Сега всички видяха какво е антибългарски настроеният средностатистически северномакедонски простак

Сред стотиците статии, които написах през последните две години по отношение на проблемите ни с югозападния съсед, винаги си спомням една. Тя бе озаглавена „Грозното лице на македонизма” и бе посветена на някакви поредни издевателства на северномакедонските гамени срещу българщината. Тогава пак горяха български знамена, разнасяха се псувни на майка и се издигаха всякакви лозунги с обидно съдържание спрямо нашата Родина.

Не казвам, че всички в Република Северна Македония са такива! За да направя голямата си дисертация върху средновековието във Вардарска Македония, в началото на 90-те години на миналия век обикалях тези земи и имах много приятели. Някои от тях вече не са между живите, съсипани от същия този гнусен македонизъм. И само аз си знам колко унижения и обиди съм преживял, искайки да се докосна до миналото на този изстрадал български край.

Безкрайно трудно ми беше да обяснявам в България колко е промито съзнанието на онези хора край Вардар. Почти навсякъде се сблъсквах с романтичната представа за Македония като една от люлките на българщината. С това патернално отношение на бащата, на по-големия брат, склонен да прощава всички грешки на подрастващото братче. Не се учудвах, защото през далечната 1989 г., когато за пръв път бях в Скопие, аз имах същата нагласа.

Но след вчерашния футболен мач в столицата на РСМ вече никой не може да таи заблуди. Той бе предшестван от клетви за ферплей и за спазване на добрия тон от северномакедонска страна. Нищо от това не се случи. Още в началото бе масово освиркан българския химн. През цялото време българите на терена бяха провокирани и от играчите на РСМ, и от трибуните. В скандиранията ясно се чуваха цинизми и обиди, които познавах много добре от предишните години.

Най-много обаче впечатляваха кадрите от насочените към публиката телевизионни камери. Всички видяха озверелите лица, неприличните жестове, мърдащите устни, крещящи псувни, изречени, за съжаление, на хубав български език. И това бяха предимно млади хора, в чиито глави от малки е набито, че трябва да мразят българите. Ето това е дяволското дело на македонизма. За да се случи тази омраза се погрижиха цели поколения фалшификатори – политици, журналисти и „учени”. Мои „колеги”, които измислиха цяла нова „наука”, изопачавайки ясните исторически факти. Те създадоха нов език и го нарекоха „македонски”. И на него хулеха и ругаеха „Майка България”, както подигравателно наричаха същата Родина, в която някога се бяха клели и за която бяха проливали кръв техните дядовци.

Лошото е, че и у нас се появиха множество хора, които предадоха България. Те стигнаха дотам да нарекат македонския език – книжовен, а българския – изкуствен. Вече съм писал за тези „лирически герои” на националното предателство, опитвайки се да вляза в техния сложен душевен мир. Но всъщност – защо да си губя времето с подобни нищожества?! Нали нашите натупаха северните македонци насред Скопие! Предлагам край Вардар да се обяви три дни национален траур.

Автор: Проф. Николай Овчаров

https://trud.bg/