РАЗМИСЛИ СЛЕД ПАРАДА НА ПОБЕДАТА

„Гледах Парада на Победата в Москва. Никога досега очите ни не са били така зорко приковани в това събитие, както днес, когато то е остракирано с открита дива злоба от „западния свят“ ( или това, което си е залепило етикета „западен свят“). Преди десетилетия гледката на деветомайския парад ни навяваше скуката на социалистическия реализъм. Но днес внезапно той се  възвиси до символ на спасението на човечеството от Злото – точно какъвто е първоначалният му замисъл. Затвори се някакъв цикъл, извъртя се някаква орбита  и всичко си дойде на мястото.

От военна техника не разбирам ( осланям се на преценката на Корнелия Нинова и Витя  Москаленко ), но редиците на руските войници са феноменални. Няма в света толкова права стрела, нито толкова изпънат конец, за да ги сравня с нещо познато. Съвършени движения, изпълнени с лекота, с усмивка. Велика е Русия и никакви зелени клоуни не могат да я напръскат с жълто и синьо. Никакви лакеи не могат да я унизят. Никакви демони не могат да я оклеветят. Никакви сатани не могат да помрачат славата й.

Гледала съм военен парад в Италия. Там има много пера и перчене, много  дрънкане на еполети и акселбанти, развяване на ленти и блясък на шлемове, но редиците им са на зигзаг. А помисля ли за нашите „въоръжени сили“ –  косата ми настръхва“

„Не съм виждала никога натовски войници в строй – на парад или където и да е. Впрочем те никога не се бият като мъже – на земята. Винаги удрят като подлеци – от въздуха. И воюват с чужди ръце, с чуждо пушечно месо.

Но Путин ми се стори уморен и остарял. Сякаш бе приседнал за малко да си отпочине пред Кремълските стени, но мисълта му бе другаде. Отговорността, с която е натоварен, е колосална – това е отговорност пред собствената страна и пред света. Пред живите и мъртвите. Едно негово денонощие е равно на пълна с изпитания година.

Уморен и остарял, сякаш са изминали години – с това ме впечатлиха няколкото бегли кадъра, на които го зърнах.

Затова пък можем да бъдем сигурни, че наш Киро никога няма да остарее. Рецептата на вечната младост е пълната липса на интелект, съвест и сърце. Абсолютното отсъствие на чувство за отговорност, вина и срам. Как може да остарее същество, което никога не е пораствало, не е възмъжавало?

Как може да остарее един генномодифициран ембрион?“

„Има нещо ужасно в неговия постоянен хилеж – тая гримаса не е българска, не е дори американска. Тя е лабораторна, извънземна. Наричаме го случайник, но всъщност той е никой – дистанционно управляем биоробот, надуваема кукла, с която някой трябва да си послужи за кратко – и после да й изпръцка въздуха. Кукла за еднократна употреба – от хигиенна гледна точка.

Но има нещо по-дълбоко – появата на Киро на нашия български хоризонт може да се тълкува като една от първите демонстрации на античовека от дехуманизираното цифрово бъдеще, което ще ни връхлети, ако Русия не победи Злото. Натискаш няколко бутона и от дигиталните дълбини се материализира нужният призрак с точно указани параметри.  И с вечна крива, зловеща „усмивка“.

Нима остарява една ухилена холограма? Как може да остарее нещо, което не съществува?

Гледах Парада на Победата и се молех за България“

Милена Върбанова