РИЕМ ДЪНОТО – И НАДГРАЖДАМЕ СВЕТИ СТАЛОУН

Досега Меглена Кунева беше шампионката ни по фанфаронство – преди пет години, за 10-годишнината от евро-членството ни, тя каза, че мечтае българите да изобретят ОТНОВО ЕС.
Сега, за 15-годишнината, Кирил Петков „надгради“ фукнята й: България щяла да надгражда ЕС.

Мечтателката Кунева закри два от блоковете на атомната ни централа – Кирчо сигурно ще бастиса цялата централа, щом ще надгражда.
Вържете го за всеки случай.

Хвалебствията на нашите властници са нетърпими.
Обикновените тукашни хора отдавна не им обръщат внимание, но те със сигурност предизвикват презрението на евро-съюзниците ни – България, която не може да си върже гащите, особено в момента, ще надгражда Европа.

За 10-годишнината от пребиваването ни в ЕС от Би Ти Ви ни заведоха в село Калугерово – сега ни припомниха това.
Тогава ни съобщиха, че през десетилетието там били ремонтирани училището и читалището, направили и нов стадион.
Обаче селото обезлюдявало – иначе всичко било наред.
И откраднали табелата, на която пишело, че Калугерово е първото евро-село у нас.

Тогава, през 2017-а, според „Галъп“, за десет години привържениците на ЕС у нас се увеличили. Понеже живеели по-добре – само дето сме най-бедната страна в ЕС.
Живеем по-добре – обаче баламите от Калугерово се спасяват.

Пак тогава, вече сме били и по-щастливи, според друго едно изследване. На второ място в света сме по смъртност – а пък сме по-щастливи.
И повече харесваме ЕС. Това само ние можем да го постигнем.

Сега, за 15-годишнината, нямаше подобни анкети.
Вие решете – променило ли се е нещо?

Станали сме словоблудстваща държава, възможно най-лесната, която може да попадне в ръцете на всеки, буквално на всеки – и той да се упражнява с нея.
Експертизата, опита, дори обикновената вменяемост вече нямат никакво значение.

Управленският опит и изобщо познанието направо са презирани – председател на парламентарната комисия по външна политика стана някаква дама на трийсетина години и по този повод в София върви следния слух: питали, на какво основание въпросната особа е предпочетена за този важен пост, а отговорът бил – „Омъжена е за ирландец“.

Това не е обновяване на политическото съсловие – каквато лъжа се опитват да ни пробутат, защото тия хора и след две поколения няма да са станали политици.
Това е брутална инфантилизация на политиката и на властта.
После ще дойде ред на провинциалните хитрости, на бруталното загърбване на народните нужди, а накрая и на безцеремонното самообогатяване.
Всеки може да има един ирландец под ръка.

Вече е ясно, че самият Петков не знае елементарни неща – например, че Комисията за енергийно и водно регулиране е независим орган и той няма право да сменя членовете й.
Това принуди иначе въздържания главен секретар на президента Димитър Стоянов да го иронизира във Фейсбук.
Само че, скоро само иронията няма да върши работа.

Сега премиерът се готви да ходи до Македония – без изобщо да схваща, че така ще направи кефа на скопяни.
Те не мирясаха, докато не скопиха многострадалния Договор за добросъседство, и сега, вместо да търкат цървули дотук, нашият ще им ходи на крака.

Затова скопяни не се притесняват да казват, че „България на Кирил Петков ще вдигне блокадата“ – България на Кирил Петков?!
И тия ни смятат за лесна държава – един-два евтини комплимента по адрес на Кирчо – и готово, уредени са, а него ще засилят към някоя от калните локви на Историята.

Ние продължаваме да рием нашето си Дъно, обаче някои фантазират това като извисяване на Европа.

Костюм на наш кукер от новогодишните празненства претендира за място в Рекордите на Гинес заради дължината на космите, от които е направен.
Но в Гинес отдавна могат да се наредят тукашните политикани – заради дългите си езици.

За разведряване – една историйка от тия дни.
Случва се в центъра на столицата, близо до Руската църква.
Старица пристъпва с проходилка и се оглежда безпомощно.
Млада жена я забелязва и я пита, от какво се нуждае.
Трябва й такси, за да се прибере в „Дружба“.
Младата жена спира такси, плаща го, настанява старицата – а тя й благодари и казва, че денят е хубав за нея, понеже била на църква, днес бил денят на Свети Сталоун…
– Свети Сталоун ли – изненадва се младата жена – Свети Сталоун?
– О, Боже! – изплашва се старицата – Свети Силвестър, разбира се, той е много важен светия. – И уплашено и очевидно искрено започва да се кръсти…

Вие лесно ще проникнете в сърцевината на тази историйка.
Всичко вече е само частица от една бъркотия.

Кеворк Кеворкян

www.kevorkkevorkian.com