Свободата е важна, ми каза някога Дон Кихот. Е, тази, донкихотовската свобода я постигнахме – ни салам, ни топло, ни нищо…

Днес ми е много криво. Аз наистина не си представям как ще живеем с такова поскъпване на всичко…. Нали разбираме всички, че като се вдигне дори и само ГО на старите автомобили, без другите вдиганици, ще се вдигне цената на всичко. И ще повлече едни работи…. разсъждавам и заради тези, дето непрекъснато опяват, че държавата не ни е виновна, и че сами сме си виновни и прочие тъпотии….не само за нормалните, умни хора като нас.

Например – Пешо държи под наем малък квартален магазин за хранителни стоки в гаража на госпожа Петрова. Има, естествено, стар автомобил. Като му дигнат ГО, той ще вдигне цената на салама, щото ходи с тая кола до отвратителен голям магазин да доставя салам за малкия си магазин. Или ще фалира, ако не го направи. Като го дигне, обаче, хората от квартала ще спрат да купуват салам от него, а ще ходят в отвратителния голям магазин, където саламът ще бъде дигнат по-малко, щото големите вериги имат нови коли, не защото обичат хората, които обичат салам. Тук, обаче, рязко се намесват тол-таксите за големите превозвачи.

Но вече стана прекалено объркано и не всеки мозък ще го побере, та да се върнем на малкия Пешо с кварталния магазин. Пешо е обречен, нали разбирате. Пешо е на 55 и ще затвори магазина, ще си прибере вкъщи новия касов апарат, дето го купи току-що, понеже държавата го задължи и ще легне на дивана, пред телевизора. Така ще мине зимата. Пешо вече загуби кураж и желание да се бори. В това време на Пешо жена му изнемогва да плаща парно, ток, храна, интернет, данъци, телефон, данъци, вода, такси, да дава на детето по 2 лева на ден и да гледа как Пешо се скапва на скапания диван, щото никъде не го искат на работа, понеже е на 55 години… През пролетта, жената на Пешо ще си намери една възрастна гъркиня, немощна, но платежоспособна, щото е гъркиня във фалиращата Гърция и ще отиде да я гледа. Ще почне да праща евраци на Пешо и детето, които евраци т.н.Влади Горанов-Злобния Тъпанар, ще отчита като инвестиция в стопанският живот на държавата… В най-добрия случай Пешо ще умре сам на дивана от внезапна смърт. Детето ще е в Испания, а жена му в Гърция… И те така.

Ма, Боже, какъв салам бълнувам аз…

Свободата е важна, ми каза някога Дон Кихот. Е, тази, донкихотовската свобода я постигнахме – ни салам, ни топло, ни нищо…

Едната свобода ми остана да им кажа – вий сте безумци, управляващи хора!

Докато не ме блокират….

През декември 97-ма почина мама. През януари 98-ма баща ми получи тромбофлебит и постъпи в болница. Тогава го обвиниха, че има и рак на белия дроб. Трябваше, обаче, да мине месец в лежане, та да не тръгне тромба насам-натам, та не можеше да се прави ново изследване на белия дроб… Това беше отвратителен период…. После, слава Богу, се оказа, че било дефект на плаката на белодробната снимка и човекът си е жив и здрав до сега. Но тогава му носех книги в болницата. В една, която беше вече прочел, намерих бележка:

Детенце,

да загубиш пари – нищо не си загубил

да загубиш здраве – много си загубил

да загубиш кураж – всичко си загубил

Стара еврейска поговорка

татко ти…

Май не ни остана кураж….

Виктория Тинтерова

герб

http://afera.bg