Ренета Инджова: Случващото се от миналото лято досега е продукт на целта на нашите схемаджии – да не се загуби нищо от това, което имат като позиции

Водещ: И този ден в българския парламент не се случи нищо. Като изключим поредните скандали, но на тях вече обръгнахме и не им се впечатляваме. Те дори не са сюжет на забавление. Чака се приемането на актуализацията на бюджета, без което президентът няма да разпусне депутатите. Те пък, бидейки все още на работа, вече са в предизборна кампания и развързаха юздите на популизма. Но същественото е, че фокусът от служебното правителство се измести към парламента, което дава глътка въздух на министрите след бойните им рапорти за разкрити нарушения и злоупотреби, които май трудно ще издържат в съда, за сметка на набъбващите с нови високоплатени чиновници бордове на държавните структури. „Тъй върви светът! Лъжа и робство на тая пуста земя царува! И като залог из род в потомство
ден и нощ – вечно тук преминува“. Откъсът е от „Борба“ на Христо Ботев и дори не е нужно да се перифразира – думите едно в едно рисуват сегашната ни действителност. Как се сринахме дотук? Защо протестът с неговите партии заради некадърност и безпомощност се дискредитира до степен, че все по-често се коментира необходимостта следващият кабинет да се образува около ГЕРБ? Питам Ренета Инджова, служебен премиер на 84-то правителство на България. Дали този пореден епизод от сериала на българската политика ще завърши с финала на Ботевата „Борба“ – „…и с стъпки бързи върви към своят свещен конец…Ще викнем ние: „Хляб или свинец!“?

Ренета Инджова: Може и да извикаме „А, вие сте идиоти“.

Водещ: Можем и това.

Ренета Инджова: Да. Защото играта на политика, клоунстването в политика, справянето на всичко възможно лицемерно, за да се прикрият същински престъпни интереси на клики и групи, в един момент може да направи лоша шега и на режисьорите си. Знаете ли, в гръцката традиция на правене на кораби ги мажели, след като са готови, със зехтин, за да може по-лесно да шпорят през вълните. Но зехтинът не се смесва с вода. Може понякога много да гори. С голямо съжаление ще кажа, онова, истинско събитие, поривът на цял един народ, в който и децата му дойдоха отвън, и дори да е инсинуиран и стимулиран от външни сили, беше използван именно, за да могат схемаджиите да намажат кораба си със зехтин, но в случая те са повече като едни пехливани, които с шарлан се мажат, за да не може да бъдат хванати и да се правят на победители в една борба, която не е борбата на народа ни. Това е борбата за тяхното съществуване. За това онези, които малката шепа спартанци, термопилци, които останаха на площада и които ги смятат за луди, защото едно и също нещо повтарят вече втора година, а на 2 септември не дойде нито един от тези, които използваха протеста да го яхнат и да влязат във властта, но те до ден-днешен повтарят, че задачата на този протест беше свалянето на Борисов и модела му на управление, в т.ч. на Гешев и на ВСС. Но всичко, което се е случило оттогава досега, е начинът да се застопори системата до степен, в която не може да се мръдне нито една брънка от нея. И това го постигнаха много успешно. Така че онзи цирк, който представлява парламентът, онази неспособност да се изпълняват парламентарни принципи и задачи, онази неспособност да се решават и да се постигат закони и те да се прилагат, това е продукт на тази основна задача на нашите схемаджии. Нищо не трябва да бъде губено от това, което имат като позиции и са в състояние да преведат в движение всичко най-коварно, подло, развратно и мръсно, за да постигнат успех и го постигат с успех. Но цената на този техен успех е пародия и смърт на парламентаризма в една страна, която не е решила проблемите на своето демократично развитие. И която, нямайки институциите, които при такава политическа, парламентарна, конституционна и всякаква криза, които все пак да продължат да държат организма да се развива и да се движи, поради липсата на това нещо, ние ще продължаваме да бъдем за посмешище на света. Приели са за пенсиите. Толкова ли простотии трябваше да се направят, толкоз ли приказки трябваше да се изприказват, за да може едно просто правило, бюджетарско правило което повишава, т.е. индексира и го индексира, а не че решава проблемите на пенсионерите в страната, защото пенсионерите са доведени на последно място в Европа по бедност, а да им индексира пенсиите и то не ги индексира, защото са неправилно определени и са много ниски, а го прикрива зад кризата, пандемичната. Защото ако един път ги научим, че може да си искат своето, което е им е взето от миналото, пенсионерите ще поискат два пъти. И затова тези 70 лв. ще ги смятаме, че са антикризисни, а те са всъщност едно подаяние, което се дължи от много, много отдавна. И вижте, какви циркаджалъци бяха необходими, за да се стигне до това просто нещо. Цената, която има това нещо да бъде прието с гласовете на опозицията, пък вижте, каква вода налива в тяхната мелница и какъв шарлан на техните пехливани слага, а не с гласовете на тези, които щяха да сменят престъпната мафиотска власт. И си представете, що за парламентаризъм е този, който след революция от мащаба, в която толкоз народ ядоха бой и останаха някои сакати, днес приема закон социален за подпомагане на най-бедните с гласовете на мафията.

