Свидетелства от адската епоха, или как България влезе в Тристранния пакт преди 81 години

Документален разказ за това, какво предшества и как бе взето решението на българския парламент от 2 март 1941 г., изграден въз основа на стенограми на НС и на дневника на Богдан Филов.

1.

1941 г. започва с едно пътуване до Виена (уж заради болната жлъчка на Богдан Филов), един разговор в един вагон на заснежената гара в Залцбург, една среща в Berghof и една приятна вечер във виенското кабаре Femina…

1 януари 1941 г. Богдан Филов, немският посланик Рихтхофен и съпруги тръгват за Виена с влак. На 3 януари трябва да се срещнат в Залцбург с Рибентроп, но жп линията е затрупана от снежна буря и той не пристига. Въпреки виелицата (и злополучната жлъчка) групичката предприема разходка до крепостта Hohensalzburg, а вечерта отива на театър. „Гледахме  „Die lustigen Weiber von Winsor” („Веселите уиндзорки” – б.а.). Фюрерът ни предложи ложата си, но отказахме, за да не правим впечатление. Той се боял, че представлението няма да ни хареса и карал да извикат актриси от Munchen, но било вече късно”, пише Филов в своя дневник.

4 януари. Рибентроп все пак пристига и с Филов обядват два часа в специален вагон на гарата в Залцбург, далеч от очите на вестникарите. Преводачът Schmidt си води записки. Не знаем какво е било менюто, но със сигурност Рибентроп е осигурил най-изисканите вина.

Германският външен министър е огорчен, задето България отказва да подпише Тристранния пакт, нарича българската политика „a cheval” (когато на рулетка някой залага на няколко числа едновременно – б.а.), а също – „weichlich und unentschlossen” (мекушава и несигурна – б.а.).

Филов го уверява: „макар и да не сме го подписали, ние сме фактически mit der ganzen Seele dabei” (изцяло за него – б.а.); нашата съдба е свързана със съдбата на Германия; нашата политика е била винаги прямолинейна и последователна от 1914 г. насам; нашето влизане в пакта е естествен резултат на тази политика, а не приспособяване към сегашните условия”…

Рибентроп отговаря, че: „Тъкмо затова не може да си обясни защо не влизаме в пакта, когато другите влезли, всички са очаквали и нашето влизане; нашето невлизане направило голямо впечатление… пропуснали сме den psychologischen Augenllick (психологическия момент – б.а)”.

После Рибентроп обяснява въодушевено как до края на 1941 г. войната ще е свършила, мирът – подписан; че на континента войната е вече спечелена; че през март, ако даде Господ хубаво време за 14 дни, германците ще дебаркират на английския бряг, междувременно Германия ще унищожи английския флот в Средиземно море; че „американците няма да пращат войски, а помощ и сега дават” и изобщо –  „светът има да се зачуди на това, което те ще извършат през тази година”.

По някое време влиза адютантът, Рибентроп иска да прекъсне разговора, но Филов подхваща темата за Тракия, обаче Ribbentrop ме прекъсна преди са се изкажа окончателно, като изтъкна, че не може всичко да се реши изведнъж; че ние сега ще получим Тракия; че има да се справяме с много въпроси; че „qui trop embrasse etouffe” („Който много прегръща, задушава” – б.а.).

2.

1 януари, 16,30 ч. Среща с Хитлер в резиденцията Berghof.

Резиденцията се намира на 10 км. от Залцбург. В началото е малка хижа, собственост на бизнесмена Ото Винтер и се нарича „Дом Вахенфелд” (Haus Wachenfeld), където от 1928 г. Хитлер живее срещу 100 марки наем. От продажбата на „Main Kampf” (4,5 млн. екземпляра!) Хитлер печели над 1 млн. марки и купува хижата за 40 000 марки след режисиран нощен пожар във фабриката на Ото Винтер.

