Синекурци сан-суси

Синекурци са хората назначени на синекурни длъжности. На латински „сине кура“ ще рече „без грижа“. Сан-суси, превеждахме го във френския колеж.

Константин Стоилов учил в американския „Роберт колеж“ в Цариград. После блестящият студент станал доктор по право в Хайделберг. В Сръбско-българската война бил „волноопределяющся“, сиреч доброволец. Станал командващ взвод от трети ескадрон на Втори български конен полк, получил орден за храброст. После по въпроса докъде е България казал: „Дорде те псуват на майка все е българско. Почнат да ти псуват Богородицата, спри, щото си минал границата, ний чуждото не щем“.

Аз не знам как псуват македонците, понеже като седна с тях, те са изключително добронамерени. Без Вени Марковски, потомък на „поета“ – създател на „македонския език“. Поетът Бойко Ламбовски бил на литературна сбирка западно от българската граница, там поетите се състезавали в написване на хайку и най-много се смели на двустишието:

„Хайку, хайку / Йебем ти майку“.

Руският външен министър Лавров премина дипломатическата граница, споменавайки волнодумства като на Божидар Димитров, че България ще анексира част от Македония. Преди Лавров през ноември 2006 г. посланикът на Русия в Европейския съюз Владимир Чижов каза, че България ще е руският троянски кон в ЕС в добрия смисъл. Няма троянски коне в добрия смисъл.

Българските дипломатически гафове пък са един билюк. Билюк е сто души османски аскер. С пълзене пред световното еврейско лоби Соломон Паси, който е менте евреин понеже майка му не е еврейка, каза: „Майната му православието“. После премиерът Бойко Борисов се хвалеше, че стопирал три руски енергийни проекта, а военният му министър каза, че сме в „хибридна война“ с Русия.

В България след Освобождението от турско робство благодарение на Русия имало синекурци в добрия смисъл. Те са синекурци, понеже сме ги назначавали без изпит. Не можеш да изпитваш човек, който знае много повече от теб. Не сме казали на езиковеда Балан: Ще ти дадем да оглавиш Книжовното дружество, ама първо ще се явиш на конкурс и ще представиш концепция. Книжовното дружество после прераснало в Българска академия на науките, БАН. След като нарекохме учените в БАН „феодални старци“, сега сме взели на мушка Българската селскостопанска академия да я съсипем.

Много празни приказки изприказваха президентът, премиерът и вся остальная непьющая сволочь, че 24 май е най-българският празник. Не виждам нищо българско в това във Варна да дефилират мажоретки, не че имам нещо против мажоретките, милите деца. Много празни приказки изприказвахме, че са ни присърце книжовността и книгите, а ги облагаме с данък, сякаш издателите са съдържатели на клубове за хазарт.

В Царство България на 24 май бях знаменосецът на хубавото училище „Свети Седмочисленици“, но го гръмна бомба, сега там е Спортната палата. Ходех да чета в Народната библиотека, но и нея я гръмна бомба. Там директори били едни синекурни личности, да не ви разправям. Георги Кирков, Петко Славейков, Константин Иречек, Стоян Заимов, Пенчо Славейков, Стилиян Чилингиров.

Директор на радиото беше Сирак Скитник. Той даскалувал по селата, после в родния ми Асеновград. В Петербург учил живопис, бил състудент на Марк Шагал и Василий Кандински. Върнал се доброволец в Балканските войни. Бил библиотекар в Министерството на просвещението. Основал литературни списания. Бил драматург на Народния театър. Немислимо е интелектуалните нули в СЕМ, сегашния съвет за електронни медии, да привикат такъв човек и да му държат сметка спазва ли си концепцията. Те могат да привикват сегашния директор на радиото Янкулов, понеже той е само един добър спортен журналист. Те не могат да намерят състудент на Шагал и Кандински.

Не само в България е така. Сега начело на Франция, Германия, Великобритания и САЩ не са личности като генерал Дьо Гол, Аденауер, Чърчил и Линкълн. Управляват нули, или пренебрежими величини или синекурци (синекурки) в лошия смисъл. В България положението е плачевно, като погледнеш какви охлюви са долазили до върха. Стоян Михайловски написал „Върви, народе възродени, към светла бъднина върви, с книжовността, таз сила нова … „. Но той написал също баснята „Орел и охлюв“, за да знаем, че управляващите се издигат с пълзене.