Водещ: Каквото и да се направи оттук нататък, госпожо премиер, то ще е някаква палиативна стъпка. И затова чудя се да ви питам ли, дали е необходимо през следващите дни да се приеме актуализацията на бюджета или час по-скоро 46-то НС да бъде закрито? От две лицемерни стъпки коя е по-добрата?

Ренета Инджова: Не един път съм имала възможността да кажа това и сега по повод на пенсиите с други думи казах пак същото. Никакви бюджетни закони на една държава, в която няма оформено политическо представителство, не са необходими. Да гледат ето, едно време Белчо Белчев, финансов министър по времето на Тодор Живков, казвам го на днешната дата, в която пак се разделиха, на 6-ти всичките се бяха обединили, а пък на 9-ти пак никой не смее да каже от коя страна на нещата е. Та да се върна към Белчо Белчев, финансов министър, който на една кутия за цигари разписваше бюджета и той се изпълняваше, защото бюджетарските правила са семпли, но строги. И че може един бюджет да се развива във времето стъпковидно, на основата на предишното, а пък че Борисов е потъпкал всички закони на бюджетната дисциплина и сега са излезли, от утре ще отиват пътищарите, защото не им било платено, пък на тях не е платено, защото не е спазен бюджетът и защото са по договори, които ако са пратени в прокуратура как да им се плати по тези дългове. Но пак повтарям, да се върна върху простите правила, които Борисов потъпка, а тези правила са по стъпката от предишната година. Още повече, че ако ще се приеме бюджет с гласовете на опозицията, какво означава – че в следващите избори опозицията й се полага да спечели. А пък то май натам се върви. Докъде може абсурдността на един идиотски политически режим да доведе хората? Сега ще видите, как всички са доволни, че пенсионерите са получили онова, което Борисов е започнал и сега просто им се затвърждава, а то идва за това, защото онези чисти инвестиции – в скоби го казвам, които идваха от техните деца от чужбина, и тях няма да ги има. Защото и гласовете, които дадоха, за онова, което да се случи в България, и тях няма да ги има. Въобще отродени ще станем, не отрудени, от рода си ще се отделим.

Водещ: Къде отидоха парите? Защо са свършили?

Ренета Инджова: Парите са там, където вече не са, беше едно велико определение на един мой колега, най-добър икономист на България, който за жалост не е между живите. За парите никой не мисли, къде са отишли и къде са балансите, които трябва да се възстановят. Има един икономист, който в Лондон се подвизава, ама колкото се чува, аз каквото говоря в момента, толкова го слушат и него за онези импликации, които се задават в едно безразборно управление на обществения ресурс, в едно общество, в което няма капитализъм и всички частни пари са крадени пари, и вие ме питате: къде са парите? Между тях са парите. И в претенцията да си ги преразпределят помежду си са тези циркове, които ние гледаме. Я им кажете, че няма да има държавен бюджет, няма да има пари за разпределение от Европа и да видите дали ще искат да влизат в парламента и в правителството.

Водещ: Дали ще искат да финансират, да стават спонсори на политически партии?

