Сагата „Жоси“ – търговия с влияние, изчезнали дела и смачкани обвинения /видео/

Ако трябва да опишем казуса „Жоси“ накратко ще е много трудно. Той напомня древногръцка трагедия в няколко действия. История, в която дефицитът на справедливост и нарушенията, извършвани от магистрати са ключът към трагичността. Този казус спокойно може да се превърне и в пример за най-популярните порочни практики от българското правораздаване:  неформални връзки с магистрати се използват за влияние срещу прехвърляне на активи, от деловодството на съда изчезват цели дела, а данни за престъпления отиват в кошчето.

В „първо действие“, през 2013-2014 г. Георги Цолов Георгиев констатирал, че неговият съдружник в мандрата „Жоси“ – Симеон Петков Присадашки източва дружеството. Това се случвало чрез изписването на плащания към самия Георги Цолов Георгиев, които според него били отразени в счетоводната документация на фирмата с фалшифицирани негови подписи. Според Георгиев, някъде по това време Присъдашки теглил и кредит без негово знание от името на компанията.

Георгиев започва да проверява дейността на компания и констатира дойно счетоводство и укриване на приходи. В запис от скрита камера съдружникът му Симеон Присадашки признава, че има разлика между реалната и счетоводната печалба на дружеството. „Счетоводните са едни, реалните са други“ заявява Присадашки. Това само по себе си звучи, като самопризнание за укриване на доходи. Съдружникът обяснява, че масово компаниите в млекопреработвателния бранш работят на загуба според годишните им финансови отчети. В подобно поведение няма пазарна логика то обосновава предположението, че в бранша масово се укриват печалби.

Записът е по самоинициатива на Георгиев и не е годно СРС, експлоатирано със заповед от компетентен съдия. Въпреки това на по-късен етап е конституиран като доказателство по наказателно дело. За да реши търканията си с Присадашки, Георгиев решава да сезира прокуратурата. Естествено, това не се случва по каналния ред. Верен на балканските традиции, Георгиев търси връзки и приятели. Обръща се към своя стар приятел от времето на зрелия социализъм Стоимен Гешев. Неговият син, който израснал пред очите на Георгиев, по онова време бил редови прокурор в СГП.

Гешев – баща е бивш началник на КАТ в едно от столичните РПУ-та. Конкурентите и противниците на Георги Георгиев твърдят, че бизнесмена му е бил доброволен сътрудник преди промените. Георгиев отрича да е бил агент на Гешев, но разказва, че се занимавал с пътна безопасност и работили заедно със Стоимен Гешев. Последният дори го спасил от наказателно преследване в края на 70-те години на ХХ в., когато Георгиев търгувал с гоблени.

Георгиев Твърди, че по съвет на Иван Гешев, наел адвоката Велимир Атанасов. Връзката между двамата е проследима. Между 2006 и 2008 г. Атанасов е съдия в наказателната колегия на Софийския районен съд, а Гешев е прокурор в районната прокуратура. Велимир Атанасов не отрича, че е представлявал Георгиев, но отхвърля тезата, че е бил препоръчан на Георгиев от Иван Гешев.

„С господин Георгиев се запознахме 2013-та година , не мога да ви кажа точно кой месец . А по отношение на представителството, започна доста по-късно. В първоначалния момент по-скоро бяхме на фаза консултации, тъй като г-н Георгиев имаше проблеми със своето участие в „Жоси“ ООД.  Те бяха с Присадашки при 50 на 50 съотношение на дяловете. Г-н Георгиев нямаше контрол върху предприятието , нито в търговската, нито в производствената му част и имаше съмнения за това, че дружеството се източва. Точно поради това искаше да предприеме действия, с които да вземе контрола в дружеството.“

Велимир Атанасов не си спомнял при какви обстоятелства се запознали с Георги Георгиев, но помнел, че не било чрез Иван Гешев. „Със сигурност някой ме е препоръчал. Но не съм много сигурен дали и знам кой е това.“

Връзката „Иван Гешев“ съвсем не е единствената точка по която Георгиев и Атанасов се разминават в твърденията си. Според бизнесмена първоначално Иван Гешев е бил на негова страна и препоръчвал бързи действия, за да не бъдат заметени следите от източването на мандрата. Симеон Присадашки обаче се оказал повече от близък с тогавашния ръководител на Софийската градска прокуратура – Емилия Русинова. В онзи момент тя е пряк ръководител на Иван Гешев. Пред BIRD.BG Георги Георгиев разкри, че Иван Гешев се бил видял с прокурор Русинова, за да поиска от нея да започнат следствени действия срещу Присадашки. Русинова обаче била много близка със съдружника на Георгиев и отказала да съдейства за “опраскването” му, това съобщил Гешев на бизнесмена след срещата.

