Серийните килъри са в парламента. Тихо са помилвали в закона убийците на жени

Десетки пъти от тази редакторска колонка съм се възхищавал как се раздават за народа българските депутати и особено адвокатите в правната комисия, които не знам защо въобще са наричани юристи, защото те са си чиста проба адвокати.

Имам личното усещане, че вече съм се изтъркал от писане в тази сфера. Но просто няма как да се въздържа, след като репортери на „168 часа“ откриха поредното нагло адвокатско-депутатско лобиране в критична област, към която българското общество в момента гледа с много изострено внимание.

В последните няколко години се надига много сериозно негодувание срещу съкратената съдебна процедура в случаите, когато тя се прилага спрямо рецидивисти, извършили особено жестоки убийства.

Да, бързата процедура е полезна като цяло. Разтоварва работата на полицията, прокуратурата и съда. Спестява пари. И наказанието идва много по-бързо. Макар и не така сурово, както биха искали българите. Т.нар. бързо производство обаче е успешно по отношение на крадци, наркодилъри, измамници – за хора, извършили сравнително по-леки престъпления.

Но когато един мъж изнасили брутално и убие момиче, жена, е абсолютно неправилно и несправедливо да се ползва от подобни привилегии и облекчения. В повечето случаи става въпрос за психопати, които не признават никакви правила и ограничения, не ценят човешкия живот и просто няма начин да се поправят.

В техния случай затворът не е място, което може да ги промени към добро, а сигурен изолатор, който да опази и спаси от тях бъдещи жертви. Подобни мъже не заслужават милост. Това важи за Северин, който умъртви журналистката Виктория Маринова, но и за още поне 10-12 изроди като него, които се прочуха фатално в последното десетилетие.

Точно поради тази причина през април 2009 година след силен обществен натиск Народното събрание промени точката в Наказателнопроцесуалния кодекс, която дава право на съкратен съдебен процес за умишлени убийства, извършени по особено жесток начин.

Разбира се, излишно е да обяснявам, че депутатите не са се досетили и активирали сами по въпроса. Промяната става възможна след протести в цялата страна по повод поредното жестоко убийство – на студентката Радостина във Варна.

И все пак това малко закъсняло, но абсолютно справедливо законотворческо решение от 2009 г. даде надежда не толкова на вече почернените семейства, защото хората, които отровиха живота им, щяха да бъдат съдени по старата точка на закона, колкото на зажаднялото за справедливост общество.

Какво обаче разкриват репортерите на „168 часа“ 9 години по-късно? Оказва се, че тази промяна в закона, която лишава бруталните убийци от намаляване на присъдите с бърз процес, има твърде кратък живот.

Само една година и един месец! След което тихомълком е „поправена“ в правната комисия в парламента.

Разбира се, с активното участие на адвокати, които в същото време защитават убийци. И канторите им продължават да го правят и до днес. И, едва ли ще се учудите, веднага след комисията промяната в закона е приета в залата на Народното събрание.

А резултатът от гласуването е следният – 3-ма „против“, 1 – „въздържал се“, и 99 – „за“. И никаква дискусия. И нито едно изказване, нито един въпрос, нито едно съмнение, нито едно „срещу“ от трибуната на Народното събрание.

Какво да ви кажа? При такива депутати въобще не са ни нужни убийци. Серийните килъри, изглежда, са в парламента. Те за пореден път тихичко убиха и този опит за установяване на справедливост и възмездие.

Задкулисното помилване на най-бруталните ни престъпници е по-велика простотия дори от българската акция край монумента на загиналите от атомната бомба в Хирошима. На чиято фасада тези дни осветители от софийската опера напръскаха със спрей „Локо Сф“ и подобриха дори простотията на футболиста Благо Джизъса, който с монета изтърка инициалите на гаджето си върху стена в Колизеума.

Слави Ангелов

Серийните килъри са в парламента. Тихо са помилвали в закона убийците на жени

http://168chasa.bg