Ренета Инджова: Точно така. А политически партии те финансират, спонсорират, защото са им необходими да са толкоз много, че да няма едно същинско представителство в никоя институция, да няма един смислен икономически интерес, зад който хората да застанат и сега като тръгнат да гласуват да викат: „ако ми вземат усмивката на еди кой си, аз ще изляза на улицата”. Защото ние по усмивката ги избираме“. Те и в Америка ги избираха по усмивката, когато им даваха на всички изкуствени кастанети, но зад това седи и смислена политическа представителна система и институция. А тук? Стоят лъжите им, които дори не се свенят цял ден да ни замерят с тях.

Водещ: Защо липсва цялостна оценка на публичните политики? Няма оценка на разходите, няма оценка на публичните дейности.

Ренета Инджова: Няма оценка на разходите, няма ефективност на публичния сектор, няма на глава от населението на разходи, няма публична информация в съдебната система, в правораздавателните органи, влезли-излезли, колко разходи, на каква администрация са разчетени тези неща. Всичко това е необходимо, за да можем от следващите избори да правим отново бизнес.

Водещ: Смислено ли е двама служебни министри да се стягат да оглавят нов политически проект? Ако това беше се случило във вашия кабинет, как щяхте да реагирате?

Ренета Инджова: Те и тогава ми казаха, че има едно неблагоприятно условие за мен – след това няма да мога да се занимавам с политика, особено в изборите, които предстоят. Аз пък викам – кой ли пък ще иска аз да се занимавам с политика? Така че не обърнах внимание на това.

Водещ: Но сега има двама служебни министри кандидати да си правят партия.

Ренета Инджова: Правенето на политически проекти от кризата, която е наследена, защото на фона на Борисов всеки ще изглежда не благовидно, ще изглежда достолепно. Така че това е един бонус, който се дава съвсем неправомерно.

Водещ: Достолепно ли ви изглеждат Кирил Петков и Асен Василев?

Ренета Инджова: Непрекъснато ме питат за това, но аз на това казвам следното: ако досегашният ни политически елит се рекрутираше от юристи и от адвокати в едно абсолютно безправно общество, което няма никаква традиция в налагането на справедливост, бих приела да се направи един отход към икономисти. Но дотук макроикономически подход не съм видяла нито от бюджетаря, нито от икономиста. Онова, което предлагат като една презентация, с която започнаха кариерата си на служебни министри и мисля, че продължават да я лансират, е едно икономическо мероприятие, което би могло да се сметне към корпоративните финанси и проекти, което долу-горе наподобява в един по-модерно формулиран вид ишлеметата на Борисов. България се нуждае не от една система, в която да си подреждаме наравно хиляди бонбончета и да си изберем кое е най-хубавото и най-привлекателното, а се нуждае от визионерски политически подход, който да може да превърне страната от една множествена колония, чрез която източват ресурсите на човека и го изтласкват да напуска страната, а пък там който е останал в тази територия да живее и работи, използват труда му на ишлеме. Такава концепция за развитие на България, може и да е примамлива, ако хубаво се облече в разни залъгалки, но тя не е това, от което имаме нужда.

Водещ: Вие ориентирахте ли се, кой казва истината и кой лъже в скандала 500 К, 500 кила, 500 хиляди?

Ренета Инджова: Как да се ориентирам? Аз чакам от другите, от чекмеджетата първо чакам преди да обърна внимание на това. Аз зная, че това сега при положение, че онова тогава не е разглеждано, не е ли малко неудобно? Ако с онова бяха се решили нещата в каквато и да е посока, но имаше кой да санкционира, сега ще кажа – те ще санкционират както направиха и преди. Липсата на всякакви правила в нашия живот не ни позволява за отделните случаи да тръгваме да се произнасяме. Аз ще се произнеса, когато разбера, че в това общество за корупцията се наказва, за неналожена справедливост се обезвъзмездява. Но така тоз, така иначе – че коя е пък гаранцията, че като влязат в съда, там ще се реши правилно?