„Райхсфюрерът става архитект, дизайнер и декоратор. Хижата е светла и проветрива в светло нефритено-зелена цветна гама. Ленените завеси в топли оттенъци са подбрани лично от Фюрера. В този дом няма нищо показно и помпозно. Композиция от кактуси в съдове от майолика украсява входа. Кабинетът е оборудван с телефонна стая. Тук Хитлер чете вестниците, които всеки ден му донася от Берлин неговият личен пилот Хансел Бор. „Това място е мое, аз го построих с моите пари, които сам спечелих”, казва домакинът. Той задължително ще ви покаже своята библиотека, където ще видите много книги по история, живопис, архитектура и музика…

В приемната има голям глобус и камина, обрамчена с червен мрамор. Трапезарията е облицована с много скъп швейцарски бор. Къщата се поддържа като малък курортен хотел от няколко икономи, градинари и други домашни работници. Надолу по склона е личният аеродрум на Фюрер. Масата се сервира на терасата в малки чинийки. На терасата има пиано за следобедните концерти… Стаите за гости са декорирани със старини гравюри. Но най-интересни са акварелите на самия стопанин. Трудно е човек да повярва, че някога Хитлер се е изхранвал като уличен художник и е бил щастлив да получи няколко марки…

Пушенето е позволено на терасата… Почти във всички стаи има клетки с канарчета, чиито песни създават благоприятна атмосфера… Хитлер обича да се разхожда със своите кучета и да стреля с лък… Слънцето тук винаги свети радушно. Даже по Рождество, когато наоколо падат дълбоки мъгли,  Berghof блаженства под топлите слънчеви лъчи… Пейзажният прозорец открива широка гледка към заснежените планини…”.

Това сладостно описание на Berghof  като една бонбониера не е откъс от дневника на Богдан Филов, нито репортаж на „Фьолкишер беобахтер” (Völkischer Beobachter), „бойният орган на НСДАП” с тираж 1 милион. А на  английското списание „Homes & Gardens” през 1938 г. Бонбониера, обитавана от добродушен чичко, който рисува с водни боички, стреля с лък, устройва клавирни концерти на своите гости, има изискан вкус, подбира перденца, наслаждава се на песента на канарчетата, любува се на заснежените Алпи, всяка сутрин бере рози и обича своите прислужници като братя. Репортерите от „Homes & Gardens” са пропуснали две неща. Вечерните прожекции (само за проверени партийни другари) на холивудски филми, забранени в Германия и второ – охраната на бонбониерата – 2000 души от SS Leibstandarte Adolf  Hitler, командван от оберщурмбанфюрер Бернхард Франк.

Богдан Филов за втори път гостува (е привикан) в Berghof. Час и половина говори Хитлер. Седи с гръб към големия пейзажен прозорец, в контражур, светлината заслепява Филов, който вижда пред себе си само един говорещ силует, без да вижда лицето. Като на разпит.

Мистично-полицейският мизансцен е премислен и отработен. Хитлер прилага този трик към всеки гост, по-скоро – поклонник. Винаги седи с гръб към прозореца, а насреща – Лойд Джордж, лорд Халифакс, граф Чано, Мусолини, Борис ІІІ, Анте Павелич, Чембърлейн… Те не го виждат, те само чуват един отвъден глас, глас на оракул, на пророк, на някакво неземно, свръхчовешко същество, глас, идещ от окултни, плашещи глъбини, от недостижими, божествени висини. Те не го виждат, но той ги вижда, той ги наблюдава, следи всяко трепване, всеки издайнически тик, всяко присвиване на зениците…

Хитлер настоява България да подпише Пакта, обещава „да ни даде 10, 20 дивизии, колкото и каквито поискаме”, като „от нас не иска никаква военна помощ, никаква намеса във войната”; уверява, че „ще получим и Беломорието”, но „трябва да влезем в пакта колкото е възможно по-скоро”, макар че „русите ще се опитат да правят пропаганда”; хвали Сталин, че прави „една много реална политика”, ако ли обаче се скара с германците, Хитлер със „своите дивизии ще ги смаже [руснаците]”. Филов го подпитва за Югославия, за Солун – „Фюрерът отговори, че всички въпроси не могат да се решат изведнъж, че трябва да се остави нещо и на другите поколения”.

Разговорът върви някак сънливо, но когато започва да говори за англичаните, Хитлер изведнъж се оживява „и почна да вика с висок глас: „Ich werde zerschlagenich haue sie niederwo ich sie auf dem Kontinent finde („Аз ще ги разбия, аз ще ги ликвидирам, където и да ги намеря на континента” – б.а.).

