Реквием за един красив празник

«Ако си мислите, че образованието е скъпо, пробвайте с невежеството.»

(Дерек Бок, президент на Харвард 1971–1991)

Имам идея. Всъщност, роди ми се преди десетина години, но все отлагах да я съобщя, защото се надявах нещата да се променят. Но те не само, че не се променят, ами се и влошават. И идеята ми става все по-актуална. Тя е много проста идея. Да обявим нулева година по отношение на 24 май. Нямаме повод да празнуваме деня на българската просвета и култура. Имаме бол поводи да го тъгуваме тоя ден.  Да тъгуваме за образованието, за образователите, за образованите… Да тъгуваме за изпадналите букви от азбуката, за забравените думи, за изгубения смисъл на изреченията. За вчерашните и днешни поети, за пропусналите да се родят писатели. За ненаписаните български книги и за много от написаните. Да тъгуваме за прогонването на езика свещен на нашите деди от медиите и превръщането им в царство на първичната неграмотност. Да тъгуваме, че социолектът на нискочелата посредственост стана езикова норма. Цяло културно събитие е да чуеш политик да говори на книжовен български. Един има диалектна редукция на “е” в “и”- “все ощи”, “данъцити”… Друг използва твърда съгласна преди глаголното окончание” – “потвърдът”, “подкрепът”… Трети има проблеми с променливото “я” – “щеха”, “беха” „пеха” и се „смеха”… Четвърти говорят купешки –  „не съм комуникирана”.

И тоя химн… „Върви, народе…” Време е това „върви” да се махне и на негово място да се сложи „Спри се, народе!” Вървиш в грешната посока, вървиш след простите и неуките, които дори и да искат, не могат. А те и не искат. Спри се и се огледай! Все трябва сред теб да е останала малко мъдрост или поне рефлекс за оцеляване. Спри и потърси на спокойствие. Поне опитай! Пък, ако не намериш, върви, върви на… манифестация.

Приличаме на гиляките, за които разказва Чехов в „Остров Сахалин”. И до днес те не разбират смисъла на пътищата. Дори и там, където има прокарани пътища, те вървят през тайгата, газят през крайпътните тресавища.

В есето си „Кирило-методиевско” Георги Марков пише: „Невежеството има също своите училища, има своите университети, своите институти и академии, чиято единствена цел е да култивира, развива и насърчава с всички средства невежеството. Те имат и своята култура, имат своите писатели, имат своите художници, имат своите режисьори и актьори. Използвайки силата на страхотния си съюз невежите си създават царство на неграмотността.”

Да беше жив да видиш пък сега какво е… Те си имат още повече, а ние оставаме и без малкото, което имахме. Но и това още не е краят.

Простотията е заразна. Научен факт, доказан от психолозите експериментално. Съставиха групи от глупави и умни, които да живеят няколко месеца заедно. За да оцелеят в компанията на мнозинството глупаци, умните почнали да прикриват интелекта си, спрели да четат книги и загубили предишните си интереси и затъпели.

Емпиричният ни опит потвърждава тези изводи. И да ви кажа честно, все по-често се замислям дали си струва да се съпротивляваме повече. Само си тровим живота. Дето викаше колегата Волтер, ако бях прост като толкова други, щях да бъда щастлив като тях…

През 1959 г., годината, в която е роден вашият премиер, американският рекламен специалист Бил Бърнбах,  бил нает да рекламира смешния малък бръмбар на „Фолксваген” в Америка, където колите обичайно са като тристайни апартаменти… Извинете, че казах „вашият премиер”, но не ми се обръща езика да кажа „нашият премиер”. От край време се стремя главно към интелектуална собственост… Та Този Бърнбах измислил „снобизма с обратен знак”. Озаглавил рекламната кампания така: „Мислете на дребно!” Точно по същия начин вашият премиер ви продава обратното на образоваността и интелекта. Ако снобизмът изисква да си чел, да знаеш, обратният му знак е: „Аз съм прост и вие сте прости, затова се разбираме.” И колкото и да е странно, продава го много успешно, на опашка.

O, sancta simplicitas! Свещена и неприкосновена!

Представяте ли си министърът на културата на една страна да прави подобни открития: “Аз даже се изненадах, не знаех, че Иван Вазов е роден в Карлово…” Артистът Христо Мутафчиев го поправя: „Сопот, Сопот…” Вежди замазва: “Е, от региона. Аз не ги деля на Карлово и на т’ва”.

Загиваме, братя! В интелектуално отношение загиваме!  Всъщност, във всяко отношение загиваме.

