тревожността в мъчителния и безкраен нашенски преход, както знаем, е на пределно високи равнища. Има виждания, които свързват шизофренията и с недостатъци в обучението и възпитанието в детството, особено в ранното детство. В този контекст може да очакваме значителна част от изключително големият и нарастващ брой на отхвърлените деца (2 000 годишно) да са (или да станат) шизофреници.
Ако имаме предвид състоянието на обучението и възпитанието в ъндърграунда, както и увеличаващата се фактическа неграмотност на цели социални пластове, можем да видим (и да прогнозираме) още по-голяма разпространеност на страданието.
Разновидностите на шизофренията са многобройни: депресивна, галопираща, параноидна, детска и др.
Можем да считаме, че един човек е болен от шизофрения, ако в продължение на един месец се наблюдават най-малко два от следните пет симптома:
1.) налудност;
2.) халюцинации;
3.) дезорганизирана реч;
4.) дезорганизирано или кататонно (ступор или възбуда) поведение;
5.) негативни симптоми като обедняване на емоциите, безволие и др.
От обществена гледна точка по-значими у нас са така наречените шизоидни и шизотипни разстройства на личноста, чийто сегашен доста по-голям социален обхват и нарастване би трябвало твърде много да разтревожат цялата система на здравеопазването, цялото безхаберно правителство, цялото общество. Независимо от това, че за разлика от шизофрениците, хората с тези психични разстройства, особено при по-леките шизоидни проблеми, могат да бъдат социално активни и даже да имат относително успешна житейска и професионална реализация.
При шизоидните разстройства у болните се разкриват патерни (модели, еталони) на поведение, чиито основни характеристики са социалната затвореност и своеобразната самоизключеност от обществото. Те често са придружени от интроверсия, от ексцентричност и причудливост на постъпките, от самота. Тези хора са неспособни да изпитат удоволствие (анхедония), безразлични са към похвали и критика, не изпитват нито обич, нито омраза, нито гняв. Склонни са към фантазиране. Счита се, че шизоидните разстройства поразяват около 7,5% от населението. Мисля, че у нас по същата логика, както при разпространеността на шизофренията, този процент е доста по-голям и е около 8-8,5 процента. Значи у нас около 600 000 души са шизоиди. Изключително голям е относителният им брой при безработните и при по-възрастните мъже и жени, особено при пенсионерите, които са силно недоволни от собствения си социален статус и от живота си.
При шизотипните разстройства става дума за доста по-сериозни (и по-близки до класичесската шизофрения) симптоми. Шизотипите имат съвсем необичайно поведение, странни идеи, странни отношения, причудлива реч. За кратки периоди имат алогично мислене, патологични илюзии, налудни помисли. С основание определят тези болни като страдащи от гранична шизофрения. Не е известен относителният брой на хората със шизотипно разстройство, но може да се счита, че е някъде в рамките на 2-2,5%. С други дума става въпрос за още около 170 000 души.
Можем да обобщим, че от въпросните 20 процента българи с психични проблеми, официално признати от здравната ни система, повече от половината имат диагноза, в чиито корен стои понятието „шизо”.
Струва ми се, че имаме пълно основание да приемем този термин и като основна характеристика на самото българско общество, на уредбата му, на функционирането му, и, уви, на перспективите му.
Особено опасно е когато шизофренията влезе в политическата сфера, когато заемащ най-висока политическа позиция болен предостави на шизофренната си мисловна продукция и на шизофренните си преживявания своята практическа дейност, допусне тя да бъде ръководена от шизофренно и параноялно (често двете психични страдания са свързани, „параноялна шизофрения“ е доста обичайна диагноза) мислене. Създава се ситуация, при която, както знаем от историята (Ленин, Хитлер, Кадафи и др.) възникват обществени бедствия, мор, войни.
За съжаление нашата политическа класа, особено при един нашенски големец, далеч не е имунизирана срещу политическа лудост, която може да ни въвлече в спирала от неописуеми обществени страдания, включително и абсурдна война с близки нам страни и народи.
Шизофренията е опасна.

Акад. Петър Иванов

Снимка на Petar Ivanov.