От 18 ч. до 19,45 ч. – чай пред камината. Хитлер не спира да говори – за времето, за удобните сезони за воюване, пита какво е времето през февруари и март в България, после говори за похода в Норвегия.

„Сега срещу светлината на камината можах добре да наблюдавам живото му подвижно лице, тъй като при разговорите при големия прозорец и двата пъти светлината беше в очите ми и лицето му оставаше в сянка”, пише Филов. И добавя, че Хитлер и Рибентроп „отклоняваха всичко, което не бе във връзка с подписването на пакта”. На изпроводяк Фюрерът и неговият външен министър изпращат много здраве на Царя. Филов се връща във Виена след полунощ.

5 януари. Все пак Филов отива на преглед при д-р Епингер заради жлъчката (нали това е официалната цел на пътуването!), а „следобед бяхме на театър, комедията Brilldnten aus Wien („Брилянти от Виена” – б.а.), вечерта в кабарето Femina”.

7 януари, Врана. След срещата с Хитлер Филов казва на Царя: „за нас няма никакъв друг изход, освен да подпишем Тристранния пакт”. Царят е „засегнат твърде болезнено и реагира необикновено силно. Каза, че предпочита да абдикира или да се хвърлим в обятията на Русия”, пише Филов и продължава язвително – „Той бил републикански цар; гледал какво ще стане с народа… Бои се, че щом сключим пакта, англичаните ще почнат да хвърлят бомби с аероплани”. Филов апелира към Борис ІІІ „да бъде войник”; „За нас няма друг изход, войната е неизбежна”;„Ако трябва да паднем, да паднем с чест”…

3.

1 март 1941 г., 7,30 сутринта. Филов и Рихтхофен трябва да тръгнат за Виена с личния самолет на Хитлер (изпратен специално, каква чест!), обаче личният пилот на Фюрера кацнал на погрешно място, „Кондор”-ът  затънал в калта до осите на колелата, та се наложило 5 трактора го вадят от неловкото положение. Тръгват в 10 ч. с малък аероплан, който над Виена друса и поскача.

1 март, 12,30 ч. Пристигат във Виена. Посреща ги Рибентроп с почетна рота, музика, двама генерали и шпалир от висши чиновници. Ръми дъжд.   

1 март, 12, 30 ч. Германските войски навлизат в България. Филов още не е подписал Тристранния пакт.

1 март, 12,45 ч. Филов: „В хотел „Бристол”  получих чудесен апартамент; особено хубава е банята”…

1 март, 13,30 ч. Започва церемонията в двореца „Белведере” във Виена.

Филов: „Аз бях вдясно от Ribbentrop, вляво от него граф Чано, вдясно от мен японският посланик”…

1 март 16, 30 ч. Филов подписва договора за присъединяване на България към Тристранния пакт и прочита на немски своята декларация, одобрена ден по-рано от германския посланик Рихтхофен…

Филов: „Прочетох моята декларация (направило впечатление спокойния ми тон и ясното произношение, та по радиото се чувало добре)… Много фотографи и кино”…

Германците се дислоцират по южната граница. Официално…

Филов: „След това се подредихме да посрещнем Фюрера. Аз бях пръв на десния фланг. Фюрерът разговаря доста продължително  с мене”…

Неофициално германски военни части пристигат в България още преди 4 месеца…

Филов: „Обедът беше сервиран в златната кръгла зала на двореца на една огромна кръгла маса, покрита цяла с тъмночервени рози. Аз бях вдясно от Фюрера”…

Германските войски, които навлизат в България, наброяват 680 000 души…

Филов: „Фюрерът разговаря само с мен… Ribbentrop пак на няколко пъти каза, че войната е спечелена „restlos” (напълно – б.а.) от Германия… След това се оттеглих на почивка…  Ribbentrop се по показваше твърде приятелски разположен, често ме улавяше за ръка и идваше да ме вземе от стаята … Ribbentrop дойде лично да ме вземе за вечерята чак от стаята…Хитлер също беше много разположен. На обяда си взема два пъти от сладкото… Изобщо присъединяването на България към пакта се цени твърде много. Изглежда като че ли се е присъединила велика сила, а не малка България”...