При изготвянето на предходна публикация по темата потърсихме Емилия Русинова по телефона с въпрос дали е близка със Симеон Присадашки. Тя не отрече, но отказа конкретен отговор с думите: “Нито давам интервюта, моля Ви се, не ме търсете за такива неща”.

„Семейни познати сме“ – така характеризира Присадашки, отново в телефонен разговор, отношенията си със заместник административния ръководите на Софийската апелативна прокуратура и бивш градски прокурор на София – Емилия Русинова. Той отрече да е получил подкрепа от Русинова в търговските си прения с Георгиев за фирмата „Жоси“.

За сметка на това Георгиев твърди, че въпросния обвинител е съдействала на Присадашки, когато компанията им попаднала в санкционен списък на фирми, които не могат да усвояват европейски средства. Имало данни за „далавера“ около покупката на някаква машина, още във времето на САПАРД.

„Ние бяхме в един черен списък с тия месопреработвателите, които бяха вкарани по времето на Георги Първанов.  Тогава помня, че имаше един списък голям и бяха вкарали за някакви машини и нас в този списък.  Нали тя, вика, с едно обаждане ни извади. Там бяха около 10 ли, 15 ли месопреработвателни и само една или две млечни. Ние бяхме в този списък.“

От справка в регистрите на BIRD.BG става ясно, че компанията успешно усвоява европейски средства по мерките на ДФЗ.

След като ударил на камък при „семейната позната“ Русинова, Георгиев разбрал, че решението на проблемите му няма да стане само по наказателно-правен ред. Във „второ действие“ Георгиев решил да изключи Присадашки, с мотива, че работи срещу интересите на компанията. На практика от една страна в компанията влиза Стоимен Гешев – бащата на Иван Гешев от друга излиза Симеон Присадашки. Според Велимир Атанасов Георгиев се е нуждаел от Стоимен Гешев, за да му оказва подкрепа в конфликта му с Присадашки в рамките на общото събрание.

Протокол от общо събрание на „Жоси“ ООД, на което Стоимен Гешев става съдружник.

Георгиев обаче твърди, че е прехвърлил дял от „Жоси“ на Стоимен Гешев, за да получи подкрепа от сина му Иван Гешев, който е прокурор с шеметно развиваща се кариера.

На 11 август 2014 г. Георгиев свиква и провежда общо събрание на ЖОСИ ООД и изключва Симеон Присадашки като съдружник. В края на работния ден на  25 август същата година справка в СГС установява, че решенията на общото събрание не е обжалвано в предвидения от закона 14 дневен срок. Включително и от Присадашки.

На 27 август Георгиев подава за регистрация в Агенция по вписванията решенията взети от ОС, включително и изключването на Симеон Присадашки като съдружник и освобождаването му като управител на мандрата.

На същата дата Присадашки подава в деловодството на СГС искова молба с вх. №101057/27.08.2014 г. за спиране на регистърното производство по вписването на обстоятелството, че е изключен, като съдружник. На 28 август по исковата молба е образувано търговско дело 5694/2014 и в 09:55:38 ч. чрез системата за случайно разпределение на делата то е разпределено на Станислава Казакова. Това е установено от Главен инспектор при ИВСС Теодора Точкова.

Съдия Казакова прекратява делото поради липса на доказателства, че Симеон Присадашки е обжалвал в законен срок решенията на ОС на ЖОСИ ООД от 11 август. Прекратяването на делото е нежелан резултат за Присадашки. С  искова молба със същия входящ номер 101057/27.08.2014 г. е образуват второ дело. Това се случва на 29 август 2014 г. То е под №5701/2014. В 09:37:14 ч. то е разпределено на съдия Жаклин Комитова. Това също е установено от Теодора Точкова. Съдия Комитова прекратява делото на същото основание.

Това отново не работи за нуждите на Симеон Присадашки. На 29 август, при неясни обстоятелства в 10:39:29 ч. е образувано трето поред дело със същата искова молба с вх.№101057/27.08.2014 г. Търговско дело 5703/2014 г. е разпределено на съдията Петър Теодосиев. При третия опит, в бързината се допуска следната грешка – отново се образува дело №5701/2014. После 1 просто се преправя на 3. Търговско дело 5701/2014 г е образувано отново на 29. 08. 2014 г. в 14:36:51 ч. и е изтрито от регистрите в 14:51:00 ч. Това е констатирала главен инспектор Точкова.

