Скерцо и емпромптю

Тази писаница е за екологията, джаза и финансите

Скерцо значи шега на италиански, затова казваме скерци, а не скерцове като шперцове, макар че скерците отключват всички врати към безгрижна палавост на всички композитори: Бетовен, Дворжак, Шопен и Клаудио Монтеверди, който написал Scherzi musicali. Има скерци и от гениалния слепец Петко Стайнов, който ни остави незабравимите ”Тракийски танци”.

Живописците рисуват Скерцо като танцуващ палячо. Те не могат да нарисуват емпромптю, понеже емпромптю на френски е импровизация в музикалния момент както в джаза.Това е разликата. Като разликата между Девети май в Русия и на Запад.

Разликата между Bob Foss и Bob Fosse е, че на артхепънинг художникът Bob Foss рисува неразбираеми платна и се радва, а хореографът Bob Fosse постави “Кабаре” и “Ах, този джаз” и не се радва, че ще умре, и Наско Свиленов, кинокритик, литературен историк и изкуствовед изля, възхищението си в седмичника “Народна култура” под заглавие “Ах, този, този Боб Фос”. Двамата знаехме, че красноармейците, а не Рамбо, Джеймс Бонд и The Dirty Dozen, победиха Вермахта.

Класическите музиканти измислили импровизацията, преди да има джаз, преди да се роди Сачмо, the ambassador or jazz.

Какво ли прави той сега? Сигурно киха, понеже ние, които пъплим като мравки по грешната Земя, го споменаваме.

Има много книги за джаза, но най-интересна ми беше книгата, която Владимир Гаджев написа за Милчо Левиев. Тя излезе тези дни. Владо ми напомни за хора, които там горе сега кихат: големия фен на джаза Радой Ралин, който живееше в насрещния блок на улица “Латинка”, Борето Димовски, който направи шарж на Радой и ми е съгражданин от Асеновград, където съм се родил през 1931 г. в Червената къща на Баделема. Наричали я червена поради червеникавия хоросан. Не могли да продадат виното и вместо с вода забъркали пясъка и киреча (гасената вар) с непродаваемото вино от каците в стария зимник, вместо да плащат на кираджии да докарват вода от река Асеница. Тъй страшна била световната криза, която започнала с краха на NYSE (нюйоркската борса) през 1929 г. А имало и много по-страшни, навързани като на синджир причини и последици: Немците трябвало да плащат на победителите в Първата световна война 132 млрд. златни марки репарации (плюс забрана Германия да изнася към пазарите на победителите), хиперинфлацията преди 80 г., Ваймарската република, Кристалната нощ (Kristallnacht) през 1938 г., Хитлер, Втората световна война. Това е на бързи обороти филмът на историята.

Ще го догледаме ли клюмнали като препикано мушкато? Това е въпросът. Не на Хамлет, а на Bloomberg от Ню Йорк. Ако САЩ обявят невъзможност да изплащат своя астрономически дълг, американското правителство ще бъде първото съвременно западно правителство, което ще фалира както нацистка Германия. Too big to fail е спасителен пояс, но за големите корпорации, не за федералния резерв, който САЩ създадоха през 1913 г. Не мога, никой не може да каже колко е националният дълг, защото цифрите на U.S. National Debt Clock са във вихрен танц. Ще трябва спасителен пояс с космически размери. Такъв няма на планетата, която ние наричаме Земя и която опустошаваме в безкрайната си глупост и алчност. Отговорите на въпроса на Bloomberg ще бъдат impromptus. Като в All that jazz:

Bye, bye lifeBye,

bye, happiness

Hello, lonelinessI

think I’m gonna die

PS. Nota bene: Благодаря на интересуващите се от преводи (не банкови, а литературни). Nimby (Not in my backyard) се произнася “нимби”. Нимбай (Нимби + Гудбай = нимбай) е шега между посветените.

Димитри Иванов

.segabg.com