Сега съм в размисъл! Днес чух, че имало пълзящ преврат. След това чух, че превратът бил внезапен

Сега съм в размисъл! Днес чух, че имало пълзящ преврат. След това чух, че превратът бил внезапен. След това – пълзяща диктатура. Бе нещо пълзи /не е Настимир, спокойно/.

Естествено, бяха споменати Путин и Прокопиев /всеки път тръпна в очакване като стане някой от ДПС да каже „Прокопиев“ и съответно от ДБ да каже „Путин“ и никога не съм се излъгала/. Мафията се размяташе наляво надясно, като най-накрая непредубеденият зрител би останал с впечатлението, че в този парламент не е останал кьорав човек извън мафията.

Разбрахме и други неща – едно от положителните е, че от началото на това Народно събрание, Карадайъ почти научи българския език. Отрицателните – че Кирил Петков така и не го научи.

Разбрахме, че ДПС съжалява за неуспеха на турските националисти. Ген. Атанасов разказа виц за Путин. Никой не се смя. Излязоха две големи бели …депутатки от ПП, които чинно си прочетоха това, което им е написано на листчетата. Едната изпадна в сълзлива лична драма със спомени от детството, но поради деликатното й състояние се сдържахме да се смеем.

Разбрахме, че Македония не е тема за Нинова. То и оръжието за Украйна не беше тема за нея. Единствената й тема е властта. Която тя защити с комсомолски плам. Почувствах се като на партиен конгрес на БКП. Всеки момент очаквах направо да чуя гласа на Тодор Живков и скандиранията „Вечна дружба, БКП!“.

Разбрахме, че Лена Бориславова е сгодена. Пръстенът е много важен. Но всъщност май повечето хора се интересуват не от пръстена й, а от парапета й. Простовато удоволствие да гледаш резила на управляващите, ама човещинка.

Всъщност разбрахме най-вече това, че кръв повръщат, власт не връщат!

Елена Гунчева