РАЗМИСЛИ И СТРАСТИ ПО БЪЛГАРСКАТА ПОЛИТИКА

Много съжалявам, че проф. Юлиан Вучков не е жив, за да може да направи красноречив и описателен анализ на българската политика по неговия си своеобразен и неповторим стил. Гледайки медиите тази сутрин се замислих, че вместо анализаторски, ми идват повече псувателски мисли и размисли докъде се докарахме с отказа за мислене и най-вече – с контролираните отвън емоции.

Медиите в България от две десетилетия са купени и контролирани, като са част от плана да втълпяват на хората правилните мисли. Нещо като клонове на Министерство на истината. Подпомогнати от първосигналната реакция на много българи, че каквото казват по телевизора, не може да е лъжа и това е чистата и свята истина. В резултат на това, медиите ни подбутват в съзнанието хора, които или са проекти на САЩ и Сорос, или имат пари да си плащат и то много да си плащат.

Така се появяват и новите спасители /на бели коне, магарета, катъри, мулета и БТР-и/. Плащат си и медиите изведнъж ги „откриват“ и започват нон-стоп да ги хвалят и да им дават думата, направо ги преследват за интервюта. По този начин средностатистическия драг зрител остава с впечатлението, че новият проект на пиарите е направил нещо. Защото журналистите и психолозите, които работят в екипите на проектите, по този начин са изработили схемата за пробутване на новите месии.

Преди години бях написала една публикация: „Да си направиш политик“, която все още е много актуална. Рецептата е: много пари, купени медии и подкрепа от чужди посолства и държави. Резултатът от сготвеното обикновено е миш-маш, който започва да намирисва още в момента на сервирането, но тогава вече е късно.

Хора, неизвестни на никого, за един ден ги правят герои и месии. Хора, неизвестни с никакви граждански позиции, участие по протести или съпротива, в един момент ни се представят за видни общественици. Други, нарушили законите, ни ги представят като жертви, които се борят да ни спасят.

Тези, които нямат пари и не са проекти, по медиите почти няма да ги видите. Те са омерта. Те са тези, за които не се говори. Тях ги няма в социологическите проучвания, а ако се налага да им се спомене името, то или е сбъркано, или нямат снимка, да не би някой да ги разпознае. Защото кукловодите не искат да рискуват. Защото знаят, че силата на тези хора не е в парите и здравия американски гръб, а в силата на волята и в родолюбието. И това, което реално са направили и хората го знаят, въпреки официалните медии.

Неудобните ги притискат, правят компромати за тях или се опитват да ги купят. Заплашват ги, плашат клиентите им, съдружниците им, децата и семействата им. Арестуват ги и ги съдят, разследват ги, проверяват ги от всички институции в държавата. Не ги отразяват и им се подиграват, съчиняват лъжи и ги разпространяват. Неудобните са враг на системата, която смила всичко в една хомогенна удобна маса.

Много хора няма да прочетат това. Защото няма обещания, няма лъскави мисли и видео, изработено от скъпи израелски пиар агенции. Много хора няма да повярват, защото всичко това не е произнесено от екрана на телевизора. Но и много ще се замислят каква е системата на политиката в България.

Не вярвайте, когато някой се опитва да Ви вмени какво да мислите. Вярвайте на разума си и сърцето си. Защото там трябва да бъде България!

Елена Гунчева