РИТНИЦИ В РОСАТА

Днес се събудих, както винаги рано, и отидох навън с кучето, за да разритаме неделната роса по тревата. Клишираната идилия се допълваше от превъзбудени птички и сънливи охлюви. Като цяло – прекрасни условия за липса на мисли, но не и за мен. Насред цялата това безгрижие, аз се загледах в скучното небе и си представих, че не съм аз, а съм някой друг.

Ок, май трябва да обясня. Професията ме е научила да излизам от себе си и да се намърдвам в кожата на другите. Да усещам с върха на пръстите си какво ги радва, вълнува и тревожи. Понякога тези мои разходки са изключително откривателски. Друг път са просто неприятни.

Тази сутрин, съцерзавайки синьото отгоре, си представих как в същия момент, на няколко километра от мен, това прави и Шехеразада, по-известна като „Севдето, пиарката на Борисов“. През прозореца си вижда разбуждащата се ливада, малко покриви, малко планина…. А през съзнанието й претичва кошмарната фантазия, която напоследък преследва мислите й. Как си събира партакешите от прекрасната къща и допълзява обратно в панелката…

Радвам се, че влизам в съзнанието на такива отчаяно зависими хора само за малко. А после хуквам след кучето да ритам росата.

Радослав Бимбалов