Ренета Инджова: Нашата власт е клоунада, която единствено е за да гледаме невнятни персонажи, защото това са театрално интересни фигури

Ренета Инджова, служебен премиер на 84-то правителство на България, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България”

Водещ: На фона на национални и браншови протести правителството и управляващата коалиция оповестиха антикризисен пакет, като част от мерките включват повишаване на пенсиите уж с 20%, но все още неуточнено с колко, премахване на ДДС за хляба, по-високи данъчни облекчения за семействата с деца, отстъпки за горивата, включително за бензин и дизел. Какво представляват тези засега добри намерения – купуване на политическо време или купуване на народна любов? Наш гост е Ренета Инджова, служебен премиер на 84-ото правителство на България. В тези мерки какво има повече като идея – повече политика или повече икономика?

Ренета Инджова: Вие започнахте с браншови протести, после мерки антиинфлационни, данъчни облекчения, работи. Това не са намерения, това е начинът, по който у нас се управлява – ей така, с взаимни договорки, които идват, едва когато яйцето е опряло да се снася. Те не са и договорки, защото те са един взаимен рекет, който си оказват работодатели, синдикати, правителство, парламент и политици. Така всеки постига онова, което поради липса на политическа култура и икономическа смисленост в работата на нашите хора, всъщност би трябвало да се осъществява по ред регламентиран, конкурентен, прозрачен, съответстващ на интересите на участниците. Вие ще ги видите – единият ден казват: „Ще ходим на протест браншовиците, ще блокираме града“, после някой им казва: „А бе, като си оставите камионите там, пред Министерския съвет, нали после бизнесите ви ще бъдат затрити“ – те отиват, първо казват, че с камионите седят там, прибират ги, след това ще видите как се здрависват. Че това проблеми, които не са решавани от десетилетия на тристранно сътрудничество, за един час, и то Кирил Петков ще може да ги реши? И те излизат, и вече ги виждате, как се здрависват. И сега тези неща вие ме карате да ги анализирам, ама то няма какво да се анализира. Това е клоунада, която единствено е за да гледаме невнятни персонажи, защото това са театрално интересни фигури. Къде ще видите като Киро човек, в кой театър? Това са неща интересни. Но да се анализират, да се подлагат на професионална експертиза?! Ако видите какво е приказвал пред Американската търговска камара, ами то това е един абзац, в който той се бори срещу антикорупцията и ги уверява, как ще се пребори, и това нещо върви по международни обмени, по институции, посолства, световни инвеститори и т.н. И възниква въпросът: а бе, тази камара или това посолство, или тези, които тук са инсталирали тези хора, на какво разчитат? То ще стане като с пианиста – да се стреля ли по него, да не се ли стреля при положение, че той не че толкова може, той нищо не може, той не е пианист.

Водещ: Г-жо премиер, аз останах доста озадачена когато излезе тази информация за борбата срещу антикорупцията. Бях изненадана, че там в залата никой не е реагирал, не му е казал на Кирил Петков: „Господине, вие точно какво имате предвид?“

Ренета Инджова: Ама всъщност, от една година става вече някой смислено задал ли е въпрос: а бе, тук за премиера ли става дума, за индивид ли става дума, за човек с ментални увреждания ли става дума? Сега аз не съм психиатър, за да питате мен да анализирам тези неща, аз съм по икономика доктор, и смятам, че това е нещото, което даже не е време за анализиране. Когато антиинфлационни мерки са дошли постфактум, когато всички ври и кипи, и вече иди гони Михиля, и тогава е късно за анализ, а камо ли да анализирам проявите на един такъв индивид. Удивителното в случая е, и съм питала за това докторите: „Ако 80% от пациентите са с отклонения, вие кое считате за норма и кое е абнорма?“ И те се усмихват и казват: „Ако 80% са ненормални, това ще бъде нормата“. И сега ние какво, едно множество от хора, което не възприема всичките тези не само простотии, но и извращения на тази група от хора, да седнем да ги анализираме. Ами какво да им анализираме – аморалността, липсата на професионална квалификация, наглостта? Нарекох ги още като се появиха на хоризонта, че идват рейдъри, после рейнджъри ги нарекох, какви да ги нарека сега – пирати, мародери, сухоземни. Участваме във война – възможно ли е такова поведение на една страна, на която не е нейна войната, но във войната участва като клоунада, като пътуващ цирк? Аз не зная на войните да има този вид развлечения, други знам, но пътуващи циркови групи, и то в контекста да изпълняват мисии? И сега нямало да пада това правителство, защото имали други неща, които да са извършат. Къде сте видели по света такова падение, където не следва от него падане на правителството?

Водещ: И което да обяснява с други неща, които никой не казва какви са?