Съдия Петър Теодосиев решава делото 5703/2014 в полза на Присадашки, но Апелативен съд разпорежда регистърното производство да бъде продължено. Основанието на АС София за отмяна решението на съдия Петър Теодосиев е същото, което е послужило като основание за прекратяване на т.д. №5694/2014 и т.д. №5701/2014 – липса на доказателства за образувано дело за отмяна на решенията на ОС на ЖОСИ ООД взети на 11.08.2014 г. Приложеното копие на искова молба от Присадашки за обжалване на решенията на ОС на ЖОСИ ООД не съдържа данни за образувано дело и неговото разпределение на съдия.

Няма данни съдия Петър Теодосиев да е изпратил влезлия в сила съдебен акт на Софийския апелативен съд до Търговския регистър. До днес този съдебен акт не е пристигнал за изпълнение в ТР. Този факт позволява на Симеон Присадашки да продължи да бъде съдружник и управител на ЖОСИ ООД  и да предприеме действия, с които изключва от своя страна Георгиев, като съдружник в ЖОСИ ООД.

На 28.08.2014г Симеон Присадашки подава в деловодството на СГС искова молба с Вх.№101511/28.08.2014г. Предметът на търсена защита от Симеон Присадашки е отмяна на взетите на 11. 08. 2014 г. решения от ОС на ЖОСИ ООД, касаещи неговото изключване.

На 29.08.2014 г. по тази молба е образувано т.д.№5702/2014 г. и в същия ден  в 09:40:01 ч. системата за случайно разпределение на дела го разпределя на съдия Ивайло Родопски, който прекратява делото поради изтекъл преклузивен срок. Предприемат се действия, с които да бъде заобиколен съдебния акт на съдия Родопски. В деловодството е регистрирана нова молба с вх.№101511/28.08.2014 г. По тази молба е образувано т.д.№5704/2014 г. и в 10:40:46 ч. е разпределено на съдия Ангелина Гергинска. Това дело вече е с друг ищец и друг предмет. Това е установено от Главен инспектор към ИВСС Теодора Точкова. На 29.08.2014 г. в 14:39:15 ч. т.д.№5702/2014 е образувано за втори път и  изтрито в 14:51:17 ч. констатира ИВСС. Вероятно по този се дава възможност на Симеон Присадашки да регистрира в деловодството на СГС искова молба със задна дата. Тя е под рег(вх)№97314 от 12.08.2014 г. Този вх.№ най-вероятно е номер на писмо входирано в СГС и тъй като по него не се образува дело, то следователно никой няма да го проследи.

За да се докаже „истинността“ на молбата и дата на входящия номер към молбата следва да е приложен и платежен документ за внесена такса от 25 лв. по сметка на СГС от датата 12.08.2014 г. Този документ липсва в кориците на делото. От писмо изх. №РД-21-ОВ-207/14.03.2019 г. на СГС се установява, че в счетоводството на съда на 12.08.2014 г. не са постъпили въпросните 25 лв. Писмото е изпратено до Специализираната прокуратура, след като по случая е образувана проверка, след сигнал на Георгиев.

Адвокатите на Георгиев считат, че чрез антидатирана исковата молба се използва номер на вече приключило дело по описа на СГС. И така се появява второ дело със същия номер, но вече с различен предмет и ищец. Това е Симеон Присадашки, а делото е за отмяна на решенията от ОС на ЖОСИ ООД. В полза на тази хипотеза натежават и констатациите на ИВСС. Георгиев и адвокатите му са убедени, че е симулиран съдебен процес в който книжата по делото били връчени не на ответника ЖОСИ ООД, а на ищеца Симеон Присадашки. Гражданското дело №5502/2014 г. е решено на 13.10.2015 г. в полза на Присадашки. С решение №1640/2015 г. Но в правния мир вече съществува решение със същия номер и то касае друго гражданско дело – 469/2014 по описа на СГС.

На втора инстанция делото е отново спечелено от Симеон Присадашки. Обаче АС София – Град говори не за гражданско  №5502/2014 по описа на СГС, а за търговско такова със същия номер. ВКС не допуска обжалване на решението на АС София. Последната инстанция приема, че става въпрос за т.д. №5502/2014 г. по описа на СГС.

В „трето действие“, което върви паралелно с второ пък текат делата по друг спорен момент – встъпването на Стоимен Гешев, като съдружник в ЖОСИ ООД. Според първоначалната уговорка между Георгиев, Гешев и Велимир Атанасов, бащата  главния прокурор трябвало да получи 20% от мандрата. По данни на Георги Георгиев, към онзи момент тя е била оценена на между 10 и 12 милиона лева. Това означава, че делът на Стоимен Гешев се равнява на поне 2 милиона. На финала Гешев – баща получава едва 2% от капитала на фирмата, което към онзи момент означава поне 200 000.