Водещ: Как случващото се от април насам в България ще повлияе на предстоящите и парламентарни, и президентски избори? Какво отражение ще даде? Не се ли окаляха вече всички в пехливанските борби?

Ренета Инджова: Случващото се през април е продукт на случващото се от миналото лято. Така че всичко, което произтича от тогава досега е една пъртина, която от невидното прави видно, от скритото прави показно, от онова, което ни лъжеха, го демаскира. Това, което се случва в последната година и половина вече, всъщност е провал на системата. Ние го започнахме от улицата с Борисов и Гешев, сега парламентът го довършва по институционален и политически път. Аз не смятах, че личностното ще бъде заменено с институционално, защото смятах, че когато българският народ види справедливостта от свалянето на Борисов и борисовщината, той ще придобие едно доверие и един ентусиазъм, които ще му позволят да продължи да бъде гръб на нашите граждански борби и да ги стимулира, да ги увенчава с успех. Но когато този народ като го побиха малко и като го полъгаха малко, че ето ги излъчените от него, те ще отидат в парламента и ще му защитават интересите, той се прибра вкъщи и какво друго да очаква.

Водещ: Да, но не се ли оказа пак излъган този народ? Не се ли оказа излъган, защото тези, които отидоха в парламента и във властта се показаха по-лоши от предишните?

Ренета Инджова: Когато един народ е излъган, си свива опашката и отива и се прибира вкъщи.

Водещ: И това докога? Ще продължаваме да рецитираме Ботев: „в тъги, в неволи, младост минува и кръвта се ядно в жили вълнува“?

Ренета Инджова: И на другия ден гледаме циркове, не на другия ден, по същото време.

Водещ: В същото време вървят цирковете. Докога?

Ренета Инджова: Както казвам, докато ни уврат главите. Докато се научим, че мафия с демократични избори не се събаря. Тя е 30 годишна, а под себе си има фундамента на едни предишни 45 г. И ние изчакахме да мине, че да е пълен мандатът, представете си. Нищо, че се чупят крака в калдаръмите и се бие по улиците. Изчакахме да свърши мандатът, защото е изключително важно за политическата класа да отчете, че третият мандат е пълен, защото Европа, която пази Борисов, как да победим, като Европа пази Борисов? Как да победим като сега от другата страна на океана отново за някакви синергии, чета синергия, нея ли само трябваше да я постигаме, не е ли тя един двойнствен процес? Сега ще ни накарат да приемем за Македония позиция, която как ще помогне на следващите президентски и парламентарни избори? Не можеше ли усилията на тази задокеанска сила да бъдат и в посока на цивилизоването на противоположната страна, оставяме на страна, какъв договор ние сме подписвали и колко е нашият дълг в тази работа.

Водещ: И още един въпрос, който е важен, защото се отнася най-вече за ситуацията на хората. Задава ли се инфлационен ураган? Вече виждаме първите му податки, виждаме цените по магазините.

Ренета Инджова: Точно това исках да кажа, когато обърнах внимание, че макроикономическата страна на нашата система, не само че не е анализирана, тя въобще не се осъзнава, че съществува като проблем. Затова казах, че Димитър Иванов от Лондон им каза, че ураган идва. Ама какво да идва друго, след една война, която по същество е война, ковид операцията е една осъществена война. След война винаги идва инфлация. А пък въпросът е, че на тази война даже не й обявиха нито начало, нито можем да знаем, кой е краят. Те я използват за целите да ни управляват по-лесно. Не по-добре, по-лесно.

Водещ: Каква е цената за нас? Ние я плащаме, всичко се плаща в този живот.

Ренета Инджова: Българският народ е загубил представата, какво пие, какво плаща. Онзи ден слушам един господин в Стара Загора да казва на друг – „А бе, ти ходи ли да видиш Станционната градина“, Станционната градина е едно знаково място в Стара Загора до гарата, пак от едно време, прекрасен парк. „Ти ходи ли да видиш Станционната градина, за нея светлини, пейки, невиждана работа. 4 милиарда евро струва. А другият вика – а, не съм ходил. Та това е за цената. Ние вече сме загубили представа, колко е голяма цената.

Цоня Събчева

focus-news.net