Санирането – гримиране на болен човек

Ако има някаква полза от милиардната програма за саниране, с която управляващите многократно спекулираха предизборно, тя е, че те най-после проумяха максимата, че на този свят безплатен обяд няма. Освен това се оказа, че обновяването на старите панелни сгради е безвъзвратно закъсняло. То щеше да има някакъв смисъл, ако беше направено в началото на 90-те години на миналия век, както това стана в другите бивши страни от соцлагера. Тогава панелните сгради не бяха още толкова стари и имаше някакъв резон техният живот да бъде удължаван. Сега това на практика е безсмислено. Санирането е като гримиране на много болен човек – външно той ще изглежда малко по-добре, но отвътре ще си остане развалина, коментира Христо Чипишев, член на Националната асоциация на строителните предприемачи. От организацията са на мнение, че държавата в лицето на правителството и общините е по-добре да стимулира новото строителство, отколкото да налива милиарди в морално и физически остарели сгради.

История

Първият проект за саниране на жилища у нас бе с подкрепата на Програмата за развитие на ООН (ПРООН) отпреди 15 г. Неговата задача беше да се разработи модел, по който след това да се усвояват планираните средства за обновяване на жилищата по програмата „Регионално развитие“. Водещи при проекта на ПРООН бяха общините, които избираха блоковете за саниране. Така от 2007 до 2011 г. бяха ремонтирани 50 блока. Тази програма обаче се оказа твърде ограничена финансово. Другата програма, която се провали, бе „Енергийно обновяване на българските градове“. По нея бяха санирани само два блока. Вместо да продължи по вече, общо взето, утвърдения модел на ПРООН, през 2011 г. първото правителство на ГЕРБ реши да променя схемата. Санирането бе пратено под крилото на МРРБ. Там бе разработен нов модел, за който отидоха милиони без особен ефект от това.

Второто правителство на Бойко Борисов обеща през 2016-2017 г. безплатно саниране за 1 млрд. лв., осигурени със заем от ББР. Това трябваше да стане по Национална програма за саниране, като приоритет се даваше на панелните апартаменти. Новото беше, че не МРРБ е двигател на процеса, а общините, както беше по времето на демонстрационния проект на ПРООН. Загадка остана дали обявената от тогавашния министър на регионалното развитие Лиляна Павлова Национална програма за саниране е изцяло нова или е продължение на одобрената по времето на кабинета „Сакскобургготски“, която обаче остана само на хартия.

Идея

Разработеният по царско време модел предвиждаше процесът да се управлява от общините, като държавата дава 20% субсидия на собствениците на жилища и правото да придобият безплатно собствеността върху земята, ако сградата е построена с право на строеж. За да се случи това, всяка година в бюджета трябваше да се заделят средства, но се оказа, че нищо от това не е изпълнено. „Безплатното“ саниране на частни жилища със сигурност е една от емблемите при управлението на ГЕРБ. Според левицата програмата на правителството за саниране на сгради е всъщност програма за саниране на електорат и на приближени до властта фирми. Отпускането на извънреден 1 млрд. лв. от бюджета за една година, в която и да е сфера, са много пари. Точно това се случи на 30 ноември 2016 г., когато бюджетът на регионалното министерство получи първия извънреден милиард, за да се разплати по програмата дотогава. На следващата година упражнението се повтори. Парадокс е, че стойността на Националната програма за саниране не е записана в какъвто и да било официален държавен документ. Двата милиарда ги няма никъде. Те се водят за оперативни разходи, възникнали неочаквано.

Недостатък 

Нейният основен недостатък обаче бе пределно ясен още на старта – няма пари за всички. Изхарчените до момента по програмата 2 млрд. лв., които всички данъкоплатци ще трябва да платят в следващите години, стигнаха за жилищата на 340 705 души (общо 2020 сгради), което обхваща около 5% от населението на България и 4% от жилищата. Няма как тази програма да е социално справедлива, когато с парите на всички данъкоплатци се осигурява благото на минимална част от хората, и то подбрани на принципа „кой превари, той натовари“, а не след оценка на потребностите. Неофициални изчисления показват, че ако трябва да се санират жилищата на всички хора в България, ще са необходими приблизително 40 млрд. лв. Ако бюджетът харчи по 1 млрд. лв. на година, в следващите 40-50 години по схемата на ГЕРБ всички ще направят панелките си като нови.

