Слави Ангелов: Дано “Св. Ал. Невски” никога не гори, Дядо Добри бе най-щедрият му дарител

В последните 10-ина години французите преживяха какво ли не – като минем през серията кървави терористични атаки и стигнем до пожара в “Нотър Дам”. Винаги обаче впечатляваше тяхната реакция на нещастията.

Сплотени, ангажирани, съпричастни. В сърцето на голямата драма, до близките на жертвите. Мислещи. Недопускащи ответни изстъпления.

Сега пък само за едно денонощие след пожара в един от символите на Париж събраха почти 1 милиард евро за възстановяването му. 500 милиона евро от трите най-богати френски фамилии и още почти толкова от хиляди фирми, частни дарители. Как да не повярваш, че след 5 години катедралата ще бъде напълно възстановена? И не им е за първи път – кулата стрела се възстановява за втори път, тя е била напълно унищожена и по време на Френската революция, когато технологиите на се били така развити като днес.

Четеш всички тези информации от Париж и неизбежно си задаваш въпроса – ако, не дай боже, подобно нещастие сполети и нас, каква ще бъде нашата реакция? Ще бъдем ли толкова сплотени, съпричастни и щедри в моментите на тежки изпитания?

Защото, когато бедата е далече зад хоризонта на всекидневието, ние нито сме сплотени, нито съпричастни, а още по-малко щедри.

Едно събитие от 2005 г. е много показателно в потвърждение на моя песимизъм. Тогава дядо Добри дари на “Св. Александър Невски” 35 700 лева и се превърна в най-големия дарител на патриаршеския храм в цялата му история. Парите дядо Добри събираше неуморно всеки ден, стотинка по стотинка, на входа на катедралата с пластмасова чашка в ръка.

Имахме един семпъл вицепремиер в най-мрачните години на прехода, който в тази ситуация сигурно би възкликнал: “Ега ти държавата, щом дядо Добри е най-големият дарител на най-големия ни храм!” Всъщност, докато пиша този текст, в България анонимно и самотно се рушат стотици църкви и паметници.

Много от тях би трябвало да представляват голяма ценност и гордост за нацията ни. Например храмът “Св. Константин и Елена” във Велико Търново – последният проект на Колю Фичето, известен още като „църквата с колоните“. Тя се руши и е затворена от много години. Никой не дарява средства и не се ангажира в кампания и за спасяването на девическия манастир в Казанлък, който също е паметник на културата.

А ако потърсим и тук френска връзка, в града на розите до неотдавна имаше една сграда, позната като Орозовата къща. Там в първата четвърт на миналия век често отсядал тогавашният френски премиер Едуард Ерио. Но красивата къща, паметник на културата, наскоро бе срината до основи, за да се превърне в паркинг на нов хотел.

Това може във Франция никога да не се случи, но е мечтата на стотици български инвеститори. Вижте колко прекрасни сгради в големите градове умишлено се унищожават, защото новите им собственици бленуват да ги превърнат в стъклени постройки с много по-голяма разгъната площ. Царските конюшни, къщата на Фингов, Къщата с ягодите… Ако напишете в търсачките “паметник, църква, разруха”, ще излязат десетки хиляди примери, които не показват българина в новото хилядолетие нито като интелигентен и културен, нито като щедър. Противоположност на това, което е бил в началото на миналия век, когато например се строи Софийският университет с голямо дарение на братята Евлоги и Христо Георгиеви.

Примерите за това как не ценим историята и културата си са твърде много. Помните ли как в средата на 90-те години едвам спасиха църквата “Свети 40 мъченици” във Велико Търново, построена от цар Иван Асен II в чест на победата му при Клокотница? Храмът дълги години бе в окаяно състояние и в крайна сметка бе реставриран не с частна подкрепа, а със средства от бюджета, отпускани от две последователни правителства.

А спомняте ли си как само преди 2 години за малко да променят устройствения план на най-българското градче – Копривщица, за да може един местен бизнесмен да строи според проектите и вижданията си сгради, промишлена зона, ски писта, картинг писта и всякакви други начинания в единствения град музей в България?

Сигурно и във Франция има много лоши хора, много простаци с пари, но явно добрите и възпитаните са повече и ги пляскат през пръстите. България е и от малкото страни по света, където постоянно по медиите текат съобщения за някое поредно дете, за което се събират пари за мегаскъпо лечение. Много жалко за държавата, която вече почти 30 години не може да регулира този проблем. Жалко и за новобогаташите с бентлитата.

Затова се моля никога да не ни се случва нищо страшно.

Защото не съм оптимист – нито за нашата сплотеност и ангажираност, а още по-малко за рефлекса ни да помагаме в беда.

Дано “Св. Ал. Невски” никога не гори, Дядо Добри бе най-щедрият му дарител

http://168chasa.bg