Ренета Инджова: Докато правим избори до пълния крах на сегашния модел, ще изникне с много проби-грешки новата форма на управление

Ренета Инджова, първият служебен министър-председател, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“. 

Нищо сякаш не предизвиква политическия интерес в парламента, освен спорът за хартиената бюлетина. Това ни прави мнителни, че партиите от подкрепящите или отхвърлящите я имат повече загриженост за личния, отколкото за обществения интерес. Иначе не виждаме смислени резултати от всекидневното бърборене в Народното събрание, на консултации, по пресконференции, в телевизионни студиа. Оставаме с впечатлението, че се бълбука нещо си, само дето все по-трудно разбираме, кой е големият губещ от политическата безпътица и има ли лекарство за изход. След като окончателно се изложиха заради невъзможността си да намерят решение, нито да изобразят адекватно поведение, след като се ръфаха взаимно в търсене на вина и виновник, партиите се насочиха към президента. Обаче на криви партии президентът ли им пречи? Анализът е на Ренета Инджова – първият служебен министър-председател. Ориентирате ли се какво реално се случва?

Ами вие се опитахте да предвидите, какво ще кажа – един вид, че на криви партии президентът пречи. Може би имате предвид, че аз, като един бивш министър-председател, избран от президент, ще застана на негова страна, но това е, защото в крайна сметка играчите така искаха взаимно да се излъжат, така искаха и нас да излъжат, че се получи победа, служебна, както е в случая на президента. Вижда се в поведението, което има вече към тях, защото те си го и заслужават. Вижда се, че политическата структура и партийният елит представляват абсолютно несъстоятелни образувания, които в стремежа да си осигурят присъствие не са гледали въобще кой ги представлява, не са гледали, че няма да ги задоволи електоралният резултат, защото този резултат на такива даже им е много.

И в този смисъл, сега те се опитват да ни лъжат, че искат да правят правителство. Самите те знаят, че не могат да го направят. А ние на свой ред също се оставихме да бъдем заблуждавани. Но българският народ, той е хитър и коварен в хитростта си, поддържа у тях – у политиците имам предвид, заблудата, че иска от тях правителство. Всъщност и той не иска.

Защо?

Ами, защото знае, че още повече ще се влошат нещата при едно редовно правителство. Например,  служебното правителство е с много по-голяма вероятност да не допусне въвличане на България във войната. И дори с правомощията си да избере колко и какво да даде, вече това означава, че няма да се подчини на партийната повеля, а тя е продиктувана да се сложим навън.

Едно служебно правителство като не направи нов бюджет, а продължи да работи по удължения стар бюджет, няма да е принудено да извършва онези „усвоявания“ и кражби, които се правеха, когато идваха безпроблемно европейски фондове, защото и европейски фондове на служебно правителство няма да се дадат, защото това пък не са „правилните хора“ според европейската бюрокрация. И то се вижда в отношението към Плана за възстановяване. Значи един следващ корупционен механизъм е блокиран, което прави политическия елит изключително изнервен и воят му е нетърпим вече и за нас, нищо че се проявява в някакви шоута, които всекидневно ни правят. Та едно служебно правителство няма да е в състояние да защитава тезата си, че трябва да прави приобщаване и приемане към еврозона и по приемане на евро, което също е положително, защото много добре знаем, че ползите ще бъдат само за елита, но не и за народа. Това е тема, която с бездействие ще получи своето най-добро и естествено разрешение. Ако искате мога да продължавам още.

Едно служебно правителство не е в състояние да отговори на всичките безкрайни искания като на малки деца, кой какво иска да се докара пред електората си и искат най-невероятни работи, като че ли са ги произвели преди това. Днес се вижда даже – и синдикатите, които би трябвало да са на страната на работниците, не приемат онова, което партии искат като доходи, като майчински, като пенсии и т.н. С други думи, тя така е объркана досега цялата политика на доходи, на управление, на използване на ресурси, на кражби, на липса на наказания при кражби, че сега, каквото и да направят, единственото, с което искат да ни лъжат, е, че ще задоволяват потребностите до небесата – неща, на които никой вече не им обръща и внимание. Та в този смисъл, тя, работата, прилича на нагряваната жаба в гореща вода. Ние обикновено обръщаме внимание само на това, че тя не е разбрала, кога е свършила. Но има и един много важен момент в нейното поведение – тя не мърда, докато стигне края си. Всяко движение увеличава температурата и изгарянето е още по-непоносимо. Ние в момента се намираме в това състояние – никой не мърда, защото всяко действие и всяко движение е вредно и дава повече вреди, а за ползи въобще не може да се говори.

Въпросът е, г-жо премиер, като ни сварят, какво ще се получи – като ни сварят като жабата, имам предвид?