Пребиваването във Виена завършва с интимна вечеря по покана на Рибентроп в „Drei Husаren” („Тримата хусари”), а после „отидохме в един Bierlokal, където се събирали партийните им хора и от дето започнало движението… Правеха впечатление много хора в униформи…”

4.

2 март 1941 г., неделя, 16 ч., Народното събрание

Преди заседанието Филов и министрите се срещат с депутатите от мнозинството, които ги приветстват „с акламации и ура”. Само Иван Петров от Ябланица изказал недоволство: „1) че научил едва в 11, 30  преди подписването; 2) по принуда ли сме отишли във Виена; 3) присъединяването към пакта значело ли война”.

Филов му отговорил подобаващо:

„В една къса, но сполучлива реч, от която колегите министри останаха възхитени и казаха, че никога не съм говорил така добре и убедително, обясних положението: 1) подобни договори не се съобщават предварително на камарата; 2) макар по чл. 19 от Конституцията да сме задължени само да съобщим договора на камарата, ние го предлагаме за нейното одобрение; 3) присъединяването към пакта не значи война; ние сме убедени 95%, че можем да запазим нашата миролюбива политика…  празни фрази никога не сме говорили; има малък риск, обаче не носи риск само онзи, който нищо не предприема; българският народ в подобни моменти не може да остане в летаргия и да не прояви воля и енергия… не можем да капитулираме и да се откажем да действуваме; 5) при решаването на Добруджанския въпрос в камарата народното представителство показа как трябва подобни събития да се приемат: с овации без разисквания”…

Така и става – с овации, без разисквания.

5.

2 март 1941 г. 18 часа и 12 минути.

Започва заседанието на Парламента.

Из стенографския протокол:

ХХV Обикновено народно събрание

Втора редовна сесия

Стенографски дневник на 61 заседание, неделя 2 март 1941 г.

(Открито в 18 ч.12 м.)

Председател Никола Логофетов: Г-да народни представители! Това заседание е свикано по моя инициатива, в съгласие с правителството… (Става прав)

Г-да народни представители! Като председател ще кажа няколко думи специално за това заседание. Понеже това заседание  историческо и понеже е необходимо всички до си мерим думите, позволете ми, против моята привичка, да ви прочета няколко реда (Чете)

„Г-да народни представители! Поради политическите събития от последните дни, имащи за нас историческо значение, изразени конкретно в присъединяването на България към Тристранния пакт, сключен по-рано между Германия, Италия и Япония, приподписан от други три държави, ние, българите, формално и фактически се разбрахме с нашите сърдечни приятели германците и италианците. (Продължителни и бурни ръкопляскания и викове „Браво”!) и с техния мощен съюзник Япония, без да нарушаваме традиционното си и искрено приятелство с велия руски народ, („Браво!”, продължителни ръкопляскания)… като държим винаги и всякога сметка за старото и дългогодишно разбирателство и приятелство с храбрия унгарски народ, (Продължителни ръкопляскания и викове „Браво!”) както и за Словакия и Румъния…

Всичко правим с цел: първо, да запазим мира на Балканите, доколкото това е възможно, и , второ, да вземем активно и дейно участие в политическото реорганизиране на нова Европа, когато, не се съмняваме, ще възтържествува правдата на обезправените народи, между които е и българският народ. („Браво!”. Продължителни и бурни ръкопляскания).

При тази фактическа обстановка, наложи се, господа народни представители, бързото свикване на народното събрание днес за днес, когато г-н министър-председателят ще направи от името на правителството своето изложение.

Налага ни се още, г-да народни представители, да изслушаме и преценим декларацията на правителството със спокойствие, хладнокръвно, обективно и достойно, без страсти и чувства.

Обединени и сплотени около Негово Величество Царя да вперим поглед само напред, без да се обръщаме назад и да поглеждаме встрани.

Бог да бди над България! (Бурни и продължителни ръкопляскания и викове „Браво!”)

Преди да дам думата на г-на министър-председателя, само ви съобщавам, че е постъпило едно запитване от народния представители Никола Мушанов и други, относно Тристранния пакт и нашето положение.