Ренета Инджова: И тук проблемът не е, че все повече ставаме свидетели на извращения, на падения, а че след това не е възможно никакво възстановяване нито на институционален, нито на държавнически, нито на политически живот.

Водещ: И пак се връщаме, г-жо премиер, 170 години назад с Ботевия въпрос: „Свестните у нас считат за луди?“.

Ренета Инджова: Значи свястно правителство имаме, ако така ще интерпретираме Ботев. Нека видим това. Защото този народ, който търпи всичко, с какви очи гледа децата си, когато навсякъде е експонирано едно безобразно поведение. Още ги видяхме като дойдоха и казаха, че са група, само един от групата да го нямало, екип били. Как ще бъдете екип при положение, че трябва да спечелите избори, да правите избори, те били екип. Значи, едно малцинство, една система, която е организирана на принципа на опресията, защото ние нямаме правителството, което да представлява мнозинство, то представлява 10% от населението на страната, и то фалшифицирано. Значи, то идва с екип, който ще трябва да представлява целия народ. Българският народ не иска децата му да бъдат възпитавани в джендърски неясно какви сексуални традиции и т.н. И никой не смее да го каже, защото се смята, че едва ли не толерантността ние ще прекрачим, щото ние трябва да сме толерантни към всички. Толерантността не означава узурпиране на всички позиции, власти и форми в държавата от хора, които са свързани с неясно каква ориентация. Знаете ли защо? Вече медицински може да се докаже и докторите да влизат в ролята си. Защото зависими хора, а в тази област е най-страшната зависимост, не могат да бъдат поставяни да извършват функции на независими институции.

Водещ: В предишната среща, г-жо премиер, вие предложихте 11 май да е датата за сваляне на това правителство. 11 май, може би сте имали предвид по стар стил, защото по нов стил сега може да дойде и 24-ти.

Ренета Инджова: Чул ви Господ.

Водещ: Само че едва ли ще стане.

Ренета Инджова: Но българският народ трябва да се научи, когато му казахме преди 2 години, че го чакат много изпитания, че го чака борба, и то такава борба, която е занемарена от стотици години, която той тепърва трябва да формира, тепърва трябва да изгражда собствения си мироглед, онова, което желаят, а не сега тече една война, която няма нищо общо България в нея, а тя участва с всякакъв вид и помощи, и се укрива при това, което прави, и разделя обществото – едните били русофили, а другите били русофоби, а не би трябвало въобще да имат отношение към това, защото всяко такова отношение всъщност само разгаря огъня. Но ние не знаем как да си живеем живота в условия на мирно време, камо ли в най-сложното, когато тече хибридна война в най-модифицирания, в най-сложни за разбиране форми. И седят хората и гледат, и зяпат и се чудят, какво става, но борба сред тях няма. Затова 11 май беше призив, защото не може едно общество, което има Кирил и Методий за свои национални идеали, да бъде водено от един Кирил, който му е министър-председател. Защото идеалът ми за общество е на просветена технокрация, която е посветена на народа си. Да видим на 24 май какво ще стане.

Водещ: Едва ли ще видим нещо конкретно, г-жо премиер. Скептик съм, защото виждам сглобка от партии, които се карат помежду си, които не могат да се понасят взаимно, и въпреки това се опитват да ни убеждават колко добре управляват, колко добре се разбират и как правителството ще продължи да работи. И най-лошото във всичко знаете ли кое е – няма някакъв кой знае какъв външен ефект, няма реакция. Как да си го обясним?

Ренета Инджова: Аз мисля, че това е пълна алиенация между народ и неговите управляващи. Постигна се по съвършен начин. По съвършен начин се постигна това – с ограбване, с внушаване на страх, значи, уплашени от пандемията, сега плашени с война, всичко ще понесат. Всичкото това мародерство, което не е плод на войната, то е на едни залагани процеси на грешно управление в България, в Европа, и нейните господари, които в крайна сметка родиха своите резултати. Това, че няма кой да каже гък на всичкото това нещо, то се дължи на обстоятелството, че ей сега ние с вас си говорим, а времето за говорене отдавна мина. Има време за хвърляне на камъни, има време за събиране на камъни. Сега беше времето, в което българският народ трябваше да докаже, че съществува като съпротива на онова, което му се поднася. Не го виждам това.

Водещ: След кадрила на властта, този маскарад, който се върти около нас всекидневно, и с който започнахте вашия анализ, какво остава всъщност на нашия народ – да плати сметката?