Ами как какво ще се случи – няма да има жаба.

Т.е. няма да има публика?

Е, как няма да има?! Вие сега какво искате да ми кажете – че има процедура на варене на жаба, за която се съгласихме, че е такава, а пък не приемаме края? Ами да, те така ни научиха. Новите либерали за края говорят с едно пренебрежение, с една лекота, като част от пърформансите, които правят. Даже може би и понеже са дебилизирани в идеологически, ценностен, познавателен, управленски, политически и всякакъв смисъл, може би смятат, че няма да ги стигне тях точно, защото са хем хубави, хем умни, хем предпочитани.

Добре, краят в какво ще се изрази като държавно управление, примерно? Президентска република или избори до дупка с безплодни парламенти?

И двете неща, защото ние не можем да се съгласим, че трябва да вземем рационално решение, което да е преценило възможностите на двете крайности. Значи ние така или иначе до президентско управление ще стигнем, защото тя, политическата логика, не може да бъде лъгана. Хората може да ги лъжете, колкото си искате, но политическият процес е обективно с даден исторически ход на нещата, него не можете да го излъжете. Т.е. проблемът е, че рано или късно ще се стигне до това, но когато се стига по този идиотски начин, по който ние ще го направим, защото това не е нито законов, нито съзнателно приет от обществото като консенсус и като обществен договор, нито подготвяме институциите да заработят по този начин, защото тях въобще ги няма. С други думи, ще се установи една противоположност на сегашния модел на управление, но той няма да бъде постигнат със съзнателните целенасочени усилия на обществото, а ще бъде един изроден продукт. Защото ние като кръгли идиоти продължаваме да правим една и съща итерация, избори по един и същи начин, с едни и същи несъстоятелни участници, с една и съща методика на лъжа и подмяна и фалшификация и искаме или… не, ние не искаме да се получи друг резултат. Политическата класа не иска друг резултат, тя иска резултат, който помежду им да бъде приемлив, а всъщност поради обстоятелството, че между тях отпадащи играчи няма – те всеки път създават една нова прокси организация, която остава да играе на политическия терен, и по този начин маймуните са толкова много на клона, че никакво рационално разпределение на порциите между тях не може да стане. И следователно ние ще правим избори до пълния крах на този модел. Междувременно ще трябва да изникне, и пак казвам – с много проби-грешки и ирационалност новата форма на управление.

Г-жо премиер, обаче докога партиите ще продължават да режат съвсем съзнателно клона, върху който са седнали? Защото тяхното поведение не може да се приеме като продукт на нормално мислене или на случайност, а на някакъв съзнателен подтекст.

Добре, как можете на хора, които или поради лудост, или поради подлост и злодейство извършват нещо, да ги убедите със средствата на демократичната мисъл, със средствата на демократичното общуване, на демократични медии, още повече когато самите медии играят на тяхна страна? Тук лудия вие не можете да го вразумите. Значи общество, което се е оставило на една маргинална група от свои изродени от собствения си исторически генезис хора, и те се ползват с протекцията на своите родители, деди, а на всичкото отгоре се ползват и с протекция външна… Не е случайно това кланяне навън. Те знаят, че от там са им индулгенциите, за да остават, защото те собствени качества нямат. И в този смисъл, никакви мирни способи не са в състояние да решат борбата между разумните и неразумните. Видяхте 2020 г. – онова, което успяхме да постигнем, беше единствено да бъде свалена една узурпирала системата власт, но оттам нататък, понеже тя си има своите механизми, по които се защитава, възпроизвежда и регулира, тя успя да намери механизмите, по които да манкира, да мимикрира и със същите хора да се новопояви. Има един синдром и той обяснява защо ги няма хората на улицата вече. Защото разбраха, че техните борби се превръщат в още по-голямо оръжие в ръцете на бандитите да се връщат на власт, да се реставрират и да правят всяка една борба безсмислена.

Отдавна се каня да ви питам: вие бяхте на площада, хиляди българи бяха на площада – как така допуснахте една определена селекция, разбита в различни партии, да узурпира политическия живот и да го блокира? Защото това виждаме от две години насам – поправете ме, ако греша.

Така е, така е, абсолютно правилно. Защото механизмите, по които се рекрутира властта, нямат нищо общо с механизмите на протестите на хората на улицата. Ако тези протести бяха продължили, ако бяха всяко действие на властта санкционирали… Но ние имахме възможността единствено с говорене да го правим и когато властта не се впечатлява от говорене, вие не можете да очаквате, че протестът ли е, революцията ли е, няма да изяде децата си. И това се случи.

Вие виждате ли паралел между сегашната политическа ситуация у нас и тази, когато вие бяхте премиер?

