СВОБОДАТА Е САМО ТАМ, КЪДЕТО ДУШАТА НЕ Е В ОКОВИ

Робската психика е национална черта на голяма част от българите. Ние, така да се каже, си обичаме хомота, радваме се на оковите и защитаваме палачите. Защото макар на хартия да сме свободни, на много от нас робството е в кръвта. И в съзнанието.

Затова толкова бързо България деградира след 1989 година. Защото не смеехме да кажем истината. Целта на роба е да наведе глава и да оцелее, ако трябва и бой с камшици да издържи, ама да е сигурен, че някой друг взема решенията за него, някой друг ще го храни и ще му осигурява подслон, че някой друг НОСИ ОТГОВОРНОСТТА.

Робът не носи отговорност. Той носи воня на страх и примирение. Робът не мечтае за свободата, тя го плаши, той мечтае да има свои роби. За него свободата е непонятна и плашеща. Борисов затова ви нарече „кучета”, защото и да ви рита, и да ви слага тежък синджир около врата, и гладни да ви държи, ще продължавате да махате с опашка и да квичите от възторг, като видите господаря си.

Точно днес, в това време на извънредна ситуация, на страх за живота, най-добре си пролича робството. Готови сте като крепостни селяни да ви въвеждат вечерен час, но не и да попитате защо ви нарушават правата! Днес качих публикация за въведения вечерен час в Стара Загора, че заповедта противоречи на Конституцията. В една група за Стара Загора, вместо да се замислят, някои се нахвърлиха върху мен да съм отишла пред общината да го кажа, иначе съм била страхлива. Само че на мен вечерен час в Пловдив не са ми въвели, ако въведат, ще го обжалвам и ще отида пред общината. Ако вие сами не си защитавате правата, незнаен юнак от приказките няма да дойде да ви спасява. 

И си спомням  за концлагерите – как хората покорно са влизали в газовите камери, защото са мислили, че е за тяхно добро и най-вече – да не стане по-лошо! Колко по-лошо ще стане, овце?

Да, зараза има. Да, страшно е. Да, застрашени сме! И оттам нататък държавата е длъжна да вземе мерки. И ако ни ограничава основните граждански права, трябва да го направи със закон, трябва да го направи Народното събрание, а не всеки селски кмет да се изживява като феодален господар! Ако го направи дори Народното събрание, да спази Конституцията! 

Не е истина какво се случва. От страх за мизерния си животец сте готови да ви карат да пълзите в калта и да плачете от възторг към господаря си, който ви е стъпил с тежък галош на врата!

Изправете се! Има и други българи, които вместо „Преклонена главица сабя не я сече” казват: „Свобода или смърт!”. Това не пречи на мерките. Но да не допускаме правителството да използва мерките, за да наложи пълна диктатура.

Защото робството е в душата и никой не може да сложи оковите на народ, който се чувства свободен!

Елена Гунчева

loading...