Според думите на Георги Георгиев,  Велимир Атанасов в някакъв момент „заиграл“ за Присъдашки и саботирал прехвърлянето на 20% от ЖОСИ ООД към Стоимен Гешев, за да го компрометира. Без значение дали е така или сам Георгиев е решил да прехвърли 2% към стария си приятел, но сумата от 200 000 е впечатляваща.

Минималните активи, прехвърлени към баща му пък настроили Иван Гешев зле, смята Георгиев.  Когато процентите се оказали 2, а не 20, започнал натиск от страна на прокуратурата срещу Георгиев.

Присадашки атакувал пред съда влизането на Стоимен Гешев във фирмата, пък било то и само с 2%. СГС уважава жалбата на Присашки, но САС ревизира решението на първата инстанция. Апелативният съд прогласява Стоимен Гешев за съдружник в ЖОСИ ООД, а ВКС потвърждава решенето на въззивната инстанция.

Така с влязло в сила решение на ВКС Стоимен Гешев е съдружник във фирмата. Това решение също не е вписано в Търговския регистър поради стечение на обстоятелствата. Вписването в случая обаче има само информативно, а не конститутивно действие. На практика решенето на съда поражда права и задължения за страните, а вписването е, за да бъдат информирани трети лица.

В този ред на мисли твърдението, че нито Иван Гешев, нито Стоимен Гешев притежават дялове в „една млекопреработвателна компания“ могат да бъдат определени само, като лъжа.

В „четвърто“ последно действие ЖОСИ ООД е обявена в несъстоятелност. Производството е образувано пред СГС, въз основа на молба подадена от „Жоси Логистик“ Република Румъния, заради пълно неизпълнение на договор. ЖОСИ ООД не бе установила оная необходима практика в производството на сирене по българска рецепта, която да има пазар на румънска територия отговарящо на стандартите на държавата където ще се продава бялото сирене.

„Сам по себе си договорът, който беше сключен между „Жоси“ и „Жоси Логистик“ , по мое мнение, беше нищожен, поради липса на предмет, който може да бъде осъществен, а този мой извод се базираше на начина, по който беше уговорено задължението на изпълнителя в случая „ЖОСИ ООД.“ Разказва Трифон Станев, който представлява Георгиев в този процес. Румънските контрагенти търсят 35 000 евро, което е незначителна сума в сравнение оборотите на фирмата. Отделно самата молба за несъстоятелност според него била подадена нередовно. Липсваше валидно пълномощно с което да е възложено представителство на адвокат. За задължението пък няма следа, като фактура или фактура про-форма например. „Установено бе, че това задължение, за което се твърдеше, че не е изпълнено от ЖОСИ ООД, не отговаря на валиден правен дълг“. Докато производството по несъстоятелност тече, към първоначалния кредитор и молител се нареждат и други носители на парични задължения към ЖОСИ ООД. Главният представител на тези други кредитори е МОНИКА 871, собственост на съпругата на Присадашки. Фирмата се легитимира като кредитор по парично вземане към ЖОСИ ООД по силата на договор за цесия, сключен между него, дружеството и Уникредит Булбанк. Размерът на вземането, което МОНИКА 871 ЕООД има към ЖОСИ ООД, накланя везните рязко, в полза на твърдението, че е налице неплатежоспособност. То на около 1 400 000 лв. За въпросното задължение Георгиев твърди, че е теглено от Уникредит Булбанк през главата му, без негово знание и с фалшифицирани негови подписи. Това му твърдение се потвърждава от няколко експертизи. Част от тях приложени като доказателство по съдебно дело.

Въпреки множеството смущаващи моменти, включително и опити за предлагане на подкуп към вещи лица по делото, дружеството е обявено в несъстоятелност. Дружеството обаче не спира търговската си дейност.

Всяка една от сюжетните линии на от този случай би могъл да е отделна скандална история, която звучи почти абсурдно, но официалните документи потвърждават достоверността на изложените факти. Има множество данни за различни престъпления, но прокуратурата не събрала достатъчно данни за нито едно, та да повдигне обвинение и да го поддържа в съда. Това може да означава само две неща – в България имаме най-некадърните и глупави прокурори на света или пък, че в прокуратурата е бил системно разпъван „чадър“ над Симеон Присадашки, а Георгиев е бил мачкан. И втората хипотеза изглежда далеч по-вероятна.

https://bird.bg/