Регистър на убитата държавност

Десет дни след като системата на Търговският регистър (ТР) се срина той продължава да си бъде все така мъртъв. Самото блокиране на регистъра е катастрофално послание към бизнеса в страната. Посланието е, че държавата не е в състояние да гарантира елементарни права. Като правото на собственост.

Но това дори не е най-важното.

Най-важният извод от кризата в Търговския регистър е, че основните държавни системи в България са убити. Те не работят. Или поне не работят в защита на обществения интерес.

И, да, знам, това не звучи като новина. Новото е, че досега само предполагахме до каква степен разложението е проникнало. Сега вече е видимо. На всяко управленско(контролно) ниво.

Как се стигна до тук?

Стигна се след години наред отрицателен подбор. На ключови позиции са поставяни хора, които нямат елементарен управленски капацитет. Натрупването на тази негативна селекция вече води до тотално рухване на системите в държавата и до пълен разпад.

Кой е отговорен?

Няма никакво съмнение, че най-голямата отговорност за кризата с Търговския регистър стои в премиера Бойко Борисов. И пак – кризата с регистъра е само нарицателно, това е видим проблем над повърхността. Годините на управление на Борисов доведоха именно това – разруха на държавността. Това е и неговата отговорност.

Борисов е изграден от система, в която е свикнал да няма нужда да размишлява, а само да изпълнява задачите на своя ръководещ офицер. Проблемът е, че след разпада на соца и преминаване към демокраично, с извинение, управление не е съвсем ясно какви задачи подава актуалният ръководещ го офицер.

Като резултат от изпълнението на задачите, идващи от все по-елементарно интелектуално ниво, Борисов изгради управление на отрицателния подбор. Колкото по-некадърен си толкова по-желан си за управлението.

Държавата е руина, а системите на управление не функционират. „Тук за всяко нещо се вдига огромна олелия. Да, не е приятно, но пък всички работят активно, за да обезопасим системата.“ Коментарът е на премиера и достатъчно ясно показва пред какъв сериозен проблем сме изправени с това у кого е контрола над държавата.

И ако за управлението, начело на което стои Борисов, това да принизява проблема с Търговския регистър е въпрос и на оцеляване, то истинско недоумение буди пасивното поведение на другите държавни институции.

Къде е прокуратурата?

От главния прокурор и от прокуратурата на България няма нито един знак, че са се заели с казуса. Няма съобщение, няма обяснение за поведението. Има само мълчание. При това то идва на фона на изявлението на ресорния министър на правосъдието. Цецка Цачева обяви още на втория ден от кризата с Търговския регистър, че е сезирала ДАНС и прокуратурата. До момента обаче няма нито звук от тях.

А ДАНС не е като да не са активни по въпросите с регистъра. Агенцията например засекрети последния договор на ТР за софтуерно и техническо обслужване. С аргумента, че това е обект от национална сигурност. Но пък десет дни след рухването на обекта от национална сигурност агенцията, която крепи националната сигурност не дава признаци, че се интересува от казуса.

Къде е президентът?

Напълно отсъстващ от случая с ТР е и президентът Румен Радев. В последните месеци Радев се намесваше вербално по въпроси, които са много далече от неговите компетентности като държавен глава. Например в историята с епидемията от чума (или липсата на такава). Но пък пропусна или по-точно отказа да се намеси по въпрос, който директно реферира към националната сигурност. И ако по животновъдните и селскостопански теми президентът няма много лостове за намеса освен изявления и коментари, то в кризата с ТР Радев има съвсем действащ конституционен механизъм. Това е Консултативният съвет по национална сигурност.

Мога да продължавам доста с липсващите институции. Но и министър-председател, президент и главен прокурор са напълно достатъчни за убийството на държавността.

Да, българската държавност е похитена и умъртвена. И е време да я пресъздадем наново.

Мирослав Иванов

Регистър на убитата държавност

http://transmedia.bg