РАЗПАСАНА ДЪРЖАВА 44 ПРОЦЕНТА ОТ ДЕЦАТА – КУЧЕТА ГИ ЯЛИ

Телевизиите правят всичко възможно да не забравим, че сме разпасана държава – държава, на която поясът й все се влачи, тя го настъпва и се препъва, но продължава да криволичи, като сляп пияница, нанякъде.

Бойко се чу по телефона с Путин – и понеже кърви отвсякъде /Истанбулската конвенция, скандалът с евродепутатката Келер, ЧЕЗ и пр./, такъв разговор очевидно му е нужен, още повече, че с Императора руски били на един акъл, уж.
И веднага Валери Симеонов наруга руския патриарх Кирил, изкара го контрабандист – а това вече е доста над стандарта на коалиционната глупост, с който сме свикнали.

Европейските велможи, при цялата си бездушност, вече предупредиха Бойко да озапти политическите хулигани, които минават за негови партньори.
И той очевидно е успял…
Сега пък трябва да се обяснява с патриарх Кирил, на когото преди няколко дни целуваше ръка.

Всеки плещи каквото му скимне и няма да мирясат, докато не издънят докрай държавата.
А телевизиите охотно стават посредници на политическото хулиганство, то, всъщност, процъфтява с активното им съучастие.

Нашенското политическо перчене има само един резултат: всички ни смятат за шизофренна държава, на която не може да се има никакво доверие.

Бойко оттегли Истанбулската конвенция – но няма да чуе ръкопляскания, понеже доста закъсня.
Сега обаче трябва да натири Екатерина Захариева и другите джендър-промотъри да обясняват провала си – пак толкова възторжено.
Дали някоя от тия пеперуди ще е се осмели да се опъне на Падишаха? Никога няма да се случи това, най-много пак да наругаят Народа.

Ами телевизиите, те какви ще ги дъвчат сега, как ще претакат „жеста“ на Падишаха?
Ще схванат ли изобщо по-дълбоките причини за фиаското?
Кое Гинче от майната му ще посочат за виновно?

Ако телевизиите се научат да чуват самите себе си, веднага ще излязат в отпуск, неплатен.
Какво чуват, всъщност, те?
Първият отговор, който ни идва на ум е: каквото им отърва.
Каквото е удобно за тях, каквото не ги плаши, каквото няма да ги скара с Властта, каквото изисква минимални усилия.
В крайна сметка, най-често – каквото някак си залъгва публиката.

Примери. Ще правим Балканска АЕЦ, уж.
С финансиране от Европейската банка – това ни бе съобщено тържествено. Балканските лукови глави нямали нищо против.
Обаче от двама известни икономисти /БНТ, „Референдум“/ научихме друго: в Устава на Европейската банка било записано, че й е забранено да финансира ядрени проекти?!
Съобщават ни го това, по-скоро го изтървават – а после се правят, че не са го чули.

Втори пример. Ако не сте гледали откритото парламентарно заседание за аферата ЧЕЗ /Канал 3/, ще си останете с трохите, които ви подхвърлиха телевизиите.
Няма да научите, например, едно любопитно твърдение: че държавата, докато е имала дял в ЧЕЗ, не е получавала никакви дивиденти.
Вярно ли е това? Кой да ти каже.

Трети пример. По време на парламентарния контрол /2 март/ бе съобщено, че 44 процента от българските деца са в зоната на оцеляването. Това няма да го чуете в новините.
Нито пък някой репортер ще направи разследване.
Може да се осмели, само ако изпадне във временно разстройство, което да блокира страховете му.

Нали щяха да правят ревизия на приватизацията?
Телевизиите продраха гърлата си да ни го съобщават.
Когато обаче всичко пропадна, млъкнаха.
Те не чуват дори себе си – така излиза.

Онези 44 процента скотщина се дължат и на всичко това.

Телевизиите, практически, не чуват днешния ден, изобщо.
Как тогава ще осмислят Миналото?
Как ще чуват Шепота на Бъдещето – това пък е направо немислимо.

Врявата на несмислените гласове ги е оглушила напълно.
Няма как да чуеш трагичните вопли на ония 44 процента несретници – непоносима е дори само представата, какво ще се случи с тях – когато си зает да изслушваш „плейметки“.

На последния техен „конкурс“, пищно предаван по Нова телевизия, една от тях се накокорчи, че искала да играе на сцената на Народния театър, направо там.
„И в коя роля?“ – ненужно се заинтересуваха от журито.
Дамата се вцепени, докато някакъв зевзек от публиката не подхвърли: „Баба Илийца!“
„Точно така!“ – оживи се дамата, да, да, да.
„И чия героиня е тя?“ – пак я ръгна някой.
Дамата загуби ума и дума, половината зала – също.
Как да не намразиш Вазов…

Не преставам да мисля, за онези 44 процента български деца, изоставени в зоната на оцеляване – иначе казано, кучета ги яли.
Само американското посолство може да ги спаси – с една нова поредица, след предишната „Силата е в теб“.

Могат да я нарекат „Грехът е към теб!“

Кеворк Кеворкян