Сирак Скитник умря в началото на англоамериканските бомбардировки на София 1943-44 г., когато от небето падаха бомби и гърмящи писалки. След като бомбите сринаха народната библиотека, изградихме по-хубава. Копияж на швейцарска сграда. Вместо достойните някогашни синекурци начело на Народната библиотека застанаха синекурци като Трайчо Костов и Орлин Василев. На село и в града цареше насилие, по-лошо от сегашната циганска напаст в община Гърмен и къде ли не, понеже беше насилие, облечено във власт. На село тропат посред нощ на вратнята, ако не отвориш, влизат, застрелват кучетата да не ги хапят, ако стопанинът не ще да си даде земята и животните в ТеКеЗеСе – хайде в дрънголника и бой, докато кандиса. В града звъняха на вратата в шест сутринта. Понеже баща ми вече беше тръгнал на работа, на мен непълнолетния връчиха заповедта за изселване.

Имаше градски банди. Най-опасна беше „Банда Русь“. Тийнейджъри като мен, но имаха пистолети. На строежа на новата библиотека работеха приятелите ми Галин Малакчията и Шушми Боксьора. Те ми казаха: „Ти си глупак, дето се биеш с юмруци“. Шушми ми направи „чорчик“: 30 сантимова тръбичка с оловен накрайник, Галин на шмиргела ми изпили 300-грамова пила, която тренирахме да замятаме като нож от десет крачки. Но „Банда Русь“, като ме сгащиха, не използвах нито ножа, нито чорчика. Щото се уплаших. Дадох им портмонето си. Те взеха парите в него, казаха ми „хороший мальчик“ и ми го върнаха.

Когато над София валяха бомби и гърмящи писалки, въпреки че копчето за настройка на нашия „Телефункен“ царската полиция го беше запечатала с печат от червен восък, аз, пикльото, отвинтвах задния капак и слушах новини от цял свят, за да се фукам пред гостите вкъщи колко съм осведомен. Но най обичах да слушам „Настроение“, In the Mood, на военния оркестър на Глен Милър. После Andrews Sitsers го запяха: „Mr. What-ya-call-em what you doin’ tonight / Hope you’re in the mood because I’m feeling just right. „Mr. What-ya-call-em“ на ум си го превеждах „Г-н Еди-кой си“.

Онзи ден Г-н Еди-кой си млад политик предложил българските политически партии да сключат джентълменско споразумение повече да не се замерят с кал чрез платени тролове. Толкова млад, а вече глупав. Джентълменско споразумение сключват джентълмени. Аз съм за троловете. Те са наследници на Mud-slingers, Mud-rakers и на „Nader’s Raiders“. Първите замерят с кал. Вторите ровят в калта да набарат нещо скандално, например как Бил Клинтън изклинчил от войниклъка, когато той беше задължителен в САЩ, не е помирисвал война, а след години бомбардира Западните Балкани със снаряди с обеднен уран. Третите, щурмоваците на Ралф Нейдър, „The Nader’s Raiders“ пребориха гиганта „Дженерал Моторс“. Шокиращо през 1965 г., когато рейдърите доказаха, че „Chevrolet Corvair“ is ?“Unsafe at Any Speed“ и автомобилната индустрия в US си подви опашката. В USA Today и във Forbes Magazine онзи ден прочетох „Top 20 Most Dangerous Vehicles“. The Nader’s Raiders“ първи в света дадоха пример за защита на потребителските права, когато ние хабер си нямахме от разни там „омбудсмани“, които, ако са умни, се спотайват в тяхната синекура, ако са глупави, вярват си, че от тях има някаква полза. Телевизионерът Асен Агов каза: „Телевизията върви след победителите“, той тръгна след интереса си и се надупи на юриста Светослав Лучников за разни комбини. Педерас’ите са възпитани хора. Аз съм невъзпитан. Като чух, че премиерът Бойко Борисов разговарял с папата на четири очи, почудих се на какъв език разговарял и псувах.

Димитри Иванов

http://segabg.com