Рут Колева позира стъпила върху мраморния саркофаг, положен в чест на героите от Априлското въстание в Перущица

Обръщам се незаядливо и ненападателно към известната българска певица Рут Колева, с молба да преосмисли маркетинга си и да не използва последната си фотосесия, на която позира стъпила върху мраморния саркофаг, положен в чест на героите от Априлското въстание в Перущица. Снимката е от паметника на Трите поколения в гр. Перущица, част от мемориален комплекс и църква в града, в които се помещава костница с останките на герои от въстанието.

Ще опитам да обясня защо е редно да го направи.

Пo време на Априлското въстание перущинци 7 дни удържат непрестанните атаки на многократно превъзхождащия ги по брой и въоръжение противник. През юли 1876 г. Перущица е посетена от френския журналист Иван дьо Вестин, който съобщава, че след зверското клане при подавяне на въстанието в града са останали 150 „старци и деца“ от предишното население от над 2000 души.

За 100-годишнината от въстанието е издигнат мемориален комплекс „Паметник на трите поколения“, наречен така в памет на няколко поколения перущинци, загинали едновременно при удавянето на въстанието. Изграден е на историческия връх „Власевица“, където е лобното място и паметникът на тримата старци парламентьори от Перущица, убити от башибозуци при опита си да преговарят мирно.

Тъкмо на това лобно място, по този мемориал и върху техния паметен саркофаг клечи и крачи за снимки Рут Колева.

В общественото пространство Рут е отявлен последовател на постмодернизма в съвремието и деконструктивизма в историята. Феминистка, ЛГБТ активистка, лице на София Прайд и „демократичната общност“. От онези хора, за които тези исторически работи по принцип са глупости от миналото (в добрия случай), или направо вредни символи на отминал „патрЕотизъм“. Затова разбирам напълно колко малко ѝ пука от подобен текст и оплакване. Надявам се, все пак, той да породи някаква обществена реакция, достатъчна за това поне колегите ѝ артисти или издателят ELLE България да си вземат поука, че подобно отношение към паметници на мъченици не е допустимо.

А още повече се надявам пък подобен шум около Рут и постъпката ѝ да привлече достатъчно внимание към състоянието на самия паметник, за който изглежда държавата и обществото ни напълно са забравили. Нищо от това, което Рут е направила не може да се сравнява по оскверняване с онова, което държавата и обществото ни НЕ СА направили, че да достигне паметникът до текущото си окаяно състояние.

Едно здраво общество порицава простотията и безграничния комерсиализъм. Но преди това, още повече, се грижи за паметниците си. Нещо, което изглежда сме пропуснали да направим с този паметник доста преди на него да реши да клечи някаква наша звезда.

Кристиан Щкварек