Ренета Инджова: Ама той до такава степен е обезсилен, той няма да плаща сметката, той вече я плати. Въпросът е, че не е осъзнал, какво му се е случило. И това е най-жестокото, защото историята винаги са поуки и уроци, които се дават на тези, които участват в нея. А когато ги няма уроците и поуките, значи участниците са отсъствали. Ние сме едно безобектно общество и всичко е възможно да ни сервират, и никак не е случайно, че е избрано точно това място за правене на социални политически, геостратегически и всякакви експерименти. Успешно вървят. Успешно вървят, благодатен е материалът.

Водещ: Експеримент ли е правителството „Петков“?

Ренета Инджова: Едно добре проектирано ноу-хау на правене на правителство марионетно е. Жалко е, че и президентът, който има голям дял в създаването, във формирането на това изчадие, продължава да бъде с двойствена позиция. Ся били много хубави мерките, ама трябвало да се реализират. Добре де, кое е изпитанието за реализация? Апа шефът на парламента е подчинен на шефа на правителството. Шефът на този, как беше „Аз съм Наско“…

Водещ: Културният министър.

Ренета Инджова: Той пък направил санкция върху направените метални решетки, представяте ли си? Той наказал обратно парламента, и то представяте си за какво, че в културното наследство е пипано. Ама моля ви се, вижте какъв министър имаме. И те всичките свързани, пак ще повторя, в не знам си какви връзки, ги наричат някои от тях „връзки на семейни начала“. Нека не сквернят категорията „семейство“. Това не са връзки на семейни, а на неясни начала, подчинени на мафиотски, на престъпни сдружения, никакви други връзки не са. А пък сексуалната неопределеност, тя е така за колорит, за цвят.

Водещ: За разкош?

Ренета Инджова: За разкош. На нас да ни е интересно. И да се били реализирали намеренията сега, това очакваме. Кои намерения? Кой ще ги реализира? В какво взаимодействие – на правителство, парламент? Бюджетът – търсят някакви 3 милиарда, които били в сметка на Караджов, ама сега ги нямало парите, щото ги били използвали, какво беше? Ама как ще стават тези работи сега? Ама такива суми без парламент как се движат по този начин по сметките на министерствата? Какви са тези жита, които щели да дойдат? Ама това са лакърдии, разбира ли го българският народ? Транспортни хъбове, не знам какви. Докога този цирк ще се разиграва? Нека да си прави сметката и президентът, който носи все още ореола на народната, тя не е любов, щото тоз народ също като управниците си много бързо се влюбва и разлюбва, но все още сравнително неговият рейтинг е по-висок от техния, и нека да не им отваря чадър, защото върху него ще паднат консеквенциите на всичкия този позор, който ние в момента търпим.

Водещ: Г-жо премиер, коя е алтернативата на това управление и как би могла да дойде?

Ренета Инджова: Да не съм еколог, че да ме питате коя е алтернативата? От търсене на зелени алтернативи предизвикаха този енергиен погром върху човечеството. Алтернативи – няма какво. Има едно правилно решение, и то е: ако в миналото си действал правилно, ако сега действаш правилно, и ако си надежден да ти дадат да действаш правилно в бъдеще – това е алтернативата. Нито едно от тези три неща тук го няма. Няма алтернатива.

Водещ: Е, добре, къде е решението?

Ренета Инджова: Вие не ме чухте какво казах. Решението ще бъде като миналия път – сега друга партия ще създадем, пак по дизайнерски модел. Тя пак ще е там някъде между 5, не 7 трябва да са процентите. И откъде ги взеха тези 7%, като българското население спи дълбок, още не се е събудил от зимен сън, и имат 7% новата партия, представяте ли си? И тези 7% сега ще бъдат вкарани в политически оборот, и там, където не им достига, ще добавят, и пак ще се образува един оксиморон, и пак ще направим едно правителство, и пак един парламент, и продължаваме. Ние така работим.

Водещ: До кога?

Ренета Инджова: До вчера. То вече мина, докогато мина. Ние сме сън в ехото на нашето говорене. Все още се чуват гласовете ни.

Водещ: Г-жо премиер, ние сме свидетели на безпрецедентен феномен – борба за вечна младост във властта. Взима някой властта и си мечтае за вечен живот, но освен вечен живот, иска и вечна младост. Да бъде вечно жив, да бъде и вечно млад. Вижте, какви красиви постижения сме постигнали?