Не е нормално през 2015 г. правителството да взема решение за стартиране на национална програма с ресурс от 1 млрд. лв. и да не осигури нито лев от тях с бюджетите за следващите години. Ясно е и защо подобна програма е удобна на властта. Чрез нея могат да се насочат много пари, като схемата е удобна за отклоняване на средства. Оказва се, че когато парите се дават от бюджета, санирането излиза по 290 лв./кв.м, докато блоковете, санирани с европари, са излезли средно по 100 лв./кв.м. Така че програми като тази винаги ще намират почва у нас, още повече когато обществото е готово да плаща масрафа.

Промяна

Сега идеята е схемата да бъде променена. Изцяло „безплатно“ саниране на блокове вече няма да има. Сключените досега договори със собствениците ще бъдат довършени по досегашните правила. МРРБ предлага да се премине от унифициран модел към диференцирана подкрепа според различията на регионите в страната. В бъдеще най-вероятно изостаналите региони с мръсен въздух ще имат предимство при безплатното саниране на жилищните сгради спрямо икономически по-развитите региони, където населението е по-платежоспособно.

За финансово участие на гражданите при санирането на жилищата им вече бе обявено от зам.-министъра на регионалното развитие Малина Крумова. Точният размер към момента не е ясен. Засега подкрепа среща един от предложените модели – този на Световната банка, който предвижда първоначално самоучастието да бъде 20% и на всеки 5 години да се увеличава с още 10%. Тъй като във всяка сграда има социалнослаби, които няма да могат да покрият своето самоучастие, е възможно за тях санирането да остане безплатно на базата на подоходен критерий. Това беше една от пречките през миналия програмен период санирането на жилища с европари да буксува години наред и в крайна сметка се взе решение обновяването на блоковете да става безплатно за всички живеещи в тях.

Неяснота

Как ще продължи програмата за саниране, се очаква да стане ясно до края на 2019 г. Дотогава ще са изразходвани първоначално отпуснатите 2 млрд. лв. за санирането на 2022 сгради. А още 42 хиляди сгради чакат за обновяване. Възможните източници за финансиране на тези сгради са съфинансиране от собствениците на жилища, които са най-заинтересовани от мярката, европейски програми, международни финансови институции, търговия с емисии и други. Дни преди отминалите евроизбори и месеци преди местните избори въпросът бе повдигнат от кмета на Пазарджик Тодор Попов. Разговорът се разви в автомобил, управляван от премиера Бойко Борисов, докато Попов му разказваше какво е направил за града и какво още иска да направи. Показа на Борисов обектите в движение, включително и санирани блокове, които са променили облика на Пазарджик. Тодор Попов обясни колко ефективна е програмата за саниране и какви са ползите от нея. „Не може да продължи по този начин, защото не е справедливо. Събираме пари от данъците на всички, а ремонтираме апартаменти и блокове на малцина. Като промовариант да тръгне, хората да видят, беше добро начало. Но не може да продължи по този начин“, казва вицепремиерът Томислав Дочев, който също бе в премиерския джип.

Схема

Програмата за саниране може да продължи с т.нар. договори с гарантиран резултат. При тях инвестицията се изплаща от икономията за сметките за ток, обяснява Томислав Дончев. По-късно пред журналисти премиерът Борисов съобщи, че програмата ще продължи през следващата година, но по нов начин. Засега не се знае какъв, тъй като изискванията и параметрите все още се обмислят. Отговорът на въпроса кой каква част занапред ще заплаща от необходимата сума, все още е обвит в мъгла. В регионалното министерство се подготвя някаква схема, която трябва да се одобри от правителството. При темповете, с които работи нашата бюрокрация, това едва ли ще стане до края на лятото. Реално работа евентуално може да започне през есента. Но в дъжд и сняг саниране не се прави и скептиците очакват нещата да се случат чак напролет. Каквото и да е решението, вече е ясно, че ГЕРБ дезертираха от предизборните си обещания, че програмата за „безплатно“ саниране ще продължи, докато и последната панелка и селска къща не бъдат обновени.

автор:Евгени Гаврилов

http://duma.bg