Холистичният подход обаче ни задължава да разглеждаме народа и културата като един организъм. По времето, когато Великата френска революция почнала да си руча децата и Робеспиер на свой ред трябвало да си тръгне от историческата сцена с «главата под мишницата», Жак-Луи Давид почнал да рисува една голяма картина – «Сабинянките». С нея той искал да подтикне съгражданите си към консенсус. Месеци я рисувал и цял Париж следял с трескав интерес как напредва работата, а на всеки две седмици се издавал специален информационен бюлетин.
Искам да кажа, че когато има Париж, ще се намери и Давид. Но когато народът търси културни хамбургери, Давид ще ходи гладен…

За годините на „преход” сме затворили над 2000 училища. Стотици хиляди  деца са пораснали без изобщо да стъпят в училище. Всяка година десетки хиляди отпадат от средното образование. Деца с изгубено настояще, които ще създават общество със съмнително бъдеще…

И както казах, това още не е най-лошото. Проучване на учени от Амстердамския университет показа, че средният коефициент за интелигентност на западните народи е паднал с 14,1 пункта за последния век. Оглупяването се дължало на това, че по-умните жени предпочитали да имат по-малко деца, докато тези с по-нисък интелект се размножавали повече. Представяте ли си ние с какви темпове оглупяваме?! Интелигентната българка ражда едно, неграмотното Айше ражда откак почне да може, та доде мане да може… Отделно дето интелигентната българка каквото произведе незабавно го праща в чужбина. Да не говорим за това колко останаха интелигентните българки сред българките…

Мъка, мъка… Само с алкохол се преглъща. Без просвета животът е низ от кръчми. (Да прощава Мураками.) Момче, сипи, ако нема донеси! Какво викаше оня от Карлово? От Калофер, де, ама аз не ги деля на Карлово и на т’ва… „Пиян аз дано забравя…” Падението на българската просвета. Мизерията на българския учител. Невежеството на масовия българския ученик. Бракониерстващите из науката полуинтелигенти…

“Върви народе…”

И ние вървим, вървим… и няма край, и няма край…

Sancta simplicitas

Невежество! Тълпите непорочни

блажено спят под тъмната му стряха.

А грешници убиваха пророците

и боговете праведно мълчаха…

Невинни ли са живите апостоли,

щом слепи покрай кръста преминават?

(Весела Димова)

Апостолите? Да, бе, а къде са апостолите? Къде се изпокри българската интелигенция? Няма я! Ама толкова я няма, че почваш да се чудиш дали я е имало изобщо…

Интелигенцията се отдръпна не само от политиката, но и от обществения живот. И остави съдбата на нацията в ръцете на политическите парвенюта, на интелектуалната макалатура, на хора с тежки морални малформации, на тарикати и откровени престъпници…

Между интелигенцията и народа зее огромна пропаст, която вече не може да бъде запълнена. Тя е пропаст не само на различни интелектуални и социални възможности, но и пропаст от недоверие, подозрение, дори може би и омраза… И подкрепата, която получи и продължава да получава Борисов, е само едно от нейните проявления.

Бившият министър на просветата Сергей Игнатов каза веднъж: “Част от политическата класа има интерес от нискообразовано общество, защото се управлява по-лесно. Тогава и популизмът върви по-лесно.”

И полека-лека, кои съзнателно, кои интуитивно, цялата политическа класа стига до този извод. Колкото по-прост е народът, толкова по-лесно им минават номерата. Ама, казват, прост народ, слаба държава! Че на кого му е изпотрябвала силна държава?!

Редно е след толкова черни мисли да се посочи и нещо оптимистично, някакъв възможен изход. Редно е, но не е възможно. Няма как да кажа, че ще полетим, когато е видно, че падаме. През некраткия си живот сме имал научното щастие да установя преки корелации между невежеството и оптимизма и затова… Медиите са в ръцете на тези, които имат интерес от опростачването ни. И парите са концентрирани в тях. За властта вече казах. Трябва да стане някакво чудо, целокупно да се потресем от духовната мизерия, в която сме пропаднали, за да се промени нещо. Но чудеса не стават сами. Чудесата ги правят народите. Будните.

Сетих се нещо оптимистично. Новите поколения ще са много по-невежи, но вече няма да преживяват невежеството си. Те ще страдат от т. нар. „двойна слепота – няма да знаят, че не знаят. И няма хич да страдат. Защото, както е казано още в Библията, познанието носи печал…

Тони Филипов, д-р

http://reduta.bg

loading...