Петко Стайнов: То е по-дълго. Почетете го цялото.

Председател Н. Логофетов: Моля Ви се! Ще се изпрати на съответните г-да министри.

Н.  Мушанов: Прочетете го. Прочетете имената на всички подписали го.

Председател Н.Логофетов: Моля! Не се четат запитванията, а само се съобщават.

Н. Мушанов: Прочетете имената на всички.

Председател Н.Логофетов: Има думата г-н министър-председателят

Мининистър-председател д-р Богдан Филов: (От трибуната. посрещнат с бурни и продължителни ръкопляскания)

Г-да народни представители! По силата на събитията, които се развиха в Европа и около нас, се създаде едно ново положение, за което ние трябваше да държим сметка и да вземем съответното решение, за да запазим жизнените интереси на българската държава и българския  народ.

Съзнавайки тежката отговорност, която носи в този съдбоносен момент, правителството обсъди всестранно положението и взе своите решения с оглед преди всичко на жизнените интереси на България, без да се отклонява от основната линия на водената досега от нас външна политика, която се въодушевява от миролюбието на нашия народ и от желанието му да остане верен на договорите, които сме сключили с нашите съседи.

Тези решения на правителството се отнасят до присъединяването на България към Тристранния пакт и до свързания с него въпрос за допущането на германски войски в България.

Тържественият акт за присъединяване на България към Тристранния пакт се извърши , както ви е известно, на 1 март т.г. във Виена. По този случай между пълномощниците на съответните страни бе подписан следния протокол: (Чете)

„Правителствата на Германия, Италия и Япония, от една страна, и правителството на България, от друга, установяват следното, чрез долуподписаните техни пълномощници:

Член 1.

България се присъединява към подписания на 27 септемврий 1941 г. в Берлин Тристранен пакт, между Германия, Италия и Япония…

Настоящият протокол е съставен на български, немски, италиански и японски език, при което всеки текст се счита за оригинал. Той влиза в сила в деня на подписването му.

В удостоверение на това, долуподписаните, надлежно упълномощени от правителствата си, подписаха и скрепиха с печатите си този протокол.

Съставен в четири оригинала във Виена на 1 март 1941 г. в ХІХ година на фашистката ера, отговаряща на 1 ден от 3 месец от 16-та година на ерата Сиова”…

За да се уясни по-добре гледището на българското правителство, аз прочетох на тържественото заседание във Виена , непосредствено след подписването на протокола, следната декларация:

„Българската външна политика винаги се е ръководила от желанията на българския народ да живее в мир и в добри отношения със своите съседи. В името на тая политика, българският народ понесе с търпение последиците от европейската война… но той винаги се е надявал, че неправдите, извършени спрямо него, могат да бъдат поправени с мирни средства. Тая негова вяра се оправда  м.г. със спогодбата , постигната между България и Румъния за Южна Добруджа. България има да благодари за това на силите от Оста и на техните велики водачи Адолф Хитлер и Бенито Мусолини…. С това силите на Оста не само заслужиха дълбоката признателност на българския народ, но показаха и своето решение да установят един по-добър и по-справедлив ред в Европа, като по този начин откриха нова епоха на споразумение и сътрудничество между народите.

Изхождайки от тоя голям исторически факт, България вижда в пакта… инструмент на тая политика, която цели да даде възможност на народите да се развиват спокойно, да засилят своето благосъстояние и да гарантират справедлив и траен мир.

България влиза в Тристранния пакт, водена от желанието да сътрудничи също от своя страна за постигане на тая висока цел…Като верен партньор на Тристранния пакт, България се надява да допринесе своя дял, за да бъде въведен траен мир и нов, по-справедлив ред в Европа”…

Приемът и вниманието, оказани във Виена на българския министър-председател, са едно доказателство за видното място, което си е извоювал нашият народ под мъдрото ръководство на Негово Величество Царя, и аз искам да изкажа тук, пред народното представителство, моята най-искрена благодарност към германското правителство и към водача на германския народ Адолф Хитлер за сърдечния прием и голямото внимание, които те оказаха във Виена  към представителя на Б-я (Бурни и продължителни ръкопляскания.)…