Разсмяхте ме. Нищо общо няма. Т.е. имаше все пак идея за това, какво представлява една икономика, как да се управлява и какви качества трябва да имат управленците, за да им дадат в ръцете това. Сега сме в ситуация, в която в детската градина са им дали наръчници за джендър обучение и политиците си играят на сексуални игрички, т.е. това, което те правят и във всякакъв смисъл. Виждате, че нашите новини, медии, анализи са до това, те как се джендърстват помежду си. Същото правят в политическата сфера – неща, за които аз само искам да предупредя. Примерно днес – разглежда се, какви са последствията от сключен меморандум за 1,5 милиарда. Кой ще разбере, че меморандум, в който има числа, пък камо ли число 1,5 милиарда, не е меморандум за разбирателство, ами е договор? Кой ще разбере, че дори и в някое чекмедже да се намери прекъсването и от другата страна, от „Джемкорп“ в този меморандум? Кой ще разбере, какви са последствията от едно прекъсване? Та ние прекъснахме договор за доставка на газ, перфектен, по причина, която не може да издържи в никой съд – поискали са ни да платим в рубли, а ние не щем да платим в рубли. Ами разбира се, че ще платим всичкото, което не сме получили, а пък сме го договорили. И се питам: кой нормален политически елит на коя държава изпълнява санкционни директиви на Европейски съюз, като се знае, че директивата я дават устно, а после ходенето по съдилища и арбитражи, и глоби, и неустойки, и санкции се плащат по търговски правила и закони?

Не видяхме ли сега, с Финландия какво става? И какво сега тука се опитват да ни казват: имало меморандум – е, да, ама той се е бил прекратил. Кое се е прекратило? Прекратила се е идеята да питаме, какво има в меморандума. Това са последици, които с десетки години ще тежат за изплащане на бремета, на глоби. Това е робство, съзнателно влизаме в механизъм, който ни прави безотказни роби.

Ама никой не ни кара. Това е най-нелепото – двама-трима човека взимат решение, т.е. те си решават нещо на своя глава, въртят си някакви проекти и в един момент след месеци се разбира.

Ама вижте, те са една голяма група. Целият политически елит би трябвало на двама-трима души да може да се противопостави. Но приемете, че всичките, колкото и да са – 50 ли са или 500, са в неразривна уния, омерта, нещо, което е неразрушимо, защото всяко скъсване прави всичките да паднат. И тук хич не е случайно това, че вземат, па осъдят ужким някой, после започва обратна кампания за помилване. Т.е. няма го механизма, който веднъж едно престъпление да го санкционира, за да го санира после всъщност, т.е. никой да не смее да повтори нещо подобно.

Доскоро казвахте, че ситуацията е предизвикана нарочно като вакханалия, за да прави всеки каквото си иска. Сега обаче наблюдаваме, че всяко действие в каквато и да е посока изглежда излишен лукс. И сякаш изведнъж всичко застина. Дори не застой, то е вкаменелост.

Не е застинало, напротив. Вижте, то е представяно  пред нас като застой, защото на нас няма какво да ни кажат, което да върши работа. Между тях продължава едно многоборство. Пак казвам, не са двама-трима, всичките заедно играят в една многоборческа игра. Просто смятат, че ръката, която са си раздали, не бива да е последна и търсят ново раздаване. В това време пред нас се играят скечове, това са скечове – девет дена дете седяло, нищо не му станало, посочваме аутизмът като болест, какви способности дава на човек. Че то ако беше така, всичките са болни да не казвам от какво, всъщност никакви способности от това не следват. Т.е. българският народ може да бъде лъган от тук до безкрайността.

Толкова ли е наивен?

Няма предел, в който би могло и трябва да се спре, защото той повече не вярва. Няма го този предел и те постоянно ни пробват с това. Сега имаме една проба, че още много може да бъде лъган. И аз можех сега примерно, като почнахте това интервю, да кажа колко хубаво ще бъде да приемем еврото, колко хубаво ще бъде да сменим някои части от Плана за възстановяване. Някой иска от топлата вода да прави ток, а пък другият вика – „Е не, ще я използваме за топлофикации“. „Не, това ще го махнем, не после ще направим за 1,5 милиарда батерии. После това нещо ще ни даде възможност тука да захранваме с ток цяла Европа, ставаме енергиен тигър на Балканите“. И т.н. И знаете ли, колко повече ще се харесва едно такова интервю?

А защо не го казвате? Ще ви харесат и вас много повече.

Аз май не ща да ме харесват. Достатъчно ми е това, че имам за колеги хора, които не са на тази земя, и има опасност да вляза в тяхната група. Не искам да се харесвам.

Г-жо Инджова, г-жо премиер, как ще продължи оттук нататък България? Ние не можем да продължаваме да се лутаме в тоя омагьосан кръг.

