Родината на допустимите кандидати

Преди време, помните ли, имаше един кантонер.

Този кантонер, на име бай Колю, един ден, докато извършвал редовната си обиколка по линията София-Курило се натъкнал на…140 000 лева, разсипани по железопътната линия.

Бай Колю нито бил цъфнал ,нито вързал, но веднага събрал парите до стотинка и ги занесъл на органите на реда.

И тогава идва най-великата част от тази история. Бай Колю е обявен за герой. И ЖП – то, в което бачка му отпуска парична награда. И когато бай Колю отива да си я вземе, се оказва, че от 300 левовата награда са удържани 120 лева данък…

Да бе, да,  знам, че това е така заради законодателство, заради разпоредби, заради върховенството на закона и заради всички правила за допустимост.

Знам това, и сега ще ви разкажа друга история.

Преди време нашата тенисистка Цветана Пиронкова беше направила пробив в тениса – полуфинал на Уимбълдън. Тогава нямахме Григор Димитров, най-големите ни успехи се дължаха именно на Пиронкова.

Междувременно, точно докато вървял турнира, в който тя бе осъществила пробив, в родния град на тенисистката избухна скандал. Скандалът избухна, защото тенисистката била приета в спортно училище в града си, без да положи…изпит по тенис.

И констатацията е вярна. Има си допустимост.

Има си, как беше – законодателство, разпоредби, върховенство на закона.

Без значение, че изпитващите по тенис Пиронкова едва ли могат да се похвалят, че някога са постигнали и 1/98 от нейните успехи по това време.

Знаете ли, тия дни ми се върти едно и също нещо в главата.

Ние жиеем в страната на допустимите кандидати.

В тази страна няма значение кой си, какво си направил за обществото, с какво си допринесъл за славата на родината си.
В тази страна е важно единствено къде, в кой ред, в кой параграф на коя разпоредба се намираш.

Написал си книга, с която си допринесъл за славата на родината си?
Чудесно. А регистрирал ли си се в агенцията за автори на книги, допринесли за славата на родината? И ако си го направил, платил ли си данък „слава за родината“, който после да завериш в Министерство на земеделието, Агенцията за българите в чужбина, Сметна палата и патентно ведомство?

А, като си заверил, взел ли си две копия, нотариално заверени, за да занесеш едното в министерство на финансите, а другото – в районния съд, където да ти издадат уверение, заверено и от МВР, ДАНС и Светия синод, което да върнеш обратно, за да те вкарат в регистър, като с копие от регистъра да получиш сертификат, който да изпратиш до финансово министерство?

Не си?
Тогава, батка, ти си пиши, но това за държавата не означава нищо.

Живеем в държавата на допустимите кандидати.

Това го видяхме тия дни, докато Министерство на културата се „погрижи“ за своите културни дейци.

Да припомням ли – държавата в лицето на Министерство на културата отпусна помощ за дейците на културата. А после се оказа, че държавата е отпуснала помощ само за „допустимите“. Които се оказаха, цифром и словом, 322 – ма.

„Недопустими“ се оказаха хора, създали песни, които всички знаем и които, малко или много са ни формирали като личности – например Стефан Диомов, Развигор Попов…

Допустим като творец. Недопустим като субект, комуникиращ с държавната бюрократична машина.

Живеем в държавата на допустимите хора.

Тази държава допуска само допустимите. Останалите биват отхвърлени с едно просто позоваване на член, алинея, буква и параграф.

За това в тази държава всичко е допустимо или недопустимо.

Допустимо е да губим великите си умове. Недопустимо е да загубим малоумното си управление.
Допустимо е някакви неясни комисии да оценяват таланта. Недопустимо е таланта да бъде оценен подобаващо.
Допустимо е да доказваме смисъла от целия си живот с нотариално заверени копия от регистри. Недопустимо е да доказваме каквото и да е с биографията си.

В страната на допустимостта животът тече като в паралелна вселена. В нея реалните успехи, реалните личности, реалния смисъл не съществуват.

В страната на допустимостта културата бива финансирана не ако си талантлив, а ако умееш да пишеш проекти спрямо директивите, параграфите и изискванията на няколко книжни зомбита, които определят смисъла и целите ни.

В страната на допустимостта големите ни звезди от миналото седят с протегната ръка към някаква виртуална комисия, съставена от канцеларски анонимници, които седят в мрачните си кабинети и сравняват всичко с едни таблици.

Този е допустим…
А този – напълно недопустим.

В страната на допустимостта, ако посадиш дърво пред блока, си допустим.

Но ако дървото изсъхне, тръгне да пада и ти решиш да го отрежеш, за да не убие някого, си недопустим.

В страната на допустимите се случват само допустими неща.

Допустими протести.
Допустими критики.
Допустимо посредствено, но сертифицирано изкуство.
Допустима и малоумна обществена среда.

В страната на допустимото най-големите вълнения не са как да изтрием веднъж завинаги тази шибана посредствена допустимост, а как да спрем 5G – то, как да уволним Бил Гейтс, Сорос и извънземните и как да забраним несъществуващите ваксини за COVID- 19.

В страната на допустимите кандидати живеем сред допустимата тъпота на допустимото общество и допустимо чакаме допустимия си край.

Когато Великия системен администратор ще ни вземе, издавайки документ с 2 нотариално заверени копия – едното за НАП, другото – за НСИ…

Пиша този текст, защото ми писна да живея в страна, в която допустимостта се пише и мисли от хора, които, ако ги пуснеш на свободния пазар, няма да могат да изкарат 2 лева, за да си купят тоалетна хартия.

И пиша този текст, защото съм свидетел на унижението на едни хора, които цял живот са правели красиви и смислени неща, а сега трябва да докажат това с някакви документи, заверени от НАП, МВР и арменския поп.

Пиша този текст, защото ако кантонера бай Колю не беше върнал онези много пари някога, сега можеше да живее добре, но той не пожела.

Допустимо ли е това или не е допустимо?

Допустимо ли е да зависим от бумагите, измислени от дузина клети идиоти, или не е допустимо?

Оставям отговора на вас.

Не знам дали този текст е допустим. Но знам, че ако ги няма „недопустимите“, няма да има смисъл да съществува територията, наричана България.

Венци Мицов

https://offnews.bg/

loading...