Още догдето се водеха преговорите за присъединяването на България към Тристранния пакт, германското правителство поиска от българското правителство да позволи да бъдат допуснати в България германски войски, като заяви, че тяхната задача е временна и цели запазването на мира и спокойствието на Балканите. Германското правителство не е искало от България нищо, което би било в противоречие с  миролюбивата ѝ политика с договорните ѝ задължения към съседите…

При това положение, след като прецени всички обстоятелства с оглед съществуващото между България и Германия приятелство, българското правителство, след като получи уверение, че законите и редът в страната ще бъдат напълно съблюдавани и че интересите на България ще бъдат спазени, реши да приеме предложението на германското правителство…

Като взе тия решения, българското правителство смята, че при днешното положение то (правителството – б.а.) най-добре услужва на България, на нейното бъдеще и на мира на Балканите. То се радва, че неговото поведение ще бъде добре оценено от всички, които гледат обективно на нещата, а не през призмата на собствените си интереси и желания. То е убедено, че тия негови решения ще бъдат от полза за България и ще намерят одобрението на българския народ. (Всички народни представители  стават прави, бурно и продължително ръкопляскат и с викове „Ура!” правят продължителна овация на правителството. Министър-председателят благодари с поклони на народното представителство)

П.Стайнов: Искам думата, г-не председателю!

Председател Н. Логофетов: (Звъни. Продължителни викове „Ура!”)

Н. Мушанов: Искам думата, г-не председателю! (нови продължителни викове „Ура!” и ръкопляскания)

Ангел Держански: Г-не председателю! Искам думата!

Тодор Поляков: И аз искам думата.

Н. Мушанов: По декларацията искам думата.

Председател Н.Логофетов: Чух… Макар че няколко г-да народни представители искат да се открият разискванията по декларацията…

Дени Костов: Няма нужда от разисквания!

Председател Н Логофетов:… аз констатирам, че Народното събрание в своето голямо, за да не кажа абсолютно болшинство, приема и одобрява тая декларация (Продължителни ръкопляскания и викове: „Вярно!”. Народните представители стават прави и викат продължително „Ура!”). Все пак ще гласувам. Които приемат декларацията на правителството, моля да вдигна ръка. Абсолютно мнозинство. (Бурни и продължителни ръкопляскания и продължителни виове „Ура!”)

Н. Мушанов: Този произвол за пръв път се отбелязва в аналите на българския Парламент!

Председател Н.Логофетов: В съгласие с правителството, предлагам ви за следното заседание във вторник, 4 март 1941, следния дневен ред: Одобрение на предложението за забраняване износа на фиево семе…

[Докато председателят чете невъзмутимо дневния ред, Н. Мушанов, П. Стайнов, А. Держански продължават да искат думата –б.а. ]

Н. Мушанов: Г-не председателю! В този момент се върши едно историческо престъпление към българския народ!

Председател Н.Логофетов: Вдигам заседанието.

Всички народни-представители стават прави и с продължително „Ура!” и с бурни ръкопляскания изпращат правителството.

(Заседанието вдигнато в 18 ч.32 м)

6.

Из дневника на Филов: Заседанието в пленума се откри при препълнени галерии. Влизането на министрите бе посрещнато с шумни овации и ура и ставане на крака.Когато се явих на трибуната – продължителни ръкопляскания, след речта ми пак овации… Мушанов, П. Стайнов и Держански се опитаха да протестират, обаче бяха винаги заглушавани с ура. Гласува се с огромно мнозинство с изключение на опозицията, която още преди заседанието бе отправила интерпелация, подписана от17 души”.

7.

Така точно за 20 минути, без дебати, сред акламации, България прави своя „цивилизационен” избор и става неразделна част от ХІХ година на фашистката ера…

8.

Из дневника на Филов: „Бях много уморен, прибрах се вкъщи, легнах в 10 ч. и спах непрекъснато до 9 ч. сутринта”.

(Фактологията в текста е въз основа на стенограми на Народното събрание и дневника на Богдан Филов)

1 март 1941 г., Богдан Филов чете реч във Виена при присъединяването към Тристранния пакт.

Велислава Дърева

Барикада