Вижте, те се радват – вчера ги слушам, че щяло да става все по-фрагментирано политическото пространство. Аз днес виждам опит върху тази фрагментация да се положи един друг поглед върху България – погледа, който на конференция на „Фридрих Еберт“ президентът е представил. Това е опит за формиране на контури на доктрина за развитие на страната, която да стъпи върху динамичните процеси, които протичат, защото тук ние сме жабата, която не мърда, ама то не е така навсякъде. Напротив, динамичните процеси, които протичат в региона, и особено в нашия регион, който поради войната, поради последиците от една безумна и насилствено стимулирана миграция и поради грешна политика, водена в Стария континент, се превръщат в такава възможност за България да се включи – не, не казвам, защото тя няма тази способност да бъде активна и да генерира сама процеси, а да бъде засмукана по-точно в един регионален мощен поток, който е и едновременно развитие на производителните сили и на общественото разделение в регионален и в това число и в международен мащаб, та бидейки засмукана в един такъв процес, да може да формулира сравнителни преимущества, които в сегашния момент, в който насилствено се сменят два световни реда, два световни порядъка, да може да реализира сравнителни преимущества от географското си разположение. Ще текат процеси на включване на Европа в един процес на възстановяване. Приемете, че тя е като след Втората световна война – все едно ще й се прилага план „Маршъл“ за изкуствено дишане, защото тя се доведе до това състояние, и този процес се извършва, а България е не насред пътя му, а на едно изключително важно място. Та, в този случай бих казала, че дори и неприемането ни в „Шенген“ е също едно положително нещо, защото много повече сравнителни ползи от търговски потоци, вериги на доставка, локации, логистики, транспортни системи и т.н. могат да се реализират, особено когато в условия на недостиг на ресурси се появят такива, които биха могли да задоволяват този недостиг. Та бидейки на този колайдър, да го наречем така, ние бихме могли да реализираме абсолютно уникални икономически ползи. Но ако такова нещо се внуши… Ама кой да го внуши, като медиите се занимават единствено да правят PR на няколко невнятни младежи? Ако това нещо по един обществен, смислен порядък на идеологическа пропаганда – пропагандата е и положително нещо – се разпространи, то ще създаде възможност хората да търсят в политическите сили представители, които биха защитавали едно такова наше участие в регионално сътрудничество, а с това – и в международното разделение на труда. Защото ние досега сме една страна, която чака някой да й даде някое ишлеме, а кризата, в която се намира светът и изчерпването на ресурсите му, и прагът, до който достигна в технологично и информационно развитие, отказват тази посока на развитие. Сега са важни онези натурални процеси на създаване на производства, на продукти, на добавяне на стойност в сферата на търговията, които да са за спасението на човечеството от ресурсен недостиг. Така е след всяка война. Рано или късно това ще бъде един императив, на който ако средата около България намери за необходимо да използва това преимущество, ние ще бъдем също в състояние да се възползваме от него. Но за това трябва не протекторатско поведение и колониално служение, а е нужно формулиране на национална доктрина, ценности и програми, дългосрочни, за развитие.

Според вас какви са стъпките за това? Съвсем накратко да ги кажете – първо, второ, трето?

Ами, първото е да бъдем в състояние да сложим конец на един бюджет, който е начин за крадене на обществен ресурс. Това нещо у нас е крайно време да бъде направено. Трябва да се синхронизира с паричната политика на централната банка и те да бъдат взаимно алтернативни, защото в сегашния вид подсилват финансовите проблеми, дебаланси и т.н.

На второ място е необходимо да имаме ясно разбиране за това що е държава и тя кои интереси защитава. Но с представители в държавата, които са откровени бандити, това не може да стане. И следователно, тук е необходимо безкомпромисно санкциониране от страна на съдебната система. Тя показва, че ги има законите и лостовете, просто са били блокирани. Те трябва активно, интензивно да работят срещу всякаква съпротива, защото в момента на терена два олигархични кръга всъщност мерят сили. Независимо по кой ще се удари чрез съдебната   система, във всички случаи това ще има един оздравителен ефект. Третото нещо, което имаме да правим, е да се отграничат в същинския вид отношенията капитал и труд. Сега имаме работа с мафиоти и някакви такива правдоподобни индивиди, които са мачкани и са използвани по начин, по който бандитите искат. Тези отношения, докато не придобият смислен вид на отношения капитал и труд и докато не се появи една партия, която изразява на едните отношенията, и една друга партия, която изразява на другите, а не всичките да са бандити – това също. А докато това стане, е хубаво партиите малко да си… както казват в детската градина, да поиграем на мълчанка.

Цоня Събчева

https://www.focus-news.net/