Ренета Инджова: Това ни научиха тези милиардерите световните от световния елит, които развиха медицина с цел да внушат, че безбожният, атеистичният и богоборческият човек има предимството да се бори с вечния живот. Той ще смени Бог в тази му роля. И оттам нататък вече всякакви извращения може да си представите от към ядене, пиене, операции, трансплантации. Но всичкото това нещо и извращенията му дойдоха с биологичната война, защото нищо не дойде на празно място, всичко беше подготвено в най-зловещия му, в най-зловредния и в най-неосезаемия вид. Ще се борим за вечен живот и вечна младост, а всъщност, докато се самоунищожаваме, което всъщност в момента става. Ние сме едно общество, в което възраст повече от 20 години се смята за старческо, особено за управлението – нали затуй ги избраха тези младите, те пък били млади. Едно време това беше средната продължителност на човешкия живот, но понеже в общество сега ще се живее по много, затуй те са още недозрели, пубертети, затуй ние се радваме, че млади ще ни управляват, до такава степен, че аз вече не трябва въобще да говоря на тези теми, щото ще кажат: „Щото е стара и на нас ни завижда“. Помните ли, нашите политици се оправдават за всичко с това, че някой им завижда. И аз.

Водещ: Когато става въпрос за възраст, все едно в живота или в политиката, веднага давам невероятен пример: Нанси Пелоси – тя е на 84 години. От 20 години насам е лидер на демократите в американския Конгрес и води Камарата на представителите.

Ренета Инджова: Като костенурка е. Да, да. Ама всъщност, това е демонстрация на идеята за вечен живот. Доста от представителите на управляващия елит имат тази характеристика. Любимият на САЩ, на големи кръгове, другаря Сорс. Много са.

Водещ: Тъжно върви, песимистично върви нашият разговор.

Ренета Инджова: Кога е бил по-оптимистичен?

Водещ: Въпросът е да се опитаме нещо да извадим от тази мътилка. Някак си да я избистрим по някакъв начин.

Ренета Инджова: А така ще избистрим, и такива перспективи светли ще настанат, че всички ще ни завидят за възможността да решаваме собствените си проблеми. Но ние имаме вече ноу-хау, има такова понятие „балканизация“, което още когато започнахме Преходите да ги правим, този 30-годишният, за всичко, което не биваше да се прави при този грандиозен, тектоничен преход от социализъм към пазарна икономика и демократично общество възникна терминът „балканизация“. Всичко, което е лош пример, на мен ми беше лесно да чета лекции в този смисъл, защото всичко, което се случваше в България, го слагаш като пример, и се получава, какво не трябва да се прави. Но какво да се прави – у нас има не желязна преграда, каквато в парламента слагат, има непроходима преграда между онези, които трябва да са транслатори на разумното слово, на здравия разум и на здравия, правдивия смисъл на нещата. Защото у нас всички са заинтересовани да не боравят с истината. Открили сме, че най-добре се живее с лъжа. Затова търсене на алтернативи е безполезно. Ако отвън предложат, ако отвън притиснат, както тук си се казва, ще се направи, каквото кажат. Лошото е, че господарите са много и всъщност да им се угоди на всичките е сложна многовариантна задача. Но тя се решава в българския вариант – който пръв се яви, на него му се дава всичко, каквото иска, на другия му се дава също повече, за да може да бъде доволен, и така докато и каквото има. Българската територия е подложена на разграбване, на мародерстване. А българското население, този процес го наблюдава безмълвно.

Водещ: И няма искра, която да го събуди?

Ренета Инджова: Вижте сега, той ако е със субстанция, ако сънува по-добро бъдеще отколкото е реалността, събуждането е невъзможно. Аз се опитвах 44 години да събуждам по най-различни начини. Минах през всички възможни начини. Но не само не успях да го събудя, спряха да искат въобще да ме слушат, какво говоря. И това, че вие търсете това интервю е някаква инерционна последна тенденция, която сигурно скоро с таз свобода на словото дето е настанала тук, вече на 90 и не знам кое място се намираме, може би и тя ще изчезне. И българският народ вижда, че му затвориха всички възможности, по които може да научи нещо, и търпи и това.

Водещ: Лично аз с тази покана не се смятам за инерция, така че вие за в бъдеще ще бъдете наш гост винаги тогава, когато пожелаете и имате какво да кажете.

Ренета Инджова: Благодаря ви. Моля за извинение.

Водещ: Не е необходимо.

Ренета Инджова: Говоря за общите неща. Винаги общите неща за мен са важни. А това, че вие правите това интервю, това е начинът да кажа онова, което никога няма да се уморя да казвам. Благодаря ви.
Водещ: Търся това, г-жо премиер, което стои под люспите на луковицата, защото ние повърхностно в живота белим само люспите, за съжаление.

Ренета Инджова: Казаха, че люпенето на семки е едно българско неотменно качество. Обичаме да люпим семки. Слънчоглед имаше много, но сега зърнена криза, слънчогледът скъп. А, нека това да бъде бъдещето – да няма семки за люпене, всички да отиват за шарлан и олио, че вижте какво стана.

Водещ: Нека така да завършим това интервю с очакване на 24 май, или поредния 11 май, в който може пък някак си като народ да се събудим?

Ренета Инджова: Да бъде.

Цоня Събчева